“Московска” става фермерски пазар

Има 8 млн. евро за проекти за “къси вериги” и “местни пазари”, стана ясно на дискусия на в. “Български фермер”

Първата улица у нас, която ще бъде затворена специално за организиране на фермерски пазар, ще бъде “Московска”. Това съобщи изпълнителният директор на общинската фирма “Пазари Юг” Николай Попов на дискусия на тема “Бъдещето на фермерските пазари”, организирана от в. “Български фермер” с подкрепата на Общинска банка.

Така и София ще се нареди сред градове като Женева, Загреб и Париж, в които оживена улица в центъра се превръща в пазар, на който стопаните директно продават продукцията си на потребителите.

“Много е важно обаче да създадем механизъм за контрол заедно с министерството на земеделието, за да има само реални фермери, а не и прекупвачи”, уточни Попов. Малки производители предложиха фермерски пазар в центъра на София

да се проведе

още за Коледа

“Развитието на фермерските пазари в България е възможност за скъсяването на веригите на доставки, което ще доведе до балансиране на интересите на производителите и потребителите. Това е сред основните ни приоритети”, заяви зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който откри форума.

Целта е до 2020 г. да имаме началото на традиционните фермерски пазари, което ще стане чрез два инструмента - промени в нормативната уредба и чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., каза Грудев. Изискванията към дребните производители ще бъдат облекчени, като им се осигури по-лесен достъп до пазара, без обаче да се занижава контролът на продукцията. Грудев даде пример с намалението на изкупните цени на млякото с около 25%, което обаче не се е усетило от потребителите заради многото посредници по веригата.

От втората половина на 2016 г. земеделски стопани ще могат да правят обединения за създаване на фермерски пазари, с които да участват по подмярка 16.4 на Програмата за развитие на селските райони. По нея ще се кандидатства за т.нар.

къси вериги за

доставка, които

допускат само

1 посредник

между производителя и потребителите или за “местни пазари”, които са в радиус до 75 км от фермите, съобщи Мая Нинова, държавен експерт в дирекция “Развитие на селските райони” в земеделското министерство. Предвиденият бюджет по подмярка 16.4 е 8 млн. евро, а субсидията ще е 50% от разходите.

В групите за къси вериги на доставки могат да участват няколко обединени лица – задължително поне един фермер, но също и групи на производители, малки и средни предприятия и търговци на дребно. Те ще кандидатстват по ПРСР с колективен проект за сътрудничество с приложен бизнес и инвестиционен план, план за популяризиране, предварително подписан договор за създаване на обединението, в който се разписва кой какви ангажименти ще има.

Обединението ще получава средства на две фази - подготвителна и същинска. Ще се отпускат средства за маркетингов анализ, подготовка на бизнес и инвестиционен план, стимулиране на интерес и разширяване на състава от фермери, наемане на офиси и реклама. То ще може с получената субсидия да наеме персонал за продажбите на пазара, за да имат време фермерите да работят в стопанствата.

Приоритет ще имат проекти в планински райони, малки стопанства, обединени производители, производство и преработка на плодове и зеленчуци, както и за животински продукти. При късите вериги продуктите ще може да се доставят и по интернет.

До няколко дни в “Държавен вестник” ще бъдат публикувани

промени в

Наредба №26

за директните

доставки на храни

от фермите, съобщи пък Невена Петрова, началник-отдел в земеделското министерство. Облекчават се изискванията за животновъдните обекти, в които се добива сурово мляко за директна доставка. Отпада нуждата от индивидуална млечна квота, а доставката на сурово мляко може да става и в опаковка на потребителя.

Премахват се и ограниченията за 40% яйца от кокошки и пъдпъдъци, които могат да се продават директно от едно стопанство.

При преработка на млякото в сирене и кашкавал това ще може да става в едно помещение, но при условие че се вършат последователно етапите и след всеки се чисти и се прави дезинфекция.

Подобни са и облекченията в проект за изменение на Наредба №4 – за специфичните изисквания към кланичните пунктове. Там освен добив на месо ще може да се извършва транжиране и преработка. Животните ще трябва да са отгледани във фермата. Целта е да намалеят разходите на фермерите за сграден фонд, но да се запази хигиената. В момента наредба №4 е изпратена за нотификация в Брюксел, но процесът отнема около година.

Зам.-министърът на земеделието Васил Грудев пое ангажимент да се помисли за облекчаване на условията за директни доставки и преработка на плодове и зеленчуци, тъй като наредба №26 се отнася само за животинските продукти.

От съюза на градинарите предложиха и освен пресни плодове и зеленчуци да има и категория “свежи”. За такива се смятат тези, които се доставят за по-малко от 24 часа от беритбата до сергията на пазара.