Бай Ангел, който прелива гроба си приживе, ще си купува и ковчег

77-годишният мъж не дава и трева да поникне на мястото, отредено за вечния му покой. За да не тежи на близките си, е приготвил всичко за деня на погребението си

Архангелова Задушница е, тежък празник. В централния гробищен парк на Хасково е пълно с хора. Опечалени са дошли да запалят вощеница, да поизчистят гробовете, да оставят цветя и да поседят тихо в спомен за скъпите загубени близки до местата им за вечен покой.

В една от алеите възрастен човек с каскет отскубва няколко досадни плевела, поникнали след последните дъждове. После вади шише с вода и прелива трите старателно оформени с бордюри гроба.

На едното място лежат родителите му. Второто е приютило починалата му съпруга Деля. А третият гроб... Той е на самия жив и обгрижващ траурните паметници Ангел Христов Митев. На двата метра под буците пръст най-вдясно още няма дървен сандък с тленни останки.

“Да, мое е мястото. Купих го за вечни времена, аз ще го обитавам, когато му дойде времето”, потвърждава каращият 78-ата си година мъж.

“Купих парцела

за мен и

съпругата ми още

преди 3-4 години,

човек трябва

да е подготвен

за всичко

Тя се спомина преди 2 години. След погребението дъщерята поръча паметника за майка си и го плати. Аз също си поръчах за мене. Бетонният бордюр около 3-те гроба излезе към 400 лева, а плочата - още 500 лева”, спомня си бившият катаджия. На каменоделеца заръчал освен името да му издълбае и датата на раждането: 26 март 1938 година.

“На паметника на жена ми инкрустираха бял гълъб, а на моя - черен. Сложих си и снимка от едно време, в милиционерска униформа.

На мрамора

остава само да се

изпише още една

дата под

рождената,

сещате се коя”,

подсмихва се собственикът на парцела в парка.

“Всичко беше вече готово и дойдох за първи път да видя какво са направили. Изведнъж ми стана едно студено, тежко. Гледам си снимката на надгробната плоча, и не мога да повярвам. Викам си: “Мани, мани...” Само дето не се разплаках”, спомня си бай Ангел.

“Абе, дядо, ти луд ли си”, пита сащисан внукът, когато за пръв път идва на помена на баба си на мястото. “Казах още на времето на дъщерята и зетя: “Каквото искам, това ще правя. Не желая от вас нищо, което ще ви обремени, вие нямате пари. Та не искам, когато склопя очи, кучатата да ме ядат”, уточнява пенсионерът.

“През седмица идвам тука да се грижа за семейната гробница.

Сам виждаш как

е поддържано. Не

давам тревичка

да поникне”,

обяснява хасковецът.

Навремето двете години в казармата до 1959 г. той изкарал в смолянския граничен отряд. Службата била на браздата над Триград, опасностите и потенциалната заплаха за живота били ежедневие. Може би там иронията към края на земния път станала спътница в живота на бай Ангел.

След като се уволних, на 10 ноември започнах работа в милицията.

Повече от 20

години бях

катаджия,

а в МВР изкарах общо близо 30 години. Избиран съм бил за най-добър регулировчик, слагах в джоба си дори колегите от София. Дълги години управлявах движението по бул. “Раковски”, давал съм мненията си за поставяне на светофари, които са били приемани”, връща се назад Ангел Митев. По някое време в пътната милиция въвеждат мегафоните. На старшина Митев лепват прякора Пеещия катаджия.

“Всъщност мене ме бъркаха с колегата Наско Кината, той много обичаше до говори, че дори и да попържа през финката”, уточнява Ангел. Зевзеклъкът му обаче е пословичен: един ден той дава знак “внимание”, а след това обръща предимството и спира автомобила с началника си Пенко Бахчеванов вместо да му даде път. Извикан е за обяснения при шефа. “Ами, другарю офицер, минаваше една много красива жена и нарочно смених посоките, за да може и вие да я видите, като пресича”, гласи оправданието.

Щатът на униформения обаче е малък и след рапорта за пенсиониране

на 50-годишна

възраст е

принуден да

обиколи още две

работни места

в бившия Окръжен народен съвет и във военно поделение в село Узунджово, за да вземе по-голямо обезщетение за прослужени години. Здрав и в силите си е и продължава да работи като пазач до 2013 година.

“Бях още гард на басейна “Лебеда”. Там правих 40-те дни на съпругата си. Дадох курбан, а на приятел викам: “Яж и пий, аз и за един умрял Ангел да почерпя”. “Кой”, питал сътрапезникът. “Ами аз, отвръщам му”.

Гробът и паметникът не са единствените преждевременно отметнати от бай Ангел преди края на дните му грижи: “Купих и облякох за моята душа едно дете с всичко - дрехи, обувки, от горе до долу. Това лято от спестени пари смятам да си купя и ковчег. В сайванта имам място, там ще го съхранявам, така че за тези след мен да останат само дреболии”, казва без всякаква шега възрастният мъж.

Той обаче е в очевидно много добро здраве: разчита номерата на автомобила на екипа ни от стотина метра - катаджийски навик. Освен кръвното няма други болежки и въпреки че живее сам, поддържа идеален ред в къщата си в Сърнишката махала на северния край на Хасково. Почти всеки ден е на раздумка с половин дузина пенсионери в паркчето до комплекс “Веспрем” в съседния квартал на областния център “Орфей”.

“А да, знаем го, редовен е тука на сбирките, майтапчия е голям”, потвърждава припичащата се на хубавото ноемврийско слънце компания.

“Смятам да

живея до 106

години. Вижте ме

обаче, винаги съм

облечен

празнично за

всеки случай

Не пия и не пуша, но всяка година по три пъти варя ракия от джанките в двора и я раздавам. Доволен съм от това, което направих през живота си: две къщи стегнах, апартамент купих, кола имам... За 80-годишнината ще поканя да ми свири народен оркестър”, обещава бившият милиционер.

На изпроводяк той връчва на екипа ни шише от домашната скоросмъртница. И свойски продумва на ухо по мъжки фраза, от която много свободни комшийки биха били впечатлени.