Ирина Папазова, шеф на агенция "Интерсаунд": 4 гимнастички искат короната на Мис България

Коя е тя
Ирина Папазова е първата носителка на титлата Супермодел на България през 1993 г. Тогава тя е едва 17-годишна. Правата за организирането на конкурса принадлежат на Васил Папазов, с когото тя по-късно сключва брак. През 1996 г. се ражда синът им Йордан. Година по-късно, на 12 декември 1997 г., Папазов е застрелян и едва 21-годишна тогава, Ирина започва да ръководи агенция "Интерсаунд", която държи правата на 10 конкурса, сред които и най-престижният за Мис България. Тя никога не е криела, че за нея това е повече морален, отколкото делови ангажимент.
В началото на 2011 г. Ирина става майка за втори път и отново на момче - Самуил. С бащата на детето Иво Чешмеджиев изживява по нейни признания "новата си голяма любов".

- Госпожо Папазова, разкажете как върви организацията на финалния конкурс "Мис България 2015". Оправдават ли се очакванията ви, заради които се захванахте отново с тази трудна задача?

- Вече сме на финалната права. Почти всичко вече е изяснено и до седмица и детайлите ще бъдат обявени официално. Това, което може да се каже в аванс, е, че финалът ще се проведе в "Рейнбоу Плаза" на 27 ноември, ще бъде излъчен по една от националните телевизии, а участничките вече са известни. Това са 18 момичета от цяла България, които са спечелили съответните регионални конкурси. Сред тях има представителки не само на големите градове, а и на по-малки населени места като Мизия, Свети Влас и други.

- През лятото в телевизионно интервю заявихте, че искате много лъскав финал. Такъв ли ще бъде?
- Не, много неща се промениха за това време. На фона на протестиращите полицаи по улиците и влошаващия се начин на живот на българина последното, което искам да направя, е един пир по време на чума. Целта ни по-скоро ще бъде да излъчим една достойна Мис България, която освен красота да притежава и личностни качества като състрадателност, защото акцентът след спечелването на короната ще падне върху благотворителността. Искрено се надявам да открием новите Евгения Калканджиева и Наталия Гуркова, които се реализираха като Мис България.
Искам да създадем една фондация "Мис България", в която да се акумулират средствата от спонсорите, с които да правим различни събития в подкрепа на каузи и благотворителност. От бъдещата Мис България ще се очаква да проявява и собствена инициативност в това отношение. Досега винаги победителките са се ангажирали с някакви каузи, но ролята им е била по-скоро пасивна, като на личности, които се канят за лица, но никога не са били активната страна, която ще търси средства, дарения и т.н.

- Разкажете за момичетата, които ще видим. Кое от тях има най-интересна съдба или по-скоро ви е направило впечатление, за да не издавате предпочитанията си?
- Всичките са много красиви. Най-младата участничка е на 17 г., а най-голямата - на 27. Преобладават по-големите момичета на възраст от 22 нагоре. Съвсем няма да прилича на някаква детска градина. Момичетата са избирани не само по красота, а комплексно. От едно 17-годишно девойче не може да се очаква да е готова звезда. По-скоро красотата й е базата, на която да стъпим. Има четири гимнастички, като една от тях лично на мен ми стана много интересна. Момичето стана Мис Мизия. От 6 години живее в Канада и е ставала два пъти национална шампионка. Друго от момичетата е от Бургас. Тя играе в ансамбъл.

- Случайно съвпадение ли е присъствието на толкова гимнастички, или е проява на ваша лична симпатия? Не е тайна, че като малка сте мечтаела за кариера на гимнастическия, а не на модния подиум?
- Абсолютно случайно е, няма нищо задкулисно в това (смее се). Наистина от малка мечтаех да стана гимнастичка, а моделството стана случайно. Просто майка ми е видяла обявата и ме подтикна да се явя. Извън шегата, у гимнастичките има много красота. Начинът, по който стъпват, изправеният гръб. Те са много грациозни и са готови и за модния подиум в голяма степен.

- Какво друго ви направи впечатление у момичетата днес, сравнявайки ги, образно казано, с вчера?
- Мога да отговоря за себе си. На мен специално много ми е липсвало самочувствието, става въпрос за националното самочувствие. Тогавашното поколение бяхме обременени от 40-годишната изолация в социалистическия лагер. Днешните момичета за щастие не са така натоварени като нас.

- А известни ли са вече имената на членовете на журито, които ще оценяват красавиците на 27 ноември?
- В общи линии - да, очакват се само някои потвърждения, поради което все още задържаме официалното им обявяване. Журито ще бъде съставено от 10 души, като сред тях ще има представители на различни съсловия около модата като фотографи, стилисти, дизайнери, светски личности, модни редактори и някои от нашите спонсори и приятели. Всеки от тях ще гласува явно пред очите на цяла България. Ще има и електронен вот на зрителите, за който ще положим усилия да не бъде пробит като сайта на ЦИК на местните избори. Всъщност в конкурса за Мис България вече имаме прецедент с подменен от хакери вот през 2012 г., когато според резултатите от гласуването в сайта и чрез SMS първоначално за победителка беше обявена Ина Манчева, но след разкриването на манипулацията короната отиде у Габриела Василева. Ще има и двама водещи, но засега ще се въздържа да споменавам имената им, за да остане все пак нещо за официалното ни съобщение идната седмица.

- Предизвика ли ДМис България 2015У очаквания интерес сред спонсорите?
- Не мога да се оплача, но винаги може да се желае и още. Искам да благодаря на всички компании и частни лица, които ни оказаха подкрепа досега.

- За финал - разкажете за запознанството си с Васил Папазов, който за съжаление вече не е между живите и вероятно всяко напомняне ви носи огромна болка?
- Първата ни среща беше и първият ни конфликт. Това стана на кастинга. Спорихме за това какъв е моят ръст. Васил беше типичен Козирог. Той имаше огромен авторитет в модните среди. Две години след конкурса аз живях в чужбина. Чували сме се по телефона, но не сме имали някакви лични контакти. Гледах на него повече като на шеф, отколкото на мъж. Като се върнах в България, излязохме на вечеря в компанията и на други хора. Постепенно отношенията ни станаха по-лични. Любовта ни пламна в Париж, където имах тримесечен договор. Той дойде, защото не издържал без мен. Може би и обстановката му повлия, все пак Париж е градът на любовта. След това имах нов продължителен договор в Италия. Той се обади и каза, че така вече наистина не се издържа. Отговорих му, че той ми е шеф и ако иска, може да ми прекрати договора. След това историята следваше обичайната логика - той ми поиска ръката и така станахме съпруг и съпруга. Предложението му не е било особено романтично, защото той не беше такъв човек. Приех тежко загубата му. Всеки път, като погледна сина ни Йордан, си спомням за него.