Какви са децата на хомосексуалните

Публикувана: 14.11.2015, 17:37 1855 Автор: 24 часа

Голяма част от научните изследвания показват, че отгледаните в еднополови семейства не може да бъдат смятани за ощетени

Cпоровете дали еднополовите бракове създават различни деца в сравнение с тези в традиционните семейства са почти толкова дълбоки и непримирими като споровете отпреди години дали трябва да бъдат разрешени самите еднополови бракове. Всъщност изследвания за психологическото, интелектуалното и социалното поведение на децата в тези семейства

се правят основно в

страните, където са

разрешени гей браковете,

осиновяването на деца, използването на сурогатни майки или осеменяването в случаите с лесбийските семейства. А тези държави все още далече не са чак толкова много. Затова не е изненадващо, че изследванията идват основно от САЩ (с над 600 000 гей брака), Канада, Великобритания, Франция, Испания, скандинавските страни, където еднополовите семейства стават все по-многобройни.

Според статия на Натаниел Франк, публикувана в сайта “Слейт”, противно на твърденията на заклетите врагове на еднополовите бракове и на осиновяването на деца от гей семейства научните изследвания са почти единодушни, че няма съществени разлики между децата в такива семейства в сравнение с растящите в хетеросексуална среда. Той цитира две изследвания от началото на 2015 г., които правят напълно противоположни изводи. Едното е на университета в Амстердам, Холандия, което не показва никаква съществена разлика между растящите в двата типа фамилии, а другото - на американския Католически университет, което констатира, че “eмоционалните проблеми на децата, израснали в семейства с двама родители от един пол, са два пъти по-чести от тези на деца с родители от противоположни полове”.

Проект на правното училище на Колумбийския университет, ръководен от Франк, издирил всички проучвания по въпроса от 1980 г. насам. Така били събрани най-много научни данни върху хомородителството. Оказало се, че

според 71 от трудовете

съществени разлики в

отглеждането на

децата няма

Само 4 заключавали, че децата на еднополовите двойки имат специфични проблеми.

Още през 2005 г. Американската психологическа асоциация констатира, че децата на еднополовите двойки по никакъв начин не са ощетени. Това мнение обаче е оспорено от две статии, появили се малко по-късно в американското списание за изследвания в областта на социалните науки. Втората - на учени от университета в Тексас, дава думата на 3000 младежи и прави сравнителен анализ на проблемите на отгледаните в хетеросемейства с двама родители, от разведени или самотни родители и от еднополови двойки.

През последните десетилетия един от основните социални проблеми, които бяха изучавани, бе положението на децата на разведените родители в сравнение с тези в “здравите” семейства. Едно такова, продължило много години изследване с 20 000 участници, показало, че бъдещето на разведените деца е по-мрачно, дори ако родителите сключат нов брак. Като проблеми били изтъкнати здравето като цяло, рискът от самоубийства, от злоупотреба с дрога, вероятността от извършване на престъпление и влизане в затвора, по-голяма бедност, по-ниско образование, по-ранна бременност при момичетата. В същото време други по-малки изследвания показали равнопоставеност между децата, отглеждани в стабилни както хетеро-, така и хомосемейства.

Две статии в авторитетното американско списание за социални изследвания обаче внасят известен дисонанс в идиличната картина - едната е на Американската психологическа асоциация (АПА), а другата - на университета в Тексас. Анализът на АПА е по-скоро констативен - след препрочитане на около 60 от наличните изследвания се прави изводът, че повечето

използват методология,

която не позволява

обобщаване на резултатите,

често на проучване са подложени много малък брой деца, отглеждани от еднополови двойки - не повече от 50, които в някои от случаите са сравнявани не със свои връстници в традиционни хетеросексуални семейства, а с такива, възпитавани от самотни хетеросексуални родители. Американската психологическа асоциация в крайна сметка апелира към повече и по-задълбочени изследвания. Това на университета в Тексас в Остин е отговор на този апел.

Научният труд носи заглавието “Изследване на структурата на новото семейство”. В него са включени 3000 души на възраст между 18 и 39 г., отгледани от хомо- и хетеросемейства. Учените - екип от социолози, специалисти по демография и човешко развитие, ръководени от Марк Регнерус, определили 40 критерия за оценка. Ето и някои от основните изводи:

- Съжителството без брак при децата на еднополови двойки е около 3 пъти по-високо, отколкото при отглежданите в традиционни семейства.

- 69% от лесбийските и 57% от гей двойките получават помощ от държавата срещу 17% от хетеросексуалните двойки и 47% от самотните родители.

- 49% от децата на хетеросексуални семейства работели в момента на изследването срещу 26% от семействата на лесбийки и 34% от семействата на гейове.

- 24% от децата на гей двойките и 12% от децата на лесбодвойките имали самоубийствени мисли срещу 5% от децата на хетеросексуални.

- 7% от децата на лесбийки и 12% от децата на гейове имали еднополова връзка срещу 4% при децата на хетеросексуалните.

- 23% от децата в лесбо- и 6% от тези в гей семейства се обявили за жертви на секстормоз от възрастни срещу 2% от отгледаните в традиционни семейства.

- Употребата на канабис и тютюн при децата на лесбийки и при деца на самотни родители била по-висока, отколкото при останалите категории. Отгледаните от еднополови семейства по-често признавали, че страдат от депресия, както и че са попадали в ареста.

Впрочем заради изследването си, проведено през 2012 г., Регнерус бе обявен за един от най-големите хомофоби и врагове на правата на еднополовите двойки, а над 200 негови колеги написаха отворено писмо до списанието за социологически изследвания, за да оспорят изводите и методологията му. Обвиниха го също, че

консервативното му

католическо възпитание

е повлияло силно

при оценките му

Така или иначе, ожесточените спорове и дискусии около това изследване само показаха колко чувствително и разделено продължава да бъде обществото по отношение на еднополовите семейства и техните деца.

Най-новите изследвания обаче отново са в полза на еднополовите двойки. Миналата година австралийско проучване на университета в Мелбърн констатира, че децата им са дори по-щастливи и здрави, отколкото тези на хетеросексуалните семейства. Що се отнася до увереността в себе си, тя е напълно като на останалите деца. Повечето от 315-те родители на 500 деца, участващи в анкетата, посочили, че основният проблем за наследниците им остава погледът на другите - това, че те продължават да ги сочат с пръст. Критиката към това изследване е, че то разпитва само родителите, но не самите деца.

Хронологично най-новият научен труд по темата на Центъра за изследване на населението към Университета в Тексас от края на октомври показва, че родителите в еднополовите семейства са по-склонни да отделят внимание на децата си от хетеросексуалните родители, пише британският в. “Индипендънт”. Тази тенденция била особено силно изразена при семействата от две майки, които са склонни да отделят 40% повече внимание на занимания с децата. Учените обясняват това с факта, че жените по принцип се занимават повече с наследниците си. В традиционните семейства мъжете отделят около половината от това време. По-конкретно изследването показва, че жените отделят средно по 100 минути на ден на децата си, докато мъжете, обвързани в брак или съжителстващи с жени, им посвещават не повече от 50 минути дневно. В същото време двамата бащи в еднополовите семейства почти са изравнени по внимание към следващото поколение с майките лесбийки.

Проучването изследвало дейности, свързани с физическото и интелектуалното развитие на децата като четене, подготовка на домашните, игри, ходене по лекари и пр. В еднополовите семейства по-малко се гледала и телевизия.

Учените използвали данни за 40 000 семейства. Те обаче не успели да дадат окончателно обяснение откъде идва разликата. Смята се обаче, че еднополовите семейства често демонстрират по-силно желание да бъдат родители - те приемат децата на партньорите си от предишен хетеросексуален брак, минават през осеменяване, сурогатсво или осиновяване. В традиционните семейства пък родителството си остава силно полово определено - там мъжете все още държат на ролята си, че печелят парите за сметка на домакинските и родителските функции.

Очевидно колкото повече стават хомобраковете, толкова повече обществото ще се нуждае от обективен отговор различни ли са децата в тях. Той обаче може да бъде получен едва когато страстите около новия тип “най-малка клетка на обществото” поутихнат.

Отгледаните: Ние сме като всички

10-годишният Пиер има баща и две майки. Едната, която го е родила, и другата, с която обичат да гледат любимото му анимационно филмче “Скуби Ду” Ситуацията той преценява като много добра. “Имам голямо семейство”, казва момченцето от Франция. Трима родители, 5-има баби и дядовци и всички те му обръщат внимание.

7-годишният Линс пък има двама бащи - “един, който по-често казва “да”, и друг, който по-често казва “не”. Когато приятелите го питат къде е майка му, той отговаря, че е в Хаити, където е бил осиновен.

В рамките на големия дебат за гей браковете и осиновяванията от еднополови семейства френският вестник “Монд” задал именно на децата, отгледани в такива семейства, въпроса какво се случва с тях и развиват ли се като връстниците си.

Във Франция в момента тези деца са между 24 хиляди и 40 хиляди според Националния институт по демография. Пиер и Линс, които са най-младите, били интервюирани чрез Асоциацията на родителите гейове и лесбийки. Останалите откликнали на апела на вестника да разкажат личната си история. Само една от тях - белгийката Ан, стилистка на 41 г.,

имала болезнено

минало

Тя открила хомосексуалността на баща си, когато била на 10 г. и когато родителите ѝ се развели. Той флиртувал без задръжки с други мъже и разказвал охотно за авантюрите си за една нощ, но никога не определил директно хомосексуалността си. “Щеше да е по-добре да ми говори за това, вместо да се прави, че всичко е нормално”, казва Ан.

Младата жена има усещането, че баща ѝ не е бил честен към семейството. “Майка ми беше влюбена в него, но той се бе оженил за нея единствено за да има деца”, връща се назад младата жена. Според нея родителят ѝ се отнасял към нея като към предмет. “Усещането ми бе, че нямах място в живота му. Това винаги ми е тежало.”

Ан не изключва, че двама души от един пол може да са добри родители за едно осиновено дете, което вече се е появило в предишното хетеросексуално семейство на един от двамата. Но е категорично против медицински подпомогнатото изкуствено зачеване от страна на лесбийките (във Франция това не е разрешено, но е легализирано в Белгия и Испания).

27-годишният Клеман, компютърен специалист, обаче се е появил именно така - благодарение на анонимен донор и на проявил разбиране семеен лекар. Той винаги е имал две майки. Когато бил на 8 или 9 г., те му обяснили всичко. Че се обичат, че са решили да го имат - него и двамата му братя. “Никога не са ни лъгали. Знам, че втората ми майка не е биологичната ми майка, но ме е отгледала”, казва Клеман. По-късно двете му предложили да прекарва известно време с техен добър приятел, който би могъл да изиграе бащината фигура. Никога не се е интересувал от донора.

Младият мъж се чувства много добре. “Имам работа, приятелка, апартамент. Да отраснеш в такова семейство, е добре, разкрепостява духа”, посочва той. И се възхищава на майките си: “Те са се борили, за да ни имат.”

18-годишната Мелани също определя като “позитивно” събирането на майка си с друга жена, когато била на 13 г. “Бях много изненадана, но ѝ много щастлива, че е открила някого, с когото да има по-пълноценна връзка, отколкото с баща ми”, казва тя. Бащата бил строг и ограничен. С партньорката на майка си Мелани

открила много

по-балансирани и

спокойни семейни

отношения

Момичето повече не се среща с баща си.

Фигурата на втората майка, която пристига в живота на биологичната след развода, често се появява в тези разкази. “Тя имаше повече време да се занимава с нас от майка ми, която работеше много”, спомня си Амбър, на 28 г., отгледана от двете жени, откакто е на 4 г. “Помагаше ни с домашните, развиваше интересите ни”, посочва младата жена.

“Спорехме, тя ме караше да си поставям въпроси - разказва и Марк, на 31 г., чиято майка живеела с друга жена по времето, когато бил между 12 и 18 г. - Винаги съм имал усещането, че баща ми не ме обичаше, че ме изостави. Втората ми майка ми помогна да преодолея това.” Както и останалите, Марк твърди, че не се е сблъсквал с никакъв специфичен психологически проблем.

“Чувствам се напълно балансирана - усмихва се Амбър. - Едиповият комплекс ни сполита така или иначе.”

Участващите в анкетата на в. “Монд” хора казват, че не се боят от хомо любовта, но са хетеро. Само 16-годишната Матилд все още не е убедена в сексуалността си. Нейният случай е по-особен.

И майка ѝ, и баща ѝ

са хомо и живеят

всички заедно

под един покрив

с партньорите си

“Този начин на живот ми харесва, но сексуалността на родителите ми е тяхна собствена работа, а аз ще направя собствения си избор”, убедена е Матилд.

Всички са се сблъсквали повече или по-малко директно с хомофобията. В повечето случаи навън не се говорело какво се случва в семейството. “Бях много резервирана по въпроса, казва 26-годишната Камий, отгледана от две жени, откакто е била бебе. - Не би ми харесало да ме смятат за различна. но да криеш част от себе си, е трудно.”

Някои са преживявали мъчителни епизоди. Амбър си спомня, че брат ѝ е

бил поставен “под

карантина” в

училището си

без видима причина. Позната на Клеман пък веднъж обяснявала в компания как хомосексуалните ще предадат “умственото си заболяване” на децата си, ако им разрешат да осиновяват.

Повечето участници в анкетата казват, че са шокирани, когато някой сравнява хомосексуалността с полигамията и кръвосмешението. “Тези хора очевидно не са наясно, че светът се променя”, посочват те. И се надяват, че разрешаването на гей браковете от закона във все повече държави по света постепенно ще започне да променя схващанията на обществото, а предразсъдъците ще бъдат изтрити.

Баща и осиновен искат да сключат брак, борят се със закона

Американците живели 45 години заедно, сродили се, за да имат права на семейство

68-годишният Роланд Босе и 78-годишният Нино Еспозито никога не са мислели, че един ден еднополовите бракове ще станат легални. Двамата мъже са заедно от 45 години след първата им среща на Bеликден през 1970 г. Днес живеят в консервативно предградие на Питсбърг заедно с грамадния си шнауцер Юри. И като много други обичащи се гей двойки искат да сключат брак, разказва в. “Хъфингтън пост”.

Само че това няма как да се случи, защото от 2012 г. Еспозито, пенсиониран учител, е баща на Босе, журналист на свободна практика. Преди правото да се женят като всички останали някои гейове и лесбийки осиновявали партньорите си просто за да имат права като хетеросексуалните, например правото да посещаваш близкия си в болницата. Това не било идеално, но бил единственият начин, предложен от закона.

Босе разказва, че прибегнали до осиновяване, когато

решили да пренапишат

завещанията си

Наследствените данъци са много по-големи, когато човек завещава наследство на някого, който не е член на семейството, но не това била основната причина. “Това бе единственият законен начин да направим онова, което винаги сме чувствали - да бъдем истинско семейство”, казва Босе. Процесът на осиновяването бил много лесен и безболезнен.

Други двойки в същата ситуация успели да анулират осиновяванията и да сключат брак. Босе и Еспозито дори имали приятели в Харисбърг, Пенсилвания, които минали успешно през тази процедура. Така че двамата решили да постъпят по същия начин в началото на 2015 г., когато Пенсилвания вече бе легализирала еднополовите бракове, но преди Върховният съд на САЩ да постанови, че всички са свободни да ги сключват във всички американски щати.

През юни обаче окръжният съдия Лорънс О'Тул отхвърля иска им. Макар и с репутацията на прогресивен и “чувствителен” към ситуацията им, той заявява, че щатският закон за осиновяването просто не разрешава нещата да бъдат променени. Според О'Тул съдилищата обикновено анулирали осиновявания в случаи на измами. Той поискал указания от по-висшестояща инстанция.

Историята на Босе и Еспозито става публична, когато “Питсбърг Пост Газет” им посвещава първата си страница в началото на октомври. В началото на ноември пък те получили подкрепа от сенатор Боб Кейси, който изпратил писмо до министъра на правосъдието Лорета Линч, изисквайки министерството “да обмисли издаването на препоръки към съдилищата в цялата страна, така че гей двойките, прибегнали до осиновявания в миналото, да могат да ги анулират, за да получат разрешения за брак”. Както посочва Кейси, в поне 25 щата, включително Пенсилвания, женитбата между родител и осиновено дете се смята за кръвосмешение. Затова Босе и Еспозито се нуждаят от анулиране.

По-голямата част от живота на двамата минала по времето, когато да бъдеш гей далече не било така широко прието както сега, така че те рядко говорели за взаимоотношенията си.

Никога не ги

дискутирали открито

и с родителите си,

които вече са починали. Така че огромното медийно внимание напоследък им идвало малко в повече, признава дългогодишната хомодвойка. Сега те се чувствали като подложени на артилерийски огън.

Благодарни са обаче за поддръжката, оказана им от хората, прочели за тяхната история, дори и в консервативното предградие, в което живеят. Босе и Еспозито очакват решението на по-високата инстанция в началото на следващата година.

Докато го получат, те продължават да отговарят на въпроси за положението им от страна на хора, които нямат представа през какво е трябвало да преминат гей двойките, за да получат някаква базова законова защита. И един от тези въпроси е: Очевидно правите всичко това заради финансови причини?

“Ето нещо, което е способно да ме извади от релсите.

Някой някога пита ли

хетеросексуалните

двойки защо искат

да сключат брак?

А когато ние искаме да го направим, парите са първото, за което се сещат. Истинска лудост”, възмущава се Босе.

Той и Еспозито са решили, че няма да се откажат от желанието си да станат законни съпрузи, и дори вече са започнали да планират сватбата. Намерението им е да се закълнат във вярност още същия ден, когато съдът вземе решението да анулира осиновяването.