Четвърт милион наследство за четирима българи от чичо в Австралия

Повече от четвърт милион лева наследство си разделят двама братя и две сестри в България и Турция.

Крупната сума идва от чичо им Ибрахим Неяз, починал в Австралия. “24 часа” помогна за намирането на щастливите наследници.

“Новината ни дойде

като гръм от ясно

небе

Знаехме, че имаме чичо в Австралия, много пъти сме искали да го търсим, но не знаехме как. Вашето обаждане, че е оставил наследство, звучеше достоверно, но някои от близките ми изпитаха съмнения. Като им казах, че ни издирвате заради оставено от чичо наследство, започнаха да ме убеждават да не се занимавам, защото може да е измама”, разказва един от щастливците - 39-годишният Хасан.

По-малко от седмица отне на “24 часа” да намери четиримата кандидат-наследници, а на тях - няколко месеца, за да съберат исканите документи, с които да докажат, че са точните хора, които имат право да претендират за имуществото. “Не бе лесно, но се справихме”, припомня си Хасан.

Всичко започна преди повече от година, когато

австралийската

организация “Стейт

тръстис” започна да

търси в България

живи роднини на 81-годишния български емигрант Ибрахим Неяз. Мъжът починал на 30 октомври 2012 г., без да остави наследници или завещание.

“Според оскъдната информация, с която разполагаме, Ибрахим е роден в българското с. Урани кон на 17 октомври 1931 г. Имал по-малък брат Исмаил, роден през 1935 г. Ибрахим дошъл в Австралия в средата на 50-те г. Работил като електротехник. Все още търсим подробности за него в емигрантските масиви на австралийските национални архиви", каза за “24 часа” австралийската изследователка Аделаид Тейпър в началото на проучването. Желанието

да помогнем на едно

българско семейство

да получи

наследството

на непознатия си австралийски чичо се оказа истинско предизвикателство.

Справка на “24 часа” показа, че в България няма населено място, наречено Урани кон. Най-близко до това название бяха имената на 3 селища в Азбучния указател на старите имена на населени места в Царство България - Урум-Ени-кьой (днешно Българово), Урум Кьой (днешно Ефрем) и отново Урум Кьой (днешно Индже войвода). Трите са пръснати в три противоположни района на България.

Последователно проучване и в трите обаче показа, че там няма хора, които отговарят на описанието от Австралия.

Когато всичко изглеждаше безнадеждно, повторен прочит на документите на емигранта показа, че мястото му на раждане може да се чете не само като Urani Kon, но и като Vrani Kon.

Врани кон е малко селце недалеч от Търговище. Тогавашният кмет Исмаил Якъб откликва на молбата на “24 часа” да провери в общинските регистри раждал ли се е в селото през 1931 г. човек на име Ибрахим Неяз и какво семейство е имал. Часове по-късно потвърждава, че такъв човек съществува. Нещо повече - имал брат Исмаил, роден през 1935 г., който починал в началото на 90-те г. и оставил 4 деца.

Кметът любезно помага да се свържем с Хасан - един от синовете на починалия.

Изненаданият племенник потвърждава, че баща му Исмаил имал брат Ибрахим, емигрирал в Австралия. Родителите им Неязи и Юнзиле починали отдавна. През 1990 г. се споминал и останалият в България син Исмаил. Той оставил 4 деца. Днес най-голямата дъщеря, която е на 49 г., живее в Турция, а двамата синове и по-малката дъщеря, която е на 35 г. - в България.

До 1990 г. семейството

поддържало връзка

с австралийския

чичо Ибрахим,

но след смъртта на българския брат кореспонденцията прекъснала. През годините племенниците правили няколко опита да открият чичото, но напразно.

“Ние не го познаваме - не сме били родени, когато е избягал. И майка ни не го помни даже”, казва племенникът Хасан.

Той допълва, че баща му имал и други двама братя - Халил, който починал на няколко дни през 1939 г., и Шабан, който починал на 46 г. през 1996 г., без да остави деца. Затова 4-те деца на Исмаил са единствените наследници на покойния 81-годишен чичо от Австралия.

Процесът по

претендиране на

наследството

е свързан с намиране и предоставяне на документи, които по безспорен начин трябва да докажат, че 4-те деца на Исмаил в България са наследници на емигранта.

В списъка на исканите документи са актовете за раждане на покойния емигрант и двамата му български братя, смъртните им актове, актоветете за раждане и брачните свидетелства на 4-мата претенденти за наследството.

“Може да са нужни и още документи. В Австралия чичовците и лелите на починалия са равностойни наследници заедно с племенниците. Макар и рядко, имаме случаи, в които чичовците и лелите са все още живи, затова преценяваме всеки случай поотделно”, казва изследователката на наследството г-жа Тейпър.

Село Врани кон се оказва с безупречни регистри, за разлика от други населени места в България. За по-малко от няколко месеца кандидат-наследниците с помощта на служителите в кметството успяват да открият в стария и новия семеен регистър на махала Перзуван почти всички документи, които са им нужни. Някои от тях са почти на 100 години!

Няколко седмици трябват на австралийските власти да преведат и обработят изпратените легализирани документи. Разчитането на десетките стари копия на чужд език е трудно за преводачите.

След прецизната обработка, която доказва, че четирамата, намерени от “24 часа”, са истинските наследници на покойния Ибрахим Неяз, е извършена допълнителна проверка, която доказва наличните активи и инвестиции на територията на Австралия на името на починалия емигрант. След като всичко е открито, след неизбежното плащане на дългове и данъци и подписването на финална клетвена декларация от страна на наследниците, авоарите на покойния емигрант могат да се отправят към България.

Наследниците не са

много разговорливи

за плановете си

“Благодарение на чичо най-после и ние ще имаме жилище”, казват по телефона Хасан и съпругата му. Двамата досега живеели под наем, а сега са купили малка къща, която Хасан стяга. “Благодарим и на “24 часа”, че ни помогна, казват развълнуваните съпрузи. Останалите наследници предпочитат да не говорят за това, което са получили, за да не им завиждат или да не им навредят.

Осъждат емигранта

на 5 г. затвор

зарадибягството

Покойният емигрант Ибрахим Неяз е бил осъден на 5 г. затвор заради бягството си от България на 4 септември 1954 г.

Това показа проучване на “24 часа” в архива на някогашната Държавна сигурност.

Присъдата на Ибрахим е произнесена задочно през 1956 г. заедно с присъдите на още 5-има души, с които Ибрахим тръгнал да бяга през Странджа по едно и също време. Трима от бегълците, включително той, успяват да минат границата с Турция, а другите трима са заловени.

Освен следственото и съдебното дело за бягството в архива се пазят документи за самия Ибрахим, както и голяма част от кореспонденцията, която водил с близките си в България. Очевидно тя била задържана от Държавна сигурност, без семейството да знае за това.

От документите става ясно, че Ибрахим и приятелите му са организирали бягството от България през лятото на 1954 г. Както и в други лета Ибрахим се е хванал на сезонна работа в Югоизточна България. Възползвал се, че е близо до границата, и заедно със свои колеги замислят бягство.

Дни по-късно беглецът от с. Врани кон е

обявен за издирване

под № 5611 в

бюлетина на ДС за

търсене на бегълци

Заповедта е “при залавяне да се предаде на ОУ на ДС в Коларовград.” (днешен Шумен - бел. ред.)

След като не е открит, на 28 септември 1955 г. е образувано издирвателно дело под кодовото название “Самут”, а според друг документ - “Кауш”. Тъкмо в това дело са събирани писмата, които Ибрахим започва да праща на близките си от турски емигрантски лагер.

В тях той разказва, че работи усилено, но животът е тежък, а работата - зле платена, затова учи английски и се готви да замине за Австралия.

Писмата си пише на турски, а баща му отговаря на старотурски. Част от оригиналните писма между двамата също са задържани.

Освен обичайните разкази кой как е от роднините таткото, макар и рядко, дава кратки съвети на сина си: “Синко, човек на този свят трябва да се сдобие с 1-2 занаята. Занимавай се с този занаят, който ще ти бъде полезен в живота. Харчи по-малко от това, което печелиш, и не се отделяй от комшиите.”

За да събират сведения как се развиват отношенията между баща и син и има ли намерение младият мъж да се върне в България, ДС праща при бащата секретният сътрудник Мато.

По издирването

работи и агент

Дуванджийаски.

От делото става ясно, че 2 години след бягството си в Турция Ибрахим най-после успява да замине за Австралия.

На 2 септември 1956 г. той пише на близките си, че са му купили билет за кораба, с който тръгва на 6 септември за страната на кенгурата. Баща му отговаря сърдечно: “И недей да мислиш, че съм те забравил. Всеки ден гледам твоята снимка и й се радвам.” Двамата още не знаят, че няма да се видят никога вече.

Следващите писма

на Ибрахим идват

от Мелбърн

Младият мъж се тревожи, че не получава писма от близките си: “Въпреки че изминаха месеци, откакто ви писах последното си писмо, нямам отговор и това ме тревожи. Но вие не сте виновни. Може би не ми пишете поради причини, които аз не знам, или пък вашите писма не могат да стигнат до мен. Естествено, и на вас ви е домъчняло за мен. Впрочем и аз, въпреки че минаха вече 3 г., откакто излязох оттам, ми е мъчно за мястото, където съм се родил, където съм израснал и където съм прекарал първите години от младежкия си живот”, пише Ибрахим през 1957 г.

Само 2 г. по-късно разказва, че си е намерил добра работа и си е купил кола на изплащане. В честитката за Нова година, която праща през декември 1959 г., споделя, че вече никак не му е мъчно. През декември 1960 г. тонът му е още по-уверен и категоричен. Свободно разказва, че

в Австралия хората

живеели десетки

пъти по-добре

и по-щастливо,

а той нямал намерение да се връща нито в Турция, нито в България и иска час по-скоро да приеме австралийско гражданство.

Като разбират това, оперативните работници предлагат през юни 1961 г. делото за издирването на Неяз, заведено през 1955 г., да бъде снето в архив. Основният им аргумент е, че не са получили данни Ибрахим “да е в услуга на някое капиталистическо разузнаване”.

Заради издадената си присъда обаче емигрантът така и не посмява да се върне в родината. Умира на 81 г. през 2012 г. в Мелбърн и оставя наследството си на 4-мата си племенници в България, които не е виждал никога.

Присъдата е

произнесена в негово

отсъствие от Бургаския

окръжен съд през 1957 г.

Гърба на първата снимка, пратена от Ибрахим през 1955 г. от Австралия.

Младежка снимка на Ибрахим, по която Държавна сигурност започва да го издирва след бягството му през септември 1954 година.

Последната българска снимка на емигранта, правена 6 месеца преди да избяга, е приложена в делото за издирването му и процеса срещу него.

Част от кореспонденцията, която емигрантът води с баща си, останал в България, била задържана от Държавна сигурност.

Нито една снимка не

стига до роднините му

“24 часа” откри няколко

фотоса в архива на ДС

и ще ги предостави

на семейството

Нито една снимка на емигранта не е стигнала до роднините му в България, оплака се племенникът Хасан. Той търсил усилено в семейните архиви, но не намерил нищо.

“Исках да открия снимка, която да сложа на чешмата, която възнамерявам да вдигна в памет на чичо. Така според мюсюлманската традиция човек благодари, когато получи нещо “отгоре”, за което няма заслуга. Искам да я спазя”, казва Хасан.

Месеци по-късно той с радост научава, че “24 часа” е открил няколко снимки на чичо му. Фотосите са задържани от ДС заедно с кореспонденцията, която водил с близките си в България.

“Благодарение на вас ще сложим лика му на чешмата”, казва Хасан.

Един от наследниците:

Ще вдигна чешма

в памет на чичо

Това е само малка

благодарност за онова,

което получих

“Решил съм твърдо - така го чувствам, така ще го направя - ще вдигна чешма в памет на чичо. Това ще е само малка благодарност за онова, което получих.”

Така обяснява намерението си да издигне чешма в родното село на чичо си Врани кон един от наследниците - Хасан. Изворчето ще е по негов проект и с негови средства, а надписът ще носи името и снимката на покойния емигрант от Австралия.

Семейството не пази нито една снимка на Ибрахим. “Единствената, която имаме, е много стара - на нея чичо и татко са със семейството си като малки”, казва Хасан. Снимка няма и в австралийските национални архиви. Единствените фотоси, които “24 часа” успява да открие, се в папките, които Държавна сигурност е събирала след бягството на емигранта.