Килърът Алберто Йорданов проговаря: Заклах гаджето с нож в сърцето!

Аз съм най-неуспешният самоубиец в България

ЗАД РЕШЕТКИТЕ

с Борислав РАДОСЛАВОВ и Борислав ТРОШЕВ

След "Най страшните БГ убийци" на вашето внимание е най-новата ни рубрика - "Зад решетките". Всеки понеделник ви показваме по един лишен от свобода, заключен години наред зад решетките. Защото действително имат какво да ни кажат, а разкритията им могат да преобърнат дела и съдби. Третият пандизчия, който проговаря пред екипа ни, е Алберто Йорданов. Той излежава доживотна присъда в затвора в Бобов дол за зверското убийство на приятелката си.

  Автор: Борислав РАДОСЛАВОВ           Снимки: Борислав ТРОШЕВ

"В желанието си да я накарам да млъкне я наръгах с нож в корема. Пак продължи да вика и да стои права. Викам си: "Боже! Това не е нормално! Това не е тя!". Втори път я наръгах в сърдечната област, пак с ножа. Задави се малко, но остана на крака и продължи да вика. Третия път го забих в сърцето й и там го оставих."

С тази зловеща изповед ни посреща в затвора в Бобов дол Алберто Йорданов. Хладнокръвният килър излежава 20-годишна присъда за ужасяващото убийство от ревност на приятелката му Любомира през далечната 1989 г.

Историята на Алберто е изпълнена с много кръв, опити за самоубийство и драматизъм, от който могат да ви побият тръпки.

Всичко започва през 1987 г., когато младият мъж от Кюстендил се влюбва в красивата Любомира. Между тях пламва любов и двамата заживяват заедно. Родителите на момичето обаче сa против връзката им.

"През 1977 г. баща ми го бяха уволнили от милицията заради злоупотреба с алкохол. Което беше основание майката на Любомира - Йорданка, да се опълчи на нашата връзка. Не било престижно за тяхната фамилия. Дядо й бил известен хирург, от каймака на града. Любомира - една на мама и татко, учеше последна година във ВИФ с профил "Баскетбол". Паралелно с това следваше и журналистика. Много красива, беше Мис "Кюстендилска пролет", връща лентата назад затворникът, надничайки зад решетките.

Майката постепенно отделя Любомира от Алберто и между влюбените пропада бездна.

"Казвах й, че не мога да издържам и дишам без нея. Решихме и двамата да се самоубием заедно. Предложих й с лекарства да си отидем заедно от този свят и тя се съгласи. Взех 40 диазепама и бутилка уиски, с които да заспим и да не се събудим. След много прегръдки, целувки и сълзи пристъпихме към действие", разказва килърът от Кюстендил.

Любомира обаче подхлъзва Алберто, който изгълтва солидно количество хапчета. Тя не посяга към тях.

"Събудих се в болницата късно през нощта. Спасиха ме. После изгладихме отношенията си, решихме да я изчакам да завърши, а през това време се сгодихме. Обаче установих, че в София се срещала с мой приятел - Димитър Новаков-Флората от Кюстендил. Той е милионер и притежаваше единственото бентли в града. Имали са сексуални контакти, тя си призна пред мен", продължава разказа си пандизчията.

Следват множество събирания и раздели, а напрежението между тях нараства неимоверно. Алберто посяга към алкохола и хазарта. Губи всичките си пари, разделя се дори и с дрехите и техниката си. Гневен, обезверен и замъглен от ревност, на 6 март 1898 г. взима касапски нож и заедно със свой приятел тръгва към квартирата на Любомира. Не го спира дори условната му присъда от година и четири месеца за незаконно притежание на оръжие, намирайки се още в изпитателен срок.

"Взех ножа, тя се опитваше да го изтръгне и ме хапеше по ръцете. Всичко стана много бързо. Крещеше, приятелката й също. Беше като филм на ужасите. Изпаднах в някакво странно състояние, може би раздвоение на личността", споделя Йорданов, след което пробол изгората си в сърцето.

Според специалисти килърът намушкал Любомира не три, а цели 22 пъти, преди да избяга и да се скрие в мазе в квартал "Подуяне".

"Видях работен гащеризон и шушляково яке. Дегизирах се с тях и излязох. Отидох до поликлиниката да ми промият от раните, казах на лекарката фалшиви имена. След това намерих мъж, който се съгласи да ме откара с ладата си далеч. В показанията си после той казва, че ме попитал откъде е кръвта. А аз съм му казал, че съм си убил приятелката си. И вместо на жена му звъннал на милицията. Хванаха ме и ме заключиха в ареста", казва Алберто.

Пред разследващите килърът направил пълни самопризнания. В отговор получил обещание, че за зверството ще бъде възнаграден със смъртна присъда.

"На 12 ноември 1992 г. баща ми се самоуби, защото не можеше да ми помогне. Близките на приятелката ми са палили къщата на село, откъдето е баща ми. Облепвали са цялата ни лада с некролози на Любомира. Писали са по блока "Смърт!" за мен и че искат да ме убият. Направили са и подписка в Кюстендил с искане за смъртна присъда. Година и половина бях на Четвърти километър, не бях на себе си. И чак след две години и половина ми дават 20 години затвор. Рени Цанова ми бе адвокат, но тя тогава защитаваше Тодор Живков и бях на заден план. Майка ми й даде всички спестени пари от Либия, където работеше - 3000-4000 долара. Правих гладни стачки, три седмици отказвах да се храня и едва ме спасиха. Правих няколко опита да сложа край на живота си с диазепам, но не успях. Най-вероятно съм най-неуспешният самоубиец в България", разказва още Алберто.

Бащата на убиеца дълги години е следовател и юрисконсулт на "Държавен финансов контрол". Преди да се пенсионира, е юрисконсулт и на "Балкантурист" в Кюстендил. След смъртта му килърът е пуснат от затвора да присъства на погребението и панихидата за 40 дни. Тя съвпада с коледните празници и непокорният син решава да не се върне в затвора.

"Един приятел ми каза да не се връщам. Направи ми фалшив паспорт и избягах в Чехия. Моят шурей въртеше чейндж там с още двама души. Покрай него останах и се запознах с майката на сина ми Луция Рахечко. Роди ми се син, който на 15 ноември стана пълнолетен. И той се казва Алберто Йорданов. Там си е роден, не знае български. Научих чешки за около две години. Работех каквото намеря, включително в чейндж и сервиз. Живеех при моите приятели първоначално в един пансион, а после при съпругата ми Луция", продължава историята си затворникът.

През 1996 г. Алберто е предаден от друг българин в Чехия и екстрадиран в България. Сега кара 19-а година в затвора. Остават му по-малко от 2 години и 11 месеца зад решетките. Въпреки краткия остатък е завел десетки дела срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

"Пречат ми да се развивам и ресоциализирам. Завел съм дело за морални щети с иск за 30 000 лева. Съдя ги, защото искам да изчистя името си и да не бъда третиран по по-различен начин. Обществото скоро трябва да ме приеме. Но с мен никой не работи и не ме социализира", твърди Йорданов.

Той има дарба да рисува и с това обмисля да си изкарва хляба навън.

"Спечелил съм първо място на конкурс между всички затвори. Приятели са ми предлагали да ми отворят ателие в Милано, Берлин, Пловдив и студио за татуси. Тук, в затвора, правя, имам и каталози. Най-често затворниците си поръчват татуировки на жените и децата. Мони Гробаря има погребална фирма във Варна и ми предлага да изчуквам надгробни камъни. Ще се справя", крои планове килърът.

Единственият близък човек сега е майка му, която 12-а година живее в Италия. Когато излезе на свобода, Алберто със сигурност ще посети и сина си в Чехия.
Признава, че горчиво съжалява за убийството.

"Никога няма да си простя и винаги ще я обичам. Много съжалявам за стореното. Извинявам се на майката и бащата за гибелта на дъщеря им. Бих искал да поговоря с тях, но те няма да желаят. 2-3 пъти се случва годишно да я сънувам. Но този грях няма как да се изчисти", казва в заключение Алберто Йорданов, след което надзиратели го поемат и съпровождат обратно по пътя към килията му.