Публиката в театър “София” въвлечена в убийство
Постановката на Театър “София” “Нощта на 16-ти януари”, премиера на режисьора Пламен Марков, е обречена на успех. Извършено е убийство и цялата му предистория се разнищва на сцената, превърната в съдебна зала. Актьорите си разпределят ролите на съдия (Николай Антонов), прокурор на обвинението (Лилия Маравиля), адвокат на защитата (Силвия Петкова), секретар (Лора Мутишева), протоколчик (Мила Банчева) и свидетели, които придвижват статичния церемониал на заседанието към равнището на зрелището.
Извън криминалната интрига, която подпалва интереса на зрителите, има друга уловка. На влизане всеки зрител получава номерче, което пуска в урна пред залата. Минути преди началото на представлението двама служители на съда - приставът (Юлиян Рачков) и протоколчикът, изтеглят 12 номера. Притежателите им сядат пред първия зрителски ред в ролята на съдебни заседатели според американската практика. След разпита на всеки свидетел те гласуват дали вярват на думите му (зелена лампичка), или не му вярват (червена лампичка). На финала те определят дали обвиняемата за убийството е виновна.
Пиесата всъщност не е кримка и въпросът кой е убиецът не виси като страшна загадка. До отговора, подкрепен от гласуването на заседателите, се стига без усложнения, защото е важна не интригата, а заключителните пледоарии на обвинителя и защитника. Те откриват два начина на живот и поглед към света, легнали във философията на авторката на пиесата. Тя е новото име в българската сценична практика, което въвежда Пламен Марков. Айн Ранд е американското име на руската еврейка Алиса Розенбаум, избягала от Сталиновия комунизъм и отблагодарила се на приютилата я Америка, като създава най-влиятелната на Запад защита на капитализма. Айн Ранд е привърженик на индивидуалния егоизъм и инициативност срещу държавната намеса, срещу мита за равенството между хората и техния труд, срещу революциите и червените провокации.
Тя събаря социалистическите утопии, харесва се на младите на Запад и затова книгите и там са тачени на първо място след Библията. Набира популярност и у нас.
Айн Ранд написва няколко пиеси по романите си и една-единствена оригинална пиеса. Сега я гледаме на сцената на Театър “София”. Пламен Марков усеща опасността от досада в съдебната зала, където порядъкът е предварително известен, и скрива различни знаци за зрелищност. Например когато Мила Банчева (протоколчикът) дава своите показания, пръстите и танцуват под масата, сякаш записва на пишеща машина и своите думи. Когато Силвия Петкова (защитата) се сгорещява и съблича сакото си, Лилия Маравиля (обвинението) тутакси съблича и своето. Все пак двете актриси не могат да проявяват много волности в границите на социалните си роли.
И така вниманието на публиката се приковава върху двете красиви жени на предполагаемата жертва - обвиняемата за убийството негова секретарка и любовница (Дария Симеонова) и съпругата му (Симона Халачева). Атрактивни и находчиви, те са центърът на емоцоналния театър в спектакъла. Допълва ги Петя Силянова в една от свидетелките, колоритна и характерна, извикваща бурни ръкопляскания в залата. Актьорите в ролите на свидетелите са достатъчно майстори, за да превърнат кратките си появявания в зрелищен сюжет - Юли Малинов, Росен Белов, Михаил Милчев, Пламен Манасиeв, Николай Върбанов, Ивайло Герасков (тъстът на жертвата), Антон Григоров. Пламен Марков е имал равностойни партньори и резултатът е силният коз на Театър “София” в столичния афиш.
Бележка на редактора: Любопитното е, че за втората премиера 150 билета са били купени от българското общество "Айн Ранд". След спектакъла по на чаша вино неговите членове дълго обсъждали пиесата с актьорите както и философията на Ранд. "Моля, пожалете ги, те току-що са били на сцената и са дали всичко от себе си, трябва да си починат", помолили от театъра, и чак тогава почитателите на Ранд неохотни си тръгнали.
