Нестинарството - магия или демонизъм
Иво АНГЕЛОВ
Нестинарството е един от най-противоречивите български обичаи - докато църквата го отрича като демонизъм и езичество, то вярващите българи искрено му се радват и търсят магията в него. Британският премиер Дейвид Камерън беше последната значима личност, която силно се впечатли от огнените танци по време на посещението си в България.
Истината е, че обичаят е световно признат - на 30 септември 2009 г. той беше обявено официално от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Целта на вписването е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения. Най-голямата загадка остава как нестинарите танцуват боси върху жаравата и не получават никакви наранявания по краката.
Обичаят е разпространен в началото на XX век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия - част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те години на миналия век и пренася със себе си и нестинарските обичаи. Според някои изследователи името идва от гръцката дума "анастенагмос" - "въздишане, пъшкане", което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - "огън". Възможно е да произлиза и от "анастено" - "възкръсване".
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа - Българи. В миналото "нестинарски" села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени се играе и на други места в България, като ритуалът е превърнат в туристическа атракция. За първи обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци нестинарството се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Според описанието на Славейков в цариградското списание "Ден" от 1875 година "прихванатият" нестинар вземал иконата, започвал да се клати наляво-надясно, като подскачал под думкането на тъпана. След това нагазвал в жаравата, кръстосвал я, тропайки и подскачайки. Скачането продължавало дотогава, докато той придобиел обикновеното си изражение и започнело да му пари под краката.
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена - 21 май, като танцуват върху жаравата с икона, на която са изобразени двамата светци. Вярванията са, че именно те пазят танцьорите от изгаряне и им помагат да изпаднат в транс. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. св. Константин и Елена, обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от църквата. Това не пречи православни миряни да се възхищават на огнения танц и да не го считат за демонизъм.
Нестинарският ритуал има строги правила. Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). На извора иконите се освещават и се играе хоро - с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети - икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около 2 метра и дебелина 5-6 сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата, като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва.
Една от най-големите почитателки на ритуала е дъщерята на Симеон Сакскобургготски - княгиня Калина. Преди години тя специално пристигна в България, за да гледа документален филм за нестинарите. Княгинята проявявала голям интерес към този български обичай. Затова приела да бъде почетен патрон на премиерата на едночасовата документална лента "Посветените на огъня". Лентата е дело на Васил Къркеланов, Ирен Леви и Васил Христов. Екипът работил близо 4 г. над проекта.
