Проф. Божидар Димитров: Възможно е златният венец да е от времето на Хубавата Елена

Специалисти спорят за датировката му, ще се окаже 1200 години по-стар

Специалистите на Националния исторически музей /НИМ/ и техни колеги от столични музеи са в яростна научна дискусия относно възрастта на златния царски тракийски венец, който бе дарен на директора на НИМ, а той на свой ред го дари на музея. Това съобщи проф. Божидар Димитров, получил ценното дарение.

Както е известно, първоначално той бе датиран в I в. пр.н.е. Но ред специалисти по бронзовата и ранножелязната епоха твърдят, че венецът е с 1200 години по стар. Носещата златни листа лента, при всички известни досега тракийски венци от V-I в. пр.н.е., е оформена като обла златна клонка, а при новопостъпилия венец е елипсовидна плоска лента, каквито има при златните венци от времето на Троянската война в областта на града на Приам, Хектор и хубавата Елена.

Известно е, че много вождове

на тракийските племена са били наемани на страната на Троя в десетгодишната война. Един от тях, цар Рез, дори е бил убит от Одисей. Очевидно някой от другите е останал жив и е бил възнаграден със златен троянски венец.

Още подробности за дарението

Божидар Димитров - директор на НИМ получи най-ценния си подарък за 70-годишния си юбилей - оригинален царски златен тракийски венец от I век пр.н.е.
Венецът му е подарен от частния колекционер Добромир Петров. Съгласно Закона за културното наследство, Божидар Димитров няма право да притежава културно-исторически ценности, затова той светкавично дари венеца на Националния исторически музей.

Венците са изключителна рядкост - досега са открити не повече от 5-6 в държавни и частни колекции. НИМ досега е имал само един - открит преди няколко години в с.Златиница, Елховско.

Оригиналният царски златен тракийски венец от I век пр.н.е., който постъпи в Националния исторически музей /НИМ/, е закупен от антикварна галерия в САЩ с всичките необходими документи. С тях именно е внесен в България.
Специалистите от НИМ, Гавраил Лазов, Елка Пенкова и Любава Конова, смятат, че венецът е от богато погребение на някой от последните тракийски царе или на член на неговото семейство от I век пр. Хр. (Това беше първата версия).
Не е известно и от кой край на страната е изкопан венецът, вероятно от иманяри, а после изнесен и продаден в чужбина.

Националният исторически музей никога не приема експонати, които не отговарят на законовите изисквания. Бизнесменът Добромир Петров също добре познава българското законодателство и за това подарява на музея венеца, който ще обогати културното ни наследство. Неговият жест е достоен пример. Той дарява и 40 000 лв. за възстановяването на Голямата базилика в Плиска.