Валя Червеняшка на 61 г.: Политиците ме забравиха!

"Радвам се на живота и не искам да се връщам към ужасите в Либия! Чакам внуци от двете ми дъщери и се чувствам много добре."
С тези думи приветства "България Днес" Валя Червеняшка. Във вторник изтърпялата нечовешки мъчения и издевателства в Бенгази медицинска сестра отпразнува 61-вия си рожден ден.
"Получих много цветя и подаръци от най-близките ми и скъпи хора. Прекарахме чудесно", сподели Червеняшка.
Никой от родните политици и дипломати не й звъннал да й честити празника. От време на време се обаждали французи и испанци, за да разменят няколко думи.
"Така ми е по-добре. Ние, като бяхме в затвора, не се грижеха за нас и ни оставиха, та камо ли сега. На 24 юли ще станат 9 години от завръщането ни и всичко е забравено", казва тя.
Най-голямото желание на Валя е да стане баба. За рождения си ден тя горещо си е пожелала двете дъщери да я дарят с внуци. И двете живеят в София, като едната е на 38, а другата с година по-малка.
"Ако ми се обадите за следващия рожден ден, ще ви кажа резултата", недвусмислено намекна Червеняшка.
Всеки ден тя е на работа в болницата в Бяла Слатина. Доволна е от атмосферата, а към колегите си има страхотно чувство.
"И те, и децата, с които работя, ме вдъхновяват и зареждат с нови сили", каза Червеняшка.
В нито един момент не си е помисляла да прекрачи отново границата. "За Либия имам черен печат и е невъзможно, за арабските страни като цяло не искам и да мисля, а виждате какво се случва и в сърцето на Европа с бомбените атентати. Страх ме е и не искам да пътувам", сподели медицинската сестра.
Тя отправи апел към родните политици "да работят със сърце и душа, а не за портфейлите си".
В книгата си "Записки от ада" Червеняшка разкрива бруталните гаври на либийците.
"Показаха ми бесило. Истинско. Не ме обесиха, но много ме биха... И се започнаха изтезания, мъчения и разпити всеки ден. Изпитвах болка по неподозирани начини и на невъзможни места. Само чаках да умра и да се свърши. Не умрях... и не свършваше. Обикновено ме биеха 8-9 животни, а още 20 се нареждаха да гледат", описва мъченията си медсестрата.