Виртуозният музикант Иван Лечев: Виното и китарата са ми хоби

Иван Лечев е роден на 19 юли 1956 г. в София. Започва да учи цигулка в класа на баща си Боян Лечев. През 1975 г. завършва Музикалното училище в София, а през 1981 г. - Музикалната академия. Макар да е най-вече известен като китарист, той нарича китарата свое хоби, каквото му е и сомелиерството. Участва едновременно в няколко групи, работи като гост музикант в много проекти. Женил се е четири пъти, има двама синове от различни съпруги. Големият - Иван, е на 27 и живее и работи във Великобритания, а малкият - Константин, ще стане на 4 през август.

- Музикалните фенове дълго ще помнят концерта на супергрупата "Фондацията" на 4 април в НДК. Вие от сцената как видяхте събитието и оправда ли очакванията?
- И за мен концертът беше впечатляващ. Зала 1 беше пълна буквално до тавана. Продадохме 4000 билета, което напоследък не се случва толкова често. Получи се много хубав концерт и заради участието на Симфоничния оркестър на Българското национално радио с диригент Григор Паликаров. Страхотна работа свърши и оркестратора Владо Джамбазов. Както и друг път съм казвал - симфоничният оркестър е най-хубавият инструмент, измислен от човека. Когато оркестърът е добър, звучи като един инструмент. Това веднага те поставя на едно друго ниво.

Миналата година в САЩ имах удоволствието да слушам Бостънската филхармония, която е един от най-добрите оркестри в света. На моменти се пренасях сякаш в друго измерение и ми се губи част от времето.

Изобщо събитието си се получи и стана много хубаво. За 40 години кариера съм имал много концерти, но този е най-добрият, който сме правили с "Фондацията" в последно време. Имаше и един много забавен момент с излизането на сцената на сина ми - Константин Лечев. Той така и не пожела да се обърне с лице към публиката, а през цялото време стоеше с гръб към нея и с лице към нас, музикантите. Явно сме му били по-интересни. За срам и дума не може да става, защото аз през живота си срамежлив Лъв не съм срещал.

- Трудно ли се организира подобен концерт със симфоничен оркестър?
- Страшно много време отнема. Първо се правят оркестрации, ние ги просвирваме, правят се корекции. В днешни дни компютрите помагат много, тъй като спестяват част от репетициите. Отнема си 3-4 месеца, тъй като не е проста работа 63-ма души - ние от "Фондацията" и симфоничният оркестър - да звучат като един. Човекът е вироглаво животно, спойката се получава трудно.

- А можеше ли да се получи още по-добре?
- Винаги може. Аз имам един грях, който ме човърка. Не успях да благодаря от сцената на един мой близък приятел, енолога Стойчо Стоев. Той направи вино в моя чест, с моя образ на етикета. То се казва "Инканто Ексцентрик", четворен купаж от мерло, каберне, сира и каберне фран. Бутилките се продаваха, но аз забравих да кажа за това от сцената. На 13 април вечерта (б.р. снощи) ще му направим представяне в един ресторант в кулите "Софарма". Серията е лимитирана - 2016 бутилки, и ще свърши бързо.

- Вие сте дипломиран сомелиер. Планирате ли да създадете собствено вино?
- Има такива идеи за догодина. За мен виното е най-сериозното хоби освен китарата. То е и страст, и наука. Казвам, че китарата ми е хоби, защото аз всъщност съм завършил цигулка и това е моята професия, а не китарата.

- Интересно е, че въпреки славата си на плейбой името ви не се забърква в интриги и клюки. Може би се получава така, защото говорите винаги открито за връзките си и не криете нищо?
- Аз съм човек, който обича семейството си. Няма начин как да ми се случи нещо, което не обичам и не искам. На днешно време няма начин нещо да се скрие, особено пък и ако те дават често по телевизията, какъвто е моят случай.

- Как върви подготовката на европейското ви турне по повод 40 години от създаването на ФСБ?
- Към момента няма нищо конкретно, но турне категорично ще има. То няма да е типичното турне с 200 концерта и неприбиране с месеци у дома, тъй като не е рентабилно да се живее толкова дълго в чужбина. Плановете са да пътуваме за всеки концерт и да се връщаме на следващия ден. Няма нищо конкретно, защото организаторът е същият, който направи турнето на Б.Т.Р. и още не се е върнал в България. Като дойде, ще седнем и ще обсъдим конкретните дати и места.

- Бяхте споделили, че ще правите околосветско пътешествие и турне с "Фондацията". По този проект има ли повече яснота?
- Още не сме уточнили кога да започне - дали тази есен или в началото на следващата година. Просто изчакваме да се съберат повече потвърдени дати и ще вземем решение. Става въпрос за наистина околосветско пътешествие. Тръгваме от Бразилия, Аржентина, ще свирим също в Мексико, САЩ, Русия, Близкия изток, Далечния изток. Ще свирим навсякъде, където има много българи. За мен самия беше любопитно да науча, че в страна като Кувейт например има поне 5000 нашенци. Страшно много българи има и в Абу Даби. Със сигурност няма да свирим в Южна Корея, защото там българите се броят на пръсти, но ще посетим страната от любопитство. С нас ще пътува телевизионен екип. Дони има идея концертите да се излъчват онлайн в интернет.

- Не ви ли е страх да летите толкова често на фона на повишената терористична опасност в Европа?
- Тревожно е. Аз лично съм притеснен малко от тия бомби, но както е казал народът - "Ако ти е писано да те сгази влак, няма да те бутне кола". Точно на летището в Брюксел бяхме миналата есен. Но не можем да се затворим вкъщи, работата ни е сред хората.

- Постоянно работите по няколко проекта едновременно. Това не ви ли напряга?
- Не, защото гледам да правя само неща, които са ми интересни. Напрягат ме неща, които не обичам да правя и са ми досадни, като например гледането на телевизия. Страшно обичам да пътувам, да ходя на планина. Обожавам Копривщица, там се и оженихме с Жени. Слава Богу, имам приятели с къща там, които често ни канят. Сега ме чака работа със Стефан Вълдобрев, който записва нов албум. Няколко парчета вече са готови, предстои да запишем и другите с групата "Обичайните заподозрени".

- Казват, че професионалните музиканти не слушат друга музика освен своята собствена. И при вас ли е така?
- Хаха, ами аз звуча отвсякъде и може и да съм омръзнал на хората. Слушам много музика. Мога дори да препоръчам нещо, което за мен лично е сред най-добрите неща, излизали в България в последно време. Това е новият албум "Цирк" на моя колега и приятел от "Обичайните заподозрени" Мирослав Иванов. Изключителен проект на световно ниво - инструментален фюжън джаз.

- Ще стане ли музикант от малкия ви син Константин?
- Той вече е музикант! Проявява най-голям интерес към барабаните. Купил съм му едни малки барабани и той си свири много яко. Засега всичко е малко неорганизирано, но времето ще покаже. Аз самият нямам фиксидея да го правя музикант, но ако му харесва - няма да го спирам.