Министърът на културата Вежди Рашидов: Уплаших се от смъртта!

"Уплаших се от смъртта. И да ви кажа не болестта е страшната, страшна е мисълта за това, че може би идва краят ти."

С тези думи почти просълзи присъстващите министърът на културата Вежди Рашидов, който вчера изложи свои рисунки в галерия "Арте". Изложбата бе с благотворителна цел, а картините се разпродадоха почти на мига, когато началото на събитието бе дадено.

Бившият омбудсман купи картина за 680 лева, а към него се присъедини и наследничката му - Мая Манолова, Касим Дал, Борис Велчев, писателят Антон Дончев, Григорий Вазов и куп други популярни лица, които дадоха своята лепта за децата с онкологични проблеми от детската болница в "Царица Йоанна".
Да подкрепят в начинанието министър Рашидов дойдоха още Поли Карастоянова, Тошо Тошев с новата си жена, Татяна Дончева, акад. Светлин Русев, Стефан Шарлопов, продуцентът Евтим Милошев, депутатът Красимир Велчев, издателят Венелина Гочева и други. Хитът на вечерта стана внучето на Вежди Рашидов, което разцелува дядо си.

"Благодаря за това, че имате големи сърца", заключи министърът и покани всички да дойдат и разгледат археологичния комплекс "Сердика", който се откри малко по-рано днес.

Блиц

Вежди Рашидов:

Наживях се, сега искам да давам!

- Министър Рашидов, каква е историята на картините, които излагате за благотворителност?
- Историята на изложбата "Прозорец" е кратка. Когато човек седи в една среда на себеподобни болни хора, които не изглеждат никак добре и го е страх да отвори вратата, защото коридорът е пълен с хора като него, единственият му изход е да се върне обратно в стаята. Така бях и аз. Тогава гледах само в един прозорец. Там имаше много дървета и една малка стара кола. Спасението ми беше този прозорец и това, което гледах навън с дърветата. Тогава за първи път забелязах живота на листата. Имаше някаква поезия в това как падаха на земята. Животът в природата беше като приказка.

- Не сте отразили себе си и състоянието си, защото картините ви са доста оптимистични.
- Да, явно не съм отразил върху тях вътрешната си болка, което е добре. Очаквах, като ги подредя на стените, да видя мрачна картина. Но не стана така. Явно много ми се е живеело, като дръвчетата, които рисувах, та и аз като тях се обновявам сега. Рисунките ми нямат някаква конкретика, не съм искал да побърквам никой с умения някакви художествени, не съм искал да правя бомбастични фокуси по тях. Когато излизах, събирах листата от земята и ги рисувах после, като ги гледах. Това ме спасяваше. Като пътувах от една клиника в друга, видях една ливада с лавандула и тях си ги нарисувах, на едно място видях кипариси, и тях си ги нарисувах. Доста се забавлявах с листата. И това ми даде шанс и кураж. Измъкнах се с рисуване.

- Защо решихте да дарите парите от изложбата?
- Преди да замина, ходих при едни прекрасни лекари в ИСУЛ, там видях детската онкология и ме заболя сърцето. Казах си - аз съм на 65 години, ядох, пих, живях, видях, бях бохем, всичко, което ми е дал животът, го грабих като селянче с пълни шепи. А там видях едни дечица, които не бяха нито толкова живели, нито толкова видели и това много ме натъжи. Млади, красиви деца. Разбрах, че тази болест има шанс вече да се лекува, не са толкова лоши нещата. Е, знам, че няма да стигнат тези средства, които ще събера от изложбата, но отнякъде трябва да се започне. Затова казвам - аз се наживях, сега искам да давам. И започвам с децата, които имат нужда. Това е. И ето за първи път пред вас говоря за мое дарение, правил съм много такива през живота си, но съм мълчал за тях. Сега ми се иска да разкажа. Вече смятам, че дарителят трябва да бъде шумен, да говори, за да може да е пример за другите. Все някой трябва отнякъде да го започне този процес. Да подаде ръка не само в беда. Иначе няма изход. Но като се замисля от всичко, което досега преживях, не е толкова страшна самата болест, колкото смъртта. Уплаших се от смъртта. А всъщност даже мисля, че вече и малко оглупях (смее се).

Лили АНГЕЛОВА