Благородният отец Иван: Бог изостави България

Отец Иван е роден в село Благово, Монтанско. Завършил е строителен техникум и семинария. Бил е служител на УБО, но решава да се откаже и след едно видение в църквата се отдава на служба на Бог. Построява дом за сираци в Нови хан и къщи за безпризорни в монтанското село Якимово.
"България Днес" разговаря с него за предстоящия Великден, изпитанията и има ли надежда за спасение на българския народ.

Иво АНГЕЛОВ

- Отче, Великден наближава. Как се подготвяш с твоите питомци за големия християнски празник?

- Много усилено се подготвяме. Ще посрещна празника в монтанското село Якимово. Вече съм купил 300 козунака и 1600 яйца, които всички заедно ще боядисаме, за да бъдат поставени на трапезата.

- Има ли хора в твоето обкръжение, които спазват каноните на Великия пост?

- Децата не постят. Те си ядат каквото им падне, а и още е рано за тях да се отдават на пост.

- А от възрастните?

- Да, от тях има. Те сами са решили да постят, като и сами си приготвят храната и това ядат.

- С идването на Великден неизбежно си припомняме за добротата у хората. Напоследък обаче сякаш е разклатена - възрастни хора бяха пребивани за дребни суми, теб те обираха няколко пъти. Дяволът пронизал ли е хората със злоба и агресия?

- Народът обедня много и това силно го озлоби. Като няма приходи, няма и щастие. Това го виждам и по онези, които търсят спасение при мен. Хората страдат, когато нямат работа и не могат да си платят наема и сметките. Държавата вече е спряла да мисли за народа. Ужас и безумие! Макар че идват хубави празници, хората не се усмихват. Обхванало ги е безразличието. Празниците вече са щастие само за малките деца. Възрастните не виждат нищо хубаво в тези дни.

- Безпаричието ли е в основата на всичко?

- Всичко е в липсата на пари. Преди години хората сякаш бяха по-добре, а сега ги виждам едни унили и тъжни. Тази година и много болести - този грип не иска да си тръгва и тормози децата.

- Грижите и тревогите променят ли ни?

- Да, разбира се. Само стресът може да довърши един човек. Тежките моменти могат да съсипят и смажат всекиго.

- Дядо Иване, казваш, че безпаричието озлобява хората. Но само те ли са в основата на щастието? Не са ли важни и други неща?

- Не всичко е пари в този живот. На някои хора не им трябват много - искат да имат просто колкото да се нахранят и да живеят сносно. Това прави хората щастливи. Тези дни ми звънна една жена от русенското село Червена вода и ми казва: "Отче, искам да дойда да живея при теб, но имам 3 козички". Обаче няма как да я докараме с животните до приюта. Показателно е обаче, че жената е щастлива само ако е с козичките си, свикнала е с тях. Не иска да си ги продаде, но няма какво да яде. Гладният стомах не търпи нищо. На човек му трябва малко, не му трябва много, за да е щастлив. Да има храна на масата, да си подреди градинката - ако може да произведе лук, домати. Това му трябва.

- И да е здрав.

- Здравето също. Но някои хора са живели по градовете и нямат дори и градинки. Не могат да платят тока, водата... И проблемите започват.

- Тежките моменти и изпитанията отслабват ли вярата на българина?

- Зависи от човека как е нагоден. Но много често, когато изпадне в затруднение, му се увеличава вярата в Бога. Защото вече няма към кого друг да се обърне, защото всички са го отритнали. Повечето хора са така. Но има и такива, които са отрицателно настроени. Не признават нищо и никого. Казват: "Аз умирам от глад. Какъв Бог има?" И това съм виждал няколко пъти.

- Не е ли редно да се обръщаме към Бог не само когато нямаме, но и когато имаме, за да благодарим?

- Трябва винаги да благодарим на Бог - още от нашето раждане. Всички трябва да се обръщаме към него, за да не допускаме да се случват такива трудности. Той е милостив и ни прощава. Той е светлината, която огрява пътя ни, но често не я виждаме и стоим в тъмнината. Той е учител, който ни учи, но ние не го слушаме. Ние правим каквото си искаме, когато сме здрави и силни. Но когато започнат проблемите, тогава се сещаме за Него. И когато получим изцеление, казваме: "Има Бог". Трябва да получим някакъв специален знак, за да го разберем. Иначе сме мнителни.

- Господ справедлив ли е към българския народ заради всичките години на изпитание, които продължават и до ден днешен?

- Българският народ е в някакво изпитание. Допусна се мафията да ни управлява и като че ли Бог ни изостави. Ние дори едно вероучение не искаме да вкараме в училище. Никой не се изправя и да каже: "Дайте да тръгнем и да има вероучение". Никой не се интересува. Всеки предпочита да стои в черупката си. Като няма вероучение, и децата не могат да стигнат до вярата. Вкъщи стоят пред телевизора и гледат съвсем странични неща. Децата ни са духовно осакатени. Аз искам да направя детска духовна семинария, но ще стане много трудно. Сградата на бивше училище, която мислех да ползвам, е в много тежко състояние. Паркет, покрив - всичко трябва да се смени. Постройката е напълно унищожена. Всичките керемиди са свалени. Трябва да направя шпакловка на цялата сграда, да боядисам, да сменя вратите, нова дограма да поставя. Всичко трябва да се направи наново.

- Отче, за финал какво ще пожелаете на българите за предстоящите светли великденски празници?

- Искам да окуража хората и да им кажа, че не е късно за никой да вярва. Бог приема и в последния час. Да се обърнем всички към Него и да се молим усърдно, а не само привидно да го правим. Молете се на Бог да помогне на България да излезе от тази криза. Да ни благослови и да ни даде мир, здраве и спокойствие в семейството. Да няма бедни, гладни и болни. Да забравим омразата и злобата. Да се обичаме. Това пожелавам на българския народ и весело прекарване на светлите Христови празници. И нека Христос възкръсне във всяко едно сърце. Бог да пази България!