Лимузината на Живков вземала Дража за вечеря

Не е тайна, че по-засуканите и амбициозни българки при социализма лесно изкачваха стълбицата на кариерата. Пред тях безпроблемно се отваряха началнически кабинети и сатенени чаршафи в резиденции и квартири за срещи на четири очи. Класически пример е главоломната кариера на Дража Вълчева, пише Стефан Северин за Марица.бг.

Ето разказа на автора:

Дража е на 35 години, амбициозна и щедро надарена от природата красавица и вече се е домогнала до партийния връх в Карлово. На една конференция Живков с мъжки бяс в очите следи пищните й форми, разказва Северин.

И така в една топла октомврийска вечер на 1965 година „Чайката"-та на Първия спира дискретно в тиха карловска уличка, за да приеме в луксозната си утроба накипрената партийна активистка. Цялата сякаш е лице на „Арома”, а пристегнатите форми напират, та чак ще пръснат блуза и пола. „Тогава Тодор Живков беше отседнал в Хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии”, разказвал ми е някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.

„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на страната. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове

Живков се оттегли в апартамента си, Дража го последва, за да си отиде в Карлово чак на другия ден сутринта”, разказа ми човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит. 

Тодор Живков тогава е бил на 54 години със здрав селски корен, пазен и гледан от най-добрите медицински светила. Стари партийни функционери са споделяли с мен, че Живков започва да шава настрана някъде след 1965 година. 

Живков е останал доволен, дори моят източник твърди, че е бил предоволен и това личало на закуската. Проличало и другаде – след тази нощ на бурни ласки, за кариерата на Дража няма спънки.

След година тя вече е секретар на Окръжния комитет на партията и се чака само сгоден случай да и се разчисти пътят до първото място. Такъв момент идва – Костадин Гяуров е издигнат за кандидат-член на Политбюро и му поверяват юздите на родните профсъюзи. Пред Дража се откриват широки простори за ръководене с размах, всичко трепери от нея, защото почти знаят или просто са чували чия изгора е нафуканата и сексуално апетитна първа другарка на Пловдив.

"Тя дори не беше толкова тактична и без да иска се издаваше, че всеки ден се чува с Първия. Говорим нещо за Тодор Живков пред нея, а тя току ще изтърси: А, другаря Живков не е в момента в София... Ние се споглеждахме и леко си намигвахме", разказвал ми е Димитър Бакалов, който по онова време е бил неин помощник. „Тя си беше все така привлекателна и желана като жена” , твърди той.

След като съпругата на Живков – Мара Малеева, почива през 1971 година, с чисто човешката и сексуална утеха се заема усърдно и ревностно нашата героиня от Карлово. Явно се е справяла много добре както при интимното уединение с Тато, така и в работата й на първи секретар. Тя всячески е искала да му докаже, че е всеотдайна не само в чаршафите, но и в партийната бдителност. И такъв шанс й се поднася на тепсия.

Първенецкото шушукане

....Било е 10 април 1972 година, някъде около обяд, както "24 часа" вече писа. В двора на винарската изба в Първенец идват около петдесет души, поканени от Тодор Кордовски по случай 65-ия му рожден ден, пет години от пенсионирането и пет години от удостояването му със званието "Герой на социалистическия труд". Кордовски е бивш политзатворник, активен борец против фашизма и капитализма. По негова молба Атанас Костов /бивш кмет на Пловдив и роднина на Югов/ е поканил Антон Югов - пловдивчанин, виден партиен функционер, министър-председател до 1962 година.

Тук е бил и Тодор Звездов, бивш първи секретар на ОК на БКП /до 1962 година/, но изключен от партията за „фракционна дейност”. Казано най-общо, да го уважат са дошли хора, с които Кордовски е работил преди и след Девети септември. Както на всеки рожден ден вдигали са наздравици, отправяли са поздравления за здравето на юбиляра, разказвали спомени, пяли песни и дори играли хоро. Тост е вдигнал и Антон Югов. Това е всичко.

Всичко ли? Само след няколко дни при Дража Вълчева се получават сведения за рожденния ден, популярен сред пловдивчани като заверата „Първенецкото шушукане”. Ето го шансът, и тя решава да действа бързо и безмилостно. Тържеството е квалифицирано като „антипартийно и фракционно сборище, с което се нарушава единството на Пловдивската партийна организация".

Това било "демонстрация на привързаност, съчувствие и подкрепа на присъствуващите към Антон Югов, Тодор Звездов и Атанас Костов”, които преди това били наказани за антипартийна и фракционна дейност. Въображението на Дража няма граници, дори е патологично – това е заговор срещу другаря Тодор Живков!

Тя начаса свиква бюрото на ОК на БКП и на бърза ръка нахвърля каква участ очаква клетите участници в празника. На другият ден търчи в София и докладва лично на Тато. Живков е очарован от бдителността, а и за него това е идеална възможност завинаги да се саморазправи с един от най-големите си опоненти – Антон Югов. Той немедлено е бил изключен от партията.

И повече от трийсетина падат под гилотината на осверепялата Първа любима другарка. Тя е безкомпромисна и ги забива с железни въпроси: ”Защо в речите и тостовете не говорихте за Априлската линия, за Х конгрес на БКП, за нашите успехи, за Съветския съюз ?” Тежки и смазващи обвинения. Милата, така се е увлякла, че хич не се и досеща - това не е партийно събрание, а рожден ден, интимен празник, другарска среща... Клетите участници мигат с очи и смутолявят, че обстановката не позволявала да се държат политически речи...Не позволява ли? Един от лакеите на Дража скача и патетично я подкрепя:

”Другари, разберете, това са банда престъпници, убийци, нищо не остава освен да вадиш пистолета и да стреляш!”

Колко му е било и това да стане, ама все пак, минали са почти трийсет години от Девети. От онова време, когато след такива страстни партийни слова гърмят пищови. Пищови наистина не трясват, но 34 мъже са зачеркнати, а край тях и фамилиите им. За тях бял ден няма. Цялата история с подробности описах още през януари 1990 година в „Работническо дело”.

Дража, която по това време беше заместник –председател на Народното събрание, веднага дотърча до Пловдив и вдигна огромен скандал, поиска документацията, за да пише опровержение. Така и не излезе.

Белият ден, големият шанс след посичането на 34-партийни функционери, е за Дража – нейната вярност и женска всеотдайност е възнаградена. Тя става кандидат-член на политбюро /да е по-близко до Тато/ и пак по същата причина е изтеглена в София като министър на народната просвета. За да работи по-спокойно, съпругът й Стефан Игнатов е изпратен на работа в нашето посолство в Букурещ – да пие на воля водка и да не вдига скандали на липсващата в леглото му Дража.

Шегобийци разказваха, че по онова време през площад „Александър Стамболийски" трябва да се минава с чадър –дори и слънце да пече. Такъв дъжд от слюнки е хвърчал между двете ведомства – просветното министерство, дето е Дража, и Комитета за култура, където е властвала Людмила Живкова. В Пловдив се говори, че дъщерята е знаела за татковата слабост и едва сдържала презрението си към кукувицата. Постепенно страстта на Тато е затихвала, по-свежа плът е изместила омекналите форми на Дража, защото промените на 10 ноември 1989 година я заварват в най-тихото убежище - зам.-председател на Народното събрание.