Племенницата на големия поет - Явора Стоилова: Яворов има незаконен син!

Проклятие тегне над целия ни род

Коя е тя

Явора Стоилова е оперна певица и е роднина на големия ни поет Пейо Яворов. Тя е дъщеря на племенницата на поета – Ганка Найденова, и на художника класик Васил Стоилов. Била е омъжена за известния пианист Атанас Куртев, от когото има дъщеря Василия. През 2012 г. обаче талантливата 28-годишна художничка, която 15 години стада от тежка анорексия, се хвърля през прозореца на семейното жилище. След смъртта на Василия Явора посвещава живота си да помага на болните, като заедно със съпруга си – японеца Кен Нагай, създава Център за борба с анорексията към болница „Токуда“. Самият той е шеф в лечебното заведение. В момента Явора работи върху последната си книга, която ще излезе в началото на есента. Тя отново е посветена на дъщеря й Василия.

- Г-жо Стоилова, легенди се носят за това, че поетът Пейо Яворов е имал извънбрачен син. В предпоследната си книга „Обречени“ вие също правите изследване по дневниците на Весела Монова, жената, която се счита за майка на незаконното дете на поета. Има ли новини по темата?
- Възможно е да има син Яворов и по последните данни на журналисти като Тадаръкова, която дори говори с Божан, сина, който е родила Весела Монова от Яворов. 99% е възможността той да е извънбрачният и ако имам тази възможност да се запозная с него, бих била много щастлива. Иначе Тадаръкова е влязла във връзка с внучките на Весела Монова в чужбина. Преди да се ожени за швейцарския художник Карл Олзомер, тя е имала нежен романс с Яворов. В резултат на това на бял свят се ражда Божан. Това упорито се пази в тайна и от влюбените, и от роднинското им обкръжение. Освен всичко съществува писмо на Весела до Пейо, в което тя пише: „Аз някога ще ти покажа твоя син.“

- Възможно ли е в дневниците си Весела да е скрила, че е правила любов с вече ослепелия поет?
- Възможно е. В дневниците си всички искаме да се харесаме и на себе си. Лора и Мина иначе са най-известните жени в живота на Яворов. Както всички знаем, Лора се прострелва в сърцето. Прави го в изблик на ревност, породен от дръзкия начин, с който семейната приятелка Дора Конова ухажва съпруга й. В миговете след изстрела поетът е паникьосан, изумен: „Лоро, защо направи тъй?“, пита. „Защото много те обичах“, чува последните думи на любимата си. След 30 мин. със същия пистолет се прострелва и той в дясното слепоочие. Куршумът къса зрителните му нерви и засяда в лявата лицева кост. Пейо не умира, но се прощава завинаги със светлината. Остава му да живее още една година. Именно в нея може би е станало зачеването на Божан.

- Разбирам. А как си представяте необяснимия драматизъм, случващ се с вашия род?
- Нашият род е обречен. В книгата си за Яворов имам интересна метафора – „Яворовият род е от змейски произход, нещастието „идва“ от люспите на змея“. Като четох материали за него, ми хрумна тази метафора. Помня от детството си приказките на вуйчо ми Атанас, брат на Яворов. Той ми разказваше много за змея. Друг негов образ намерих при Михаил Арнаудов. Мухата и разделеният прозорец – има такава глава в книгата ми. С нея започва, тя е първата и е извадена от стихотворение на Яворов. Използвам метафората между вътрешния и външния свят. Между другото често съм си мислила как така толкова хора са имали желанието да се самоубият в рода ни – Яворов се самоуби, брат му Никола също, брат му Атанас прави опит за самоубийство и сега моята дъщеря Василия. Няма по-страшно от участта да погребеш детето си. Преди дни тя щеше да навърши 32 години. Но си отиде само на 28.
- От 12-годишна тя се бореше с анорексията, как се отключи при нея?
- Беше влюбена в едно момче, по това време бе леко пълничка, дори не беше дебела. Един ден той седнал на чина до нея и й казал на ухото: „Василия, защо си толкова дебела?“ Същата година момче й разби главата с железен стол с думите: „Дебело прасе такова.“ Тогава за първи път между моя свят и нейния падна преграда. Не знаех какво й е, тя се затвори в себе си и започна да слабее. В началото изглеждаше добре, но нещата постепенно излязоха от контрол. Тогава много не се говореше за анорексията. А тази болест преминава от гладуване до смърт през булимия и хиперфагия – изключително бързо напълняване. За добро или зло обаче, има по-слаба и по-силна форма на анорексия, като доказано е, че това е болест на духа. Моята Василия между другото е първата, която нарисува болестта в картина. Признато е на световно ниво. Картината представлява мъж, отхвърлен като пол, това е храната, отхвърлената плът. При анорексиците дори изчезват сексуалните усещания и желания. Това е доброволно откъсване от хранителната верига. Анорексикът не поема храна отвън, той „яде“ себе си – първо кожата, мускулите, костите и т.н. Винаги има фикция, при Василия това бе чистотата. Именно затова смятам, че тя не е имала връзка с мъж.

- Значи е била девствена?
- Възможно е, не сме говорили за това. В тази последна книга, която ще издам през септември, ще разкажа на хората за болестта анорексия, че не бива да се срамуват от нея. Изследвания на френския психоаналитик Жак Лакан говорят, че първите анорексички жени са били Антигона, Жана Дарк, че тази болест не започва от куклата Барби, а от нея са страдали всички светици. В някаква степен това са отшелниците, будистите. Те искат да подчинят духа над тялото. Особено светиците го смятали за омърсено от цикъла и постоянно се подлагали на Христовите страдания – самобичуване, лягане на легла от тръни, нищожно поемане на храна – до пет семки на ден, колкото са Христовите рани, и т.н. Анорексията е силно мистична болест. И знаете ли, има нещо странно – когато страдащи младежи идват в центъра и гледат картините на Василия, те виждат неща, които само хора, страдащи от тази болест, могат да видят. Това ме кара да мисля, че има шанс да се победи болестта чрез изкуството.
- Вярно ли е, че тя сама е избрала втория си баща?
- Да, случи се в самолет, докато пътувахме. Дойде, хвана неговата ръка и я сложи в моята. Макар че той е по-млад от мен доста, вече 25 години сме заедно и те са много свързани. Именно той написа нейно послание една нощ на хартия, когато Василия му се присъни. Това също ще го има в книгата ми. Самата аз съм я сънувала два пъти. Тогава пак скочи от прозореца и ми каза: „Бог е любов. Мамо, искам само така да ме помниш като леко пълничко момиче. Не както изглеждах в последните ми дни.“ И се случи чудо, наистина вече не мога да си я представя такава, каквато бе в края на живота си.
- Вярно ли е рисувала по 12 часа на ден?
- Да, казваше, че няма много време. И за 28 години нарисува над 500 картини и ги показа на 35 самостоятелни изложби по света и у нас. Тя не искаше да изчака мъките си, искаше да ни ги спаси и си тръгна като спасител.
- Възможно ли е да се е преродил в нея гениалният й дядо - Васил Стоилов?
- Да, защото тя го наблюдаваше от малка. Беше на 8 години, когато той почина. Дъщеря ми сякаш живееше в него. Още помня думите му, когато се върнах от родилния дом и той я видя: „Завръщам се в нея“, каза тогава. Странно е, че той никога не й обясняваше техниките на рисуване, а само като го наблюдаваше, тя рисуваше от 9-годишна. Виждаше как той с движения на алхимик смесва тоновете. После той имаше една интересна техника - рисува картините, виждат се образите и после залива с една кафява мътилка с вода, в която потапяше четките си, и картините се раждаха сякаш от нещо като градивен хаос, излизаха светлите петна от тях. Веднъж дори Василия ми каза: „Смятам, че съм зачената втори път в работилницата на дядо.“ Затова тя избра да носи името на дядо си - Василия Стоилова, не защото подценяваше името на истинския си баща. Просто връзката й бе по-силна с дядо й и с втория ми съпруг.
- Според православната църква обаче самоубийството е грях, не се ли е страхувала от това?
- Не. Василия не се страхуваше от смъртта, освен това тя е католичка. Според тях самоубийството не е грях, особено когато е свързано със сериозно заболяване.
- За дъщеря ви написаха преди време, че се самоубила от любов по актьора Асен Блатечки?
- Боже мой, каква глупост! И аз го четох това. Да, тя харесваше много актьори, беше приятелка с тях и Асен й беше любимият артист. Но само толкова. Нека не изпадаме в глупости.
- Права сте. Гениална личност като Васил Стоилов е бил близък с Николай Рьорих, нали така?
- Да, те имаха много общи допирни точки. Дори е трябвало да пътуват заедно до Хималаите, когато аз съм се родила и баща ми е останал заради мен.
- Семейство Рьорих са били близки и до Людмила Живкова. Тя също бе силно мистична жена. Възможно ли е да е била скрита анорексичка?
- Възможно е, но не мога да твърдя това, защото трябва лекар да го каже. И аз съм чувала, че почти не се е хранила, че я е вълнувало изкуството. Тя наистина направи много за страната ни. Всъщност може и много известни българки да са страдали от анорексия, но преди години за тази болест нищо не се знаеше. Надявам се сега, с картините на Василия, които имам желание да покажа в Брюксел, както и по света, да започнат да се лекуват хора. В тях има послание, което ние, останалите хора, не разбираме.
- Дано. А кога вие сте били най-щастлива, Явора?
- В случаите, когато успявах да запазя момичето си живо до мен. Помня, че веднъж бях паднала и много ме болеше кракът. Тя стана с нейните 23 килограма и започна да ми помага. После ми направи салата и сложи подправки, без да ги опитва. Каза ми: „Мамо, аз нямам нужда да опитвам яденето, то е като изкуството. Нали така правя и с боите – смесвам ги, без да ги опитвам.“ Такава беше моята дъщеря – светица.

Лили АНГЕЛОВА
Снимки: Антоанета ЙОТОВА