Отец Антоний от храма "Св. Александър Невски": Ако оживее Цвети, да се покае

КОЙ Е ТОЙ
Свещеникът в храм-паметник "Св. Александър Невски" Антоний Милушев е роден на 18 февруари 1979 г. в гр. София. Ръкоположен е за свещеник с благословията на бившия патриарх дядо Максим. Пред "България Днес" отец Антоний коментира нарастващите случаи на самоубийства и мнението на църквата по въпроса.

- Отец Антоний, 20-годишната Цвети от ансамбъла по художествена гимнастика направи опит за самоубийство - въпреки че е красива, шампинока, имала е всичко, за което мнозина мечтаят. Как гледа църквата на такива случаи?
- Едва ли това момиче е имало всичко, за което то самото мечтае. Хората гледат отстрани и си казват "хубав, известен, успял", значи трябва да е щастлив. Но не е така. Всеки човек си има неща, с които се справя, и такива, които в един момент чисто психически не може да преодолее.
За църквата самоубийството е тежък грях и смятаме, че с душите на самоубийците не се случва нищо добро. Защото самоубиецът отнема живот - неговия собствен. Но църквата прави разлика между отделните опити за самоубийства. Отчитаме, когато това се е случило под влиянието на голям стрес, на депресия. Мой приятел също се самоуби. Имаше психични проблеми, паникатаки го атакуваха постоянно. А отстрани и той изглеждаше като Цветелина - на пръв поглед си имаше всичко.
- Може ли църквата да помогне на увеличаващия се брой българи, страдащи от депресия?
- Разбира се! Да заповядат в храма всички, на които нещо им тежи. И аз, преди да стана свещеник, съм изживял много трудни моменти, можел съм и аз да полудея. Само вярата ме е спасила. Ако влязат в храма и даден свещеник не им хареса - да отидат при някой друг! Но да не се отказват.
- При случая с Цвети има един технически въпрос: тя е опитала да се самоубие, но не е успяла. Това зачита ли се за грях?
- Ако умре вследствие на този опит, това е грях. Но нека да се молим да оздравее това момиче и да се покае за опита си. За съжаление, не само в спорта, но във всички сфери на живота ни напрежението е толкова голямо, че хората полудяват масово.
- Покрай бума на самоубийства американски православен свещеник ми сподели, че вече се обмисля специална молитва за тях - защото невинаги са лоши хора и трябва да горят в ада?
- Такава молитва за самоубийци вече има и в Русия. Това не класическото опело на погребение. Чете се молитва, с която се моли Господ да се смили над мъртвия, който няма как да се покае за това, че е отнел живот - неговия собствен. Оставя се самоубиецът в ръцете на Господа, нека Бог да прецени какво ще стане с душата му. Все още се чете с голям страх от свещениците тази молитва, но тя е голямо успокоение за близките на самоубиеца.
- Българската православна църква обмисля ли да въведе такава молитва?
- Не е на дневен ред засега, но както ви казах, ние правим разлика при самоубийства под влиянието на стрес. Когато е доказано, че човек е предприел такъв акт по влиянието на голямо напрежение, че не е бил на себе си, тогава местният владика може да разреши мъртвият да бъде опят. Имахме такъв случай във Варна, със самозапалилия се Пламен. Тогава покойният Варненски митрополит дядо Кирил направи опело за него.
- Към самоубийство прибягват и хора, които са болни от неизлечима болест. Променила ли си е църквата мнението относно евтаназията?
- Църквата е абсолютно против това! Болестите се дават за изкупление на грехове. Нещо, което трябва да си го изстрадаме, защото всички грешим.
- Не е ли това чист садизъм? Нима Бог е толкова жесток - да гледа как човек се мъчи?
- Не е садизъм. Имаше един руски митрополит в Лондон - Антоний. Много свят човек, но последните години от живота си беше болен от няколко вида рак. Той лично написа книга "Ракът като път към спасението на душата".
- Често хора, които не са направили на никой нищо, вегетират, покосени от тежка болест. В същото време бандити умират в съня си. Не изглежда справедливо?
- Когато се сее зло, страдат невинните хора. Добрите хора изкупват вината на лошите. Знам, че за тежко болния, и за роднините му такива ситуации са голямо страдание. Но човек трябва да го приеме със смирение. И след време ще разберете защо се случва. Ако решите в още в ранния стадий на болестта на близък човек да направите евтаназия, без да го преживеете това страдание, тогава какво ще е? По-добре ли ще се почувствате, че сте му отнели живота? Няма ли пак да се измъчвате от това решение? Страданията, свързани с болести, са полезни, но трябва да мине време, за да го разберат хората. И аз не съм изключение, и аз имам близки и роднини, и аз съм получавал удари. Но ние не съдим. Ние само се молим за Божията милост.
- Не бих приела за Божия милост вариант, в които Цвети, с чиито постижения България се е гордяла, бъде наказана заради самоубийство, а Митьо Очите, ако се свести и се покае, отиде в рая. Не е ли извратено?
- Господ е перфектният баща, на всеки дава път за покаяние, важното е човек да откликне. Но аз лично Митьо Очите не съм го чувал да се покае и да каже молитва. Пък и молитвата и покаянието трябва да са истински. Свещеникът затова е свещеник - да прецени. Има случаи, когато свещеник е отказвал да причестява и е казвал "съжалявам, ти не се покайваш искрено".
- Има ли шанс католическата и православната църква да се покаят искрено, че разделят християните? Защо БПЦ е толкова против сближаване с Ватикана?
- Сближаване би било възможно, ако те се откажат от някои догми. Например това за непорочното зачатие на Дева Мария. Тя си е била зачената нормално, само Христос е заченат непорочно. Или че папата е непогрешим.
- На много православни и католици ни изглежда безумно да не празнуваме заедно Великден заради спорове относно зачатието на Дева Мария, на което никой църковен шеф не е присъствал!
- Не, не може да се говорят такива неща с лека ръка. Ватиканът да си преосмисли догмите.
- Делим си църквите и молитвите, въпреки че сме една вярва. Не мислите ли, че в резултат на този инат идват онези с "Аллах акбар" и издевателстват над Европа?
- Не, те идват, защото заварват в Европа невярващи хора. Заварват празни души, които стават лесни техни жертви.

Бисерка БОРИСОВА