168 часа: Създателят на първия спътник с BG апаратура на тайно посещение у нас

Преди 35 г. в орбита е изстрелян спътникът "Интеркосмос България 1300" - първият, който е с апаратура на Лабораторията за космически изследвания на БАН. Много преди това, през 1972 г., в Космоса полита първият български прибор и България е призната за 18-ата в света космическа държава.

През 1981 г., когато страната ни отбелязва 1300 г. от създаването си, директорът на лабораторията чл.-кор. Кирил Серафимов предлага да се изстреля спътник с апаратура, която да бъде изцяло българска.

"Интеркосмос България 1300" е изстрелян от северния полигон Плесецк в тогавашния Съветски съюз. Първо апаратурата била прикрепена към спътника, който след това е монтиран върху ракетата носител на самия полигон. Накрая се поставя предпазител. Той е необходим, докато спътникът мине през първите, по-плътни слоеве на атмосферата, за да не се повреди апаратурата. По-късно в орбита обвивката се отделя.

Съоръжението "Интеркосмос България 1300" е с

формата на цилиндър

с височина 3 метра и диаметър 2 метра. Изработен в тогавашния Съветски съюз, той трябва да изведе българската апаратура в Космоса. Нашият екип имал специални изисквания - повърхността на спътника трябвало да е електропроводима.

Тялото било направено от изкуствени материали

За да не прескачат искри между отделни точки, цилиндърът

имал специално покритие от т.нар. стъкловъглерод

За да се получи, въглеродът се обработва при специални условия, за да стане единна и лъскава маса, подобна на стъклото. По онова време този материал се е произвеждал само в ГДР, но оригиналната технология била разработена в България.

На церемонията при официалното приемане на готовата апаратура в България присъстват първият български космонавт Георги Иванов и неговият партньор в полета Николай Рукавишников. А работещият под прикритие шеф на Института по електромеханика, който изработил спътника, излизал за първи път в чужбина. Длъжността му според тогавашните държавни стандарти на Съветския съюз била засекретена. Името му е В. И. Адаско. Работел с високо ниво на секретност и не му позволявали да минава границата, но за България направили изключение. Въпреки това имало изискване той да не присъства на снимките, публикувани в тогавашния печат, за да не бъде разконспириран от враждебното ЦРУ. Подчинените му колеги също не попаднали в кадър на официалното събитие в София по друга причина. Работели на по-ниско ниво в йерархията.

Какъв научен пробив правят учените четете тук - в онлайн изданието на "168 часа".