Надежда Нейнски: Нямам охрана в Турция, отказвам да бъда заложник на страховете си

Сложното време в Европа ще наложи силни лидери, прогнозира посланикът на България в Турция

 - Г-жо Нейнски, в интервю за “Хъфингтън пост” на 28 юни казвате, че едно от качествата, които определят личността ви, е куражът. Как обаче преодолявате страха от честите атентати в Турция? Вие непрестанно сте по летища - променихте ли нещо в навиците си, по различен начин ли се движите, избягвате ли тълпите, вглеждате ли се повече в хората, ползвате ли охрана?

- Истината е, че почти нищо не се е променило в живота ми. Не спирам да пътувам, да се срещам с хора, нямам охрана и не се оглеждам. Отказвам да се превърна в заложник на страховете си.

- Много българи пътуват и в двете посоки, почиват в прекрасните турски курорти. Сега обаче хората са изплашени и избягват тази дестинация. Като посланик в Анкара какви съвети бихте им дали

- Единствено да бъдат внимателни. От друга страна, страхът от атентати е като страха от болести. Взимаш мерки, но знаеш, че може да те застигне навсякъде по света. Животът продължава и всеки сам преценява степента на риска, която е готов да поеме.

- Обвиняват властта в Турция, че дълго време е поддържала “Даеш”, която потопи летище “Ататюрк” в кръв. Има и конспиративни теории, че причината е в сближаването с Израел и Русия. Каква според вас е причината за атентата, коя версия е най-коментирана от анализаторите в Турция?

- Не смятам, че атентатът на летище “Ататюрк” има отношение към политиката на сближаване на Турция с Русия и Израел. Присъединяването на Турция към международната антитерористична коалиция и особено предоставянето на базата Инджирлик за удари срещу позициите на “Даеш”я превърнаха в стратегическа мишена за “Ислямска държава”.
Причините трябва да се търсят в развитието на войната в Сирия и отношението на Турция към хода на военните действия в Северна Сирия. В момента “Даеш” се намира под засилен международен натиск както в Ирак, където отстъпи Фалуджа, така и в Сирия. Това рязко увеличи риска от терористични атаки. След европейските столици Париж и Брюксел на ред дойде ударът по икономическата столица на Турция - Истанбул.

- Има ли яснота защо Турция отказва да приема бежанците, които България връща по силата на споразумението за реадмисия. Бойко Борисов потвърди, че Анкара не изпълнява договореностите - не е уведомила писмено София, но от 200 върнати мигранти имаме 200 отказа.

- Формално погледнато, не е приключила турската административна процедура по влизане в сила на Спогодбата за реадмисия ЕС - Турция, както и на двустранния протокол с България. Истината обаче е, че турската страна обвързва финализирането на процедурата с преговорите за визова либерализация.
На срещата ми с министъра на външните работи Чавушоглу беше изрично подчертано, че проблемът не е част от двустранните ни отношения, а има отношение към преговорите на Турция с ЕС. Вярно е, че от срещата между новия министър на европейските въпроси на Турция Омер Челик и еврокомисаря Федерика Могерини дойдоха окуражителни сигнали, но също така е вярно, че Турция очевидно няма намерение да променя антитерористичното си законодателство. Скорошното решение на Турция да започне да дава гражданство на сирийските бежанци със сигурност също ще повлияе върху сделката с ЕС. Добрата новина е, че поне засега поетите ангажименти от турските гранични служби по охрана на границите се спазват, независимо от отказа след 14 юни да бъдат приемани обратно нелегални мигранти.

- Как приехте резултата от референдума във Великобритания, при положение, че сте посветили над 20 г. от кариерата си на ценностите на Европейския съюз?

- Първата ми мисъл сутринта след референдума беше, че “моята” Европа вече е няма. Мисля, че всички бяха изненадани. Дори поддръжниците на Брекзит, които, както се оказа, нямат план за това, което предстои, защото до последно не са вярвали в успеха си. Доказват го последвалите оставки. И ако оставката на Камерън е разбираема (като подръжник на оставането на Великобритания в ЕС той не иска да задейства процедурата по нейното напускане), то оставката на Найджъл Фарадж и отказът на Борис Джонсън да се кандидатира за лидерския пост показват страх от последиците от това решение и нежелание да се носи отговорност за неизбежно високата цена, която хората ще платят.

- Ще направи ли Брюксел компромис най-вече по отношение на достъпа до единния пазар?

- Засега от изявленията на лидерите става ясно едно - няма да има нов договор, няма да има нова междуправителствена конференция, няма да има изключения за общия пазар - това би отключило ефекта на доминото. Ще има обмисляне на настъпилата промяна и, надявам се, убеденост в смисъла на сътрудничеството с Великобритания при новите обстоятелства.
Излизането на Великобритания неминуемо ще отслаби ЕС и със сигурност ще повлияе на преговорите ЕС-Турция. В лицето на Обединеното (ако остане такова) кралство Турция ще загуби силен съюзник.

- Ще излезе ли Великобритания в крайна сметка от ЕС след предстоящите преговори? Може да има нов референдум.

- След това, което се случи, всичко е възможно. Както се казва, внимавай какво си пожелаваш. Мнозинството от британците пожелаха да излязат от ЕС и сега ще трябва да живеят с това свое сбъднато желание. За да настъпи промяна в общественото мнение във Великобритания, първо трябва да се усетят последиците . Затова не вярвам в смисъла от нов референдум в този момент.
Засега всичко е само емоции. Едва когато се изправят пред реалностите, ще започнат и оценките. Затова следващите месеци ще бъдат критични. Важно е кой и как ще води преговорите от страна на ЕС. Важно е кой ще поеме лидерския пост в консервативната партия, какъв план ще предложи. Очевидно е, че има дълбоко разделение в британското общество и е важно да се видят причините за това. Те не са само британски. Дебатът за “по-добрата” Европа тепърва предстои.

- Оптимист ли сте за бъдещето и целостта на ЕС?

- Да, оптимист съм, но е ясно, че предстои да бъдат взети много смели решения. Наред с въпроса какво ще се случи, тепърва ще видим какви ще са последиците за демокрацията. Експерти наричат Брекзит първата победа на дигиталната демокрация над представителната Брекзит е симптом на много по-дълбоки процеси. Аз не съм привърженик на конспиративните теории. Вярно е, че има сили и интереси, които искат да поставят ЕС на колене, да убедят мнозинството от хората в неговата несъстоятелност, в това, че проектът е изживял времето си. Но също така вярно е, че живеем в нов свят на глобализация и информацията вече не е привилегия само на малцинствата.

ЕС трябва да има силата да отговори на новите предизвикателства и да продължи да е част от решението, но вече при новите условия. Един от проблемите е ползването на обща валута при отсъствие на обща данъчна политика между страни с различен икономически потенциал. Друг проблем е миграцията и произтичащите от нея последици за сигурността. Със сигурност сложното време ще наложи силни лидери, онези, които имат и визията, и стратегията, и куража да защитят общността и да я изведат в нова орбита.

- Вашият приятел Хенри Кисинджър призова Европа да не съди Великобритания и да се погледне на референдума като на катарзис. От какво трябва да се изчисти Европа?

- Преди всичко от компромисите и от двойните стандарти, защото именно те дадоха аргументи на опонентите и разколебаха привържениците. Европа трябва отново да се учи как да мотивира, да разяснява политиките си. Трябва да се върне към смисъла си, да пречупи големите си стратегии през дневния ред на хората. Само така има шанс да ги върне обратно “на борда”.

Визитка

Родена на 9 август 1962 г. в София

Министър на външните работи в правителството на Иван Костов

Бивш член на Европарламента

Лидер на СДС в периода 2002-2005 г.

Депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС

Зам.-председател на ЕНП от 1999 до 2006 г.

Един от основателите на Синьо единство

Филолог, владее английски, испански и руски език

Омъжена, има две дъщери

Посланик на България в Турция