Кирчо Киров: През 2003 г. предотвратихме терористичен акт срещу македонския премиер
- Г-н Киров, тези дни главният прокурор каза, че чужди разузнавателни служби са имали информация за атентата на летището в Бургас, но не са я споделили с нас. В тази връзка ние предупреждавали ли сме други служби, за да предотвратим терористичен акт?
- Разбира се, през 2003 г. ние осуетихме терористичен акт срещу премиера на Македония Бранко Цървенковски. Информацията ни постъпи под формата на сигнал - че има такива намерения, къде точно ще се извърши терористичният акт и по какъв начин се предполага, че ще бъде убит министър-председателя.
Опитахме по наши канали да препотвърдим тези данни, но не успяхме. Информирахме държавното ръководство на нашата страна и ми бе разпоредено да предоставим данните на македонските спецслужби. Които незабавно предупредиха премиера и президента си.
- Къде и как е било планирано да бъде убит Цървенковски - с бомба, със снайпер?
- Нека тези детайли да ги спестим. Това бе
сигнал, че се подготвя убийството на министър-председателя
С нашите възможности се опитахме да го предотвратим.
- Какво стана след това?
- Получихме големи благодарности специално от Бранко Цървенковски. Самият той лично ми е благодарил многократно след това при нашите срещи.
- Имате ли обяснение за поведението на партньорската служба или служби, които са ни спестили информацията за терористичния акт в Сарафово?
- Всяка служба си крие информацията и не споделя всичко. Нещо като синдром, валиден за всички, без значение от коя страна са. Трудно се преодолява и се дължи на националния характер. В условия на ограничен суверенитет в рамките на ЕС и НАТО разузнаванията са едни от носителите на суверенитета. Което се отразява на тяхната дейност. Заради този синдром те "затаяват", недооценяват или подценяват информацията, рядко се случва умишлено да я затаяват, но всички световни служби страдат от това. В дългогодишната си кариера многократно съм се натъквал на подобни явления.
- Службите не са ли длъжни да споделят подобна информация?
- Отношенията между службите в повечето случаи се базират на джентълменски споразумения и по-рядко на писмени. Само китайците ни предложиха такова, но то съдържа всичко, което има и едно джентълменско сопразумение. Част от
проблема е, че понякога данните са твърде относителни
и при задълбочен анализ могат да насочат, че може да се извърши атентат. Трудно е да се получи точна и конкретна информация. Както е сложно и да се вербуват агенти в терористични структури. Като правило те са затворени, капсулирани. Членовете им са манипулирани хора, които имат някакви предварителни нагласи и вербуването на агентура сред тях е изключително сложно. Да не говорим колко е трудно поддържането на вързка с такъв агент. Като правило се разчита на внедряване на хора, които преди това не са били членове на терористични групировки, но им се създава определена легенда.
- Но ако партньорска служба е спестила информация, с която може да спаси човешки живот?
- Подозирам, че това може да се дължи на недооценка на информацията, на подценяване, на грижа за запазване сигурността на източника. Това са все синдроми - да се запазят най-дълбоките тайни, понякога включително и от работодателите. Винаги има конкретика, която не е необходимо да се докладва.
- Тоест целта най-вероятно е била да си запазят източника на информация или агента, внедрен при терористите?
- Не го изключвам. Взаимодействието между службите трябва да се раздели на две – обмен с партньорските служби и обмен със съюзническите от ЕС и НАТО. Обмяната на информация със съюзническите е на многостранна и двустранна основа. Има няколко форума, в които членуваме, и там споделяме непрекъснато. С партньорските е само на двустранна и има регламентиран начин за циркулирането й. Такива са страните от Русия, от бившия СССР, от Северна Африка, от Близкия и Среден изток и др.
- Вие като шеф на НРС спестявали ли сте подобна информация?
- Не. Нямам такъв спомен. Отнасяхме се извънредно уважително
по отношение на международното сътрудничество. Това, което преценявахме, че може да е от интерес за партньорите ни, винаги сме го предавали коректно.
- А спестявали ли сте данни от тях, за да не издадете източник на вашата служба?
- Винаги има начин една информация да се оформи, така че да се скрият източниците й. Данните никога не се предават в конкретика, както са предадени. Никога не се предават и сведения, които по някакъв начин могат да издадат къде се намира той, с каква професия е, какво е положението му. Това, което се споделя, е от оперативен характер – посочва се, че по постъпили данни се очаква извършването на едикакво си.
- А ако източникът не е надежден?
- Оценката на информацията е задължение на служителите, които я получават. Те са длъжни да преценят нейната достоверност, надеждност, конкретика, да я проверят по други канали и чак тогава, ако се прецени, се предава на хората, които вземат решения в държавата, които са потребители на тази информация.
- Има ли случай някое държавно ръководство да не ви разреши да споделите с друга служба информация като тази за Сарафово?
- Не, по принцип службите се ползват с високо доверие към личния състав, към неговите източници на информация.
- Все пак как си обяснявате факта, че някоя служба може да спаси човешки животи и не го прави? Може ли да се е съмнявала в достоверността на информацията?
- Не съм убеден, че е получена изпреварваща информация, поне от това, което знам. Трудно ми е да направя извод. Мога да кажа, че
ние получавахме информация от израелските служби
за възможността да се извършат атентати срещу израелски туристи през зимния период на 2011-2012 г. Тогава бяха предприети извънредни мерки за сигурност в зимните курорти, на няколко пъти на заседания обсъждахме тези въпроси. Мисля, че е близо до ума, че след като имаше сигнали за зимния сезон, бе много вероятно нещо да се случи и през летния.
- Тогава защо не взехме мерки и през летния?
- Не мога да съдя, по това време вече не бях в службата. Това, което стана и мерките след атентата показаха, че има какво да се доработва.
- Всъщност тук се е повторило горе-долу това, което стана в Истанбул - МИТ предупреждава за атентата на летището, но никой не взема мерки?
- Службите по охраната на обществения ред не са успели, а и това се случи в неохраняваната зона. От друга страна, как да се сложи рамка на всяка врата? Все пак
ако бе станало в граничната зона, пораженията щяха да са много по-големи
Впечателнието ми е, че МИТ са на много високо ниво, с тях обменяхме много информация, имат много добра агентура. За съжаление в тази дейност терористите са една крачка напред. Те владеят инициативата, само един терорист знае каква е целта му, какво иска да постигне и как да го направи, не споделя намеренията си с всеки. За да стигне някакво сведение до службите, този човек трябва да разкаже за намеренията си пред агент или да бъде записан със специални разузнавателни средства. Затова е толкова трудно да се добие изпреварващата информация.
- Възможно ли е да не са ни дали информация за Сарафово, защото ни нямат доверие, макар че тук става дума за спасяване на живот, а не за опасност да изтече информация към престъпник?
- Не мисля, че доверието на партньорите към нашите служби е разклатено.
Работехме на много високо ниво от тази гледна точка Броят на службите, с които обменяхме информация, когато постъпих, от 29 постепенно достигна 146. Годишно излъчвахме над 4500 информации само по отношение на партньорството и получавахме приблизително толкова до края на 2011 г.
