Какво се крие зад турско-руския рестарт

Това е брак по сметка. Москва има нужда от сделка за прехода в Сирия

На път ли са Русия и Турция да оправят отношенията си и да загърбят кавгата си заради сваления Су-24?

Съдейки по срещата между Реджеп Ердоган и Владимир Путин в Санкт Петербург на 9 август, изглежда, че отговорът е “да”.

Вече станахме свидетели на

поредица от

помирителни

жестове

Поздравът на турския президент по повод Деня на Русия на 12 юни, изказването му на “съчувствие и съболезнования” към семейството на убития на 27 юни пилот, последвалият телефонен разговор с Путин на 29 юни и най-важното - обаждането на Путин до Ердоган - за да изрази подкрепата си към него след неуспешния преврат на 15 юли.

Тъй като Анкара обвинява самозаточилия се духовник Фетхулла Гюлен и за организирането на опита за преврат, и за разпалването на кризата с Русия, сега, като жест на добра воля, турските власти арестуваха пилотите, замесени в свалянето на военния самолет през ноември 2015 г.

И последно, но не по важност, вицепремиерите Мехмед Шимшек и Аркадий Дворкович подновиха преговорите за проекта “Турски поток” в Москва.

Пренастройки

в развитие

Анкара започна да пренастройва външната си политика още преди опита за преврат на 15 юли. Сдобряването с Израел беше последвано от опити за преговори с Египет.

Освен това имаше спекулации, че Турция търси комуникация и с режима в Дамаск.

Русия и Иран изразиха подкрепата си към правителството на Партията на справедливостта и развитието след опита за преврат, което може да увеличи шансовете за (предпазливо) ново ангажиране със Сирия, но не бива да се разчита на обрат. Със сигурност Русия е самостоятелен играч. Тя остава главен икономически партньор на Турция. Турският туризъм, селскостопанство и попринцип процъфтяващият строителен сектор бяха тежко засегнати от санкциите, които Москва наложи в отговор на свалянето на нейния самолет.

По всяка вероятност

турските бизнес

среди в Русия

са инициирали

неофициалните

разговори

за затопляне на отношенията между двете правителства и са изработили формула за нормализация, без да се губи позиция.

Въпреки че най-вероятно вече е твърде късно да се спаси туристическият сезон, решението на Русия да вдигне забраната за полетите на една от авиолиниите и на туроператорите частично помогна на някои курорти на Егейско и Средиземно море.

Изглежда, че сегашните неразбирателства със Запада тласкат Турция към Русия. САЩ са обвинявани, че не са съдействали на турските власти за екстрадицията на Гюлен - набедения за мозъка на опита за преврат.

Много от турците

смятат САЩ

за главния

виновник

Освен това мнозинството турци осъждат нежеланието на ЕС да застане зад Ердоган, след като той бе поставен в животозастрашаваща ситуация, и критикуват Европа затова, че се фокусира единствено върху последвалото затягане на режима, привидно насочено срещу “паралелната държава”.

Архивите показват, че винаги, когато отношенията със съюзниците от Запада се обтегнат, Анкара се насочва към Москва. Това се случи след войната в Ирак през 2003 г.; между 1997 г. и 1999 г., когато ЕС отказа да покани Турция за преговори за присъединяване; след нахлуването в Кипър през 1974 г., и т.н.

Може би отново сме поели по този път, но както обикновено, има едно “обаче”.

Турция все

още се

нуждае от

защита

на НАТО

като преграда срещу нарастващите руски сили близо до границата й. Въпреки това, изглежда, Русия също има полза от сближаването. В известен смисъл инцидентът със SU-24 беше изгоден за Путин. Той се възползва от случая, за да набеди турското ръководство за “съучастник на терористи", действащи против Русия.

Промяна

на играта

в Сирия

Фокусирането върху Ердоган отклони вниманието от неспиращите усилия на Путин да постигне споразумение за Сирия със САЩ и техните съюзници. Американският президент Барак Обама вече не е главният злодей, за какъвто го обявиха прокремълските медии в разгара на украинската криза през 2014 г.

Но Русия винаги е имала наум и сценарий със затъване. Москва обявяви оттегляне от Сирия през март, но въздушните й сили бяха блокирани в ожесточена битка срещу бунтовниците в Алепо.

Свалянето на военен транспортен хеликоптер на 1 август беше най-голямата загуба на Русия от началото на военните операции.

Дори и ако Алепо падне, на Русия й трябва сделка за прехода в Сирия възможно най-скоро, ако не иска мисията да се проточи. Да привлече Турция на своя страна, е едно необходимо, макар и недостатъчно условие.

Сътрудничество срещу “Ислямска държава” също е сред най-належащите въпроси.

Въпреки всичките си различия, Русия и Турция се озовават в една лодка. Бомбената атака на летище “Ататюрк” в Истанбул през юни беше приписана на радикали от Русия и други бивши съветски републики.

В идеалния случай Турция би искала от Русия да намали подкрепата си за сирийските кюрди. На практика обаче тя не разполага с необходимите средства да повлияе на Кремъл.

За Русия и Турция ще е трудно да постигнат напредък и на енергийния фронт. Има голям шанс една от четирите планирани тръби на “Турски поток”, всяка от които с капацитет 15,75 билиона кубични метра (bcm), да бъде построена, за да снабдява турския пазар.

Но преди преговорите да продължат, “Газпром" трябва да предложи атрактивна отстъпка. Анкара ще продължи да се стреми към изгодна сделка, знаейки, че

държи

повечето

от козовете

За Русия и Турция логичното решение е да успокоят напрежението и да възстановят връзките. Но това отново е един брак по сметка, а не разцъфваща любовна история.

*Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики, гост-преподавател в университета в Харвард. Статията е публикувана в сайта на “Ал Джазира”.