Българка в Италия: Такъв трус не съм виждала никога

Поне 2000 нашенци живеят в най-пострадалите провинции

“Събудих се в 3,25 часа през нощта от страхотен шум. Токът изгасна за 5 минути. След това беше първият голям трус в 3,36 ч. Веднага застанах под арката вкъщи, която е между кухнята и салона. Там е най-сигурното място, тъй като навън е пълно със стари и изоставени къщи, които могат да са още по-опасни в този случай. Виждала съм много земетресения, но като това – никога, никога, никога!”

Това сподели пред “24 часа” Ана Христова, на 40 г., от Плевен, която работи от 11 г. в Серавале ди Норча, област Умбрия.

“Шумът беше много силен - продължава Христова. - На сутринта, като отидох в ресторанта, в който работя, всички бутилки алкохол от рафтовете бяха изпопадали и изпочупени. Проблеми с телефонните линии не сме имали, но всички пътища от нас към Аматриче и Пескара дел Тронто са блокирани. Мои колеги имат близки там и не могат да стигнат до тях. Последното земетресение беше преди малко – 4,9 степен. Постоянно ни тресе от снощи!”

Според българското Министерство на външните работи засега

няма данни за

пострадали българи

от труса. Италианският статистически институт твърди, че за 2016 г. в общините на провинциите Риети, Асколи Пичено и Перуджа, където беше почувствано най-силно земетресението, са регистрирани официално около 2000 българи. Жените работят основно в италианските домакинства като помощници или гледачи на възрастни и болни хора. Мъжете пък заработват много често в строителството.

Ето какво разказаха за “24 часа” някои от българите, живеещи в пострадалите общини:

Мица Мутафова, на 42 г., от Врачанския край: “Живея на 17 км от Норча, където се усети най-силно земетресението. Беше страшно през нощта, не сме спали до сутринта, много се изплашихме. Няма щети в зоната, в която живеем – Монтелеоне ди Сполето (провинция Перуджа), тук други българи няма. Но познати от Норча казват, че там има много разрушения. Тук работим с договор като гледачи на възрастни хора и смятаме да останем още няколко години, за да спечелим малко пари.”

В община Норча са регистрирани 20 български граждани.

Мария, която работи от 8 г. в Рим, разказа пред “24 часа” за своя приятел Й. Г., на 51 г., от Дупница, който живее в Норча: “Говорих с моя приятел рано сутринта, в момента батерията на телефона му обаче е изтощена и няма как да я зареди. От началото на земетресението той е навън, много силно е било при тях. Веднага като го е усетил, е излязъл. Къщата, в която живее, е напукана. Не ги пускат да се приберат - всички са изтощени от умора и страх. Дават им противоречиви информации – не се знае дали пътищата към тях са отворени, или затворени. Близо до него живеят и други две българки и те са били цяла нощ навън.”

28-годишният Мартин Стайков от Сливница живее от 3 г. в Капитоне, провинция Терни: “Първото земетресение ни разтресе тотално в къщата, в която живеем в планината. Шкафовете на леглата се отвориха и излязоха навън с трясък. Всичките четирима души, които живеем в къщата, изскочихме навън, където е площадът. Останахме по колите си цяла нощ и сутринта. Там почувствахме и второто земетресение. Една от къщите в селото е с напукани стени. То се намира върху най-рисковата земетръсна плака на Апенините.”

Според Италианския статистически институт в село Аматриче, което беше сринато от земетресението, би трябвало да живее един български гражданин. Дали става въпрос за българката, за която разказа сайтът rodopi24.bg, не е ясно, защото невинаги временно работещите в Италия българи се регистрират в общините. Мнозина пристигат на работа в зоната на Аматриче за няколко месеца, след което си отиват и остават извън статистиките.

“Беше страшно! Трусът беше толкова силен, че отвори пукнатини в стените, падаха картини и гардероби. Едва успяхме да излезем навън. Изведох 85-годишната старица, за която се грижа. Главата на жената беше в кръв, след като си удари главата в една от стените.” По-късно родопчанката допълва, че спасената от нея възрастна жена е била откарана с хеликоптер в Рим.