Братовчедът на писателя: БКП уби Георги Марков

Публикувана: 12.09.2016, 20:00 2232 Автор: БД Онлайн

Жената на Марков няма да даде костите му на България

Кой е той

Любен Марков е първи братовчед на убития в Лондон писател Георги Марков. Роден е през март 1944 г. в София. Дълги години е работил в БНТ. Той представлява семейството на автора на „Задочни репортажи за България“ и е най-близкият негов роднина у нас. Години наред Любен води свое разследване за убийството и дава показания пред българското и британското следствие. Братовчед му Георги Марков е прострелян в крака с чадър-пушка на 7 септември 1978 г. на моста Ватерло в Лондон и три дни по-късно умира в болница. Преди няколко дни бе отслужена панихида в памет на Георги Марков в църквата в Княжево, 38 години след смъртта му. Единствено екип на „България Днес“ разговаря с Любен Марков.

- Г-н Марков, как е убит братовчед ви?
- Георги замина през 1969 г. На 17 юни 1978 г. баща му почина от рак. Същата година, в края на август, заминах на дълга командировка. Оставих майка ми и майката на Георги за първи път сами. Обаждах им се всеки ден. В началото на септември се опитвах няколко вечери да се свържа, но все беше заето или нямаше сигнал. Телефон имаше само при майката на Георги. Спомням си, че на 12 септември, вторник, към 9 ч. се обади майка ми, а обикновено те си лягаха към 8 часа. Попитах я: „Какво стана, защо ти се обаждаш?“. А тя ме попита: „Кога ще се върнеш?“. - „Защо, какво стана?“, я попитах пак. Имахме още десетина дни командировка. „Почина Гошо“, ми каза тя. Аз я попитах: „Почина или го убиха?“, „Като си дойдеш, ще разбереш“, ми каза. Майка му беше много зле, като в кома и само кълнеше. Родителите ни бяха смачкани през всичките тези години.
- Какво стана с физическия убиец?
- Жив и здрав си е, никой не го търси. Един немски журналист и един американски го намериха и разпитаха. Само те. Иначе през 1993 г. , след като го разпитват в Копенхаген, български, английски следовател и датчани, са предоставени 8 документа, че той е получавал пари за задачи. Датчаните казват, че искат или оригиналите, или нотариално заверени копия. Следователят се връща и получават това официално писмо. Започва се една сага... главен прокурор, президент... да ги дадат ли, да не ги ли дават... И на 14 ноември 1993 г., като разпитът е някъде през февруари, а писмото е от март, главният прокурор отговаря на датския посланик, че поради съображения за сигурност България не може да предостави тези документи. Имам копие от датския посланик, копие на писмото. Той е внесъл и две ноти във външно министерство. И тях ги няма заведени?! Как си обяснявате това?
- Кой има интерес убиецът да не бъде хванат?
- Политиците. До 1993 г. следствието все пак стигна до дъното - кой, защо е организирал убийството му. Хората, които стигнаха до дъното и направиха всичко по силите си, за да разкрият кой е убиецът - единият е полковник от ДС, а другият от милицията - Коста Богацевски, и Богдан Карайотов. За тях беше ясно кой е поръчителят. Оттам нататък бе прокуратурата, която и до ден-днешен е стената за истината и не само за Георги, но и за много други дела. Затова държавата не върви по руслото и промените не могат да се осъществят - защото виновните не се наказват. Много хора от съдебната система изобщо не трябва да са там. Голяма част от тях са точно раковото образувание на нашия живот. Бяха унищожени 16 тома досие на Георги Марков, и то веднага след промените. Защо?
- Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС?
- След 1989 г. излязоха имената на хората, които са били, и се оказа, че Георги Марков не е такъв. За себе си съм напълно спокоен в тази истина. Аз съм българин, обичам си страната, не мразя държавата и най-малко искам българите да сме го убили. Но за съжаление истината е точно обратната - сто процента съм сигурен, че българските служби, българска партия, защото ДС като институция не е върхът, върхът е българската комунистическа партия, те го убиха! И ако сега не признаем убийството на Георги Марков, това нещо събира потенциална сила и после всички ще бъдем потърпевши. Защото физическите му убийци всички са мъртви, освен един - италианеца. Той е жив, но никой от българските служби не го търси.
- Американските служби имат ли пръст в убийството?
- Не! Само нашите служби, подпомогнати от съветските, има и документи за това.
- Днешното правителство прави ли достатъчно в името на истината, г-н Марков?
- Правителството на Бойко Борисов за няколко години направи в пъти повече от всичките предишни.
- Семейството на Георги Марков идва ли в България. Брат му Никола добре ли е?
- Брат му е жив и здрав, в Щатите е.
- Съпругата му Анабел защо не идва?
- Защото излязоха материали от сериозна българска институция, че детето им не било от Георги, че той не можел да има деца. Анабел е прекрасна жена, в момента тя пише, има няколко издадени книги. Преди време ми бе казала, че няма да позволи костите му да бъдат пренесени в България, защото България не ги заслужава. Права е!
- Разбрах, че скоро ще снимате документален филм за Георги Марков с режисьора Дочо Боджаков. Сега, 38 години след смъртта му като какъв го помните?
- Разликата ни с Георги е 15 години, спомням си го като отворен, жив човек. Истинският Георги опознах 12 години след смъртта му, когато имах възможност да прочета всичко, което е написал. Георги е антрополог, той се занимаваше с всички теми в живота. Именно затова, като прочетох нещата му, преосмислих своя живот и начина, по който съм го живял. Това, което той направи, беше посветено по някакъв начин и на младите хора днес и не бих искал да съжалявам, че е убит напразно. Георги никога не е делял хората на леви, десни, сини, червени, а на можещи и неможещи. Можещите, гениите, талантите те като цяло са индивидуалисти, а другите - амбициозните, с ограничените възможности, правят синдикати и партии и властват над можещите. Това е писал Георги. Жалко е, че младите не го учат в училище, защото това, което бе Захари Стоянов за България, и Георги е същото. Но и Захари късно бе признат от обществото, непрекъснато са му оспорвали записките. При Георги това са 50 години. Но дано нещо се промени.