Огнено проклятие за Хилендарския манастир

Иво АНГЕЛОВ

Тегне ли огнено проклятие над Хилендарския манастир, се питат мнозина, след като пореден огнен апокалипсис порази светата обител! Преди това сградите са горели няколко пъти.

Огромните пожари, които в момента бушуват на различни места в Гърция, достигнаха и свещените земи около светата обител, където Паисий Хилендарски създава "История Славянобългарская".

36 пожарникари с 18 превозни средства, 24 туристи и два хеликоптера се бориха вчера с огъня край манастира, разположен на полуостров Атон. Огнената стихия възникнала след падането на мълния, която подпалила сухата растителност.

Положението е допълнително усложнено от факта, че местността е труднодостъпна и придвижването на техниката е изключително сложно. Затова се разчита предимно на хеликоптерите, които пълнят вода от Егейско море.
Борците с пожара са взели мерки пламъците да не достигнат манастира, но опасността остава реална. Кметът на град Урануполи, който е пристанище за фериботите към манастирите на Атон, нареди семействата с малки деца и възрастните хора да напуснат града, защото силните ветрове може да разпространят огъня към него.

В непосредствена близост до Хилендарския манастир са разположени градините, в които монасите отглеждат зеленчуци и плодове. Така реално пламъците първо биха достигнали до тях, а впоследствие и основната сграда на свещеното място.
Битката с огъня не е първата, пред която се изправят монасите от манастира.
Западното крило на Хилендар е горяло през 1711 г. и успели да го възстановят чак 75 години по-късно. През това време всичките стенописи в параклисите били безвъзвратно повредени. Пораженията от стихията могат да бъдат видени и до ден-днешен, напомняйки, че природата трудно може да бъде спряна, ако стане агресивна.

Далеч по-познат е и случаят с пожара, избухнал в нощта на 3 срещу 4 март 2004 г. Тогава в централната сграда на Хилендар изгаря половината от манастирския комплекс - две трети от манастирските крила и един от манастирските параклиси с ценни стенописи от ХVII и ХVIII век. Двадесет и петима сръбски монаси съумели с героични усилия да ограничат стихията и да запазят музея-съкровищница, библиотеката и католикона. Броени дни след пожара сръбското правителство незабавно отпусна една внушителна сума от 14 милиона евро за възстановяването на светата обител.

Работните скелета и строителните дейности могат да бъдат видени и в наши дни. Монасите признават, че възстановяването на щетите тече бавно, като се притесняват някой ден отново да не се случи най-страшното. "С Божията помощ ще се спасим от огъня", казват духовниците, които са се отрекли от светския живот.
Макар в наши дни Хилендарският манастир да е тачен като най-голямото светилище на православната част от сръбския народ, то той има значимо място в българската история.

При падането на българските и сръбските земи под османска власт голям брой български монаси се заселват в него. През XVIII век манастирът е щедро даряван от български търговци - Хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767 г.) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г., когато под въздействието на т.нар. Начертание (таен сръбски документ от 1844 г., определящ основните насоки на сръбската външна политика) той е обсебен от сръбската държава.

По тази причина Хилендар е средище на Българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други.

На Великден 1896 г. крал Александър Обренович посещава Хилендарския манастир. След като неговото правителство приема да изплати значителните дългове на манастира, през 1900 г. той се връща в сръбски ръце и от тогава до сега принадлежи на западните ни съседи.

В момента в Хилендарския манастир живее един български монах - Онуфрий.

Пожар и в Зограф

Горските пожари не подминават и Зографския манастир - единствената българска обител в Света гора.

През 1976 г. в Зограф изгаря почти цялото старо, южно крило, което и до днес не е окончателно възстановено.
Неговото ремонтиране (по проект на архитектите Хр. Ганчев, А. Ангелов и Ив. Великов) е в ход от 1997 г., като и в момента се виждат строителните скелета.