Чудо във Видин! Ръцете на митрополит Кирил не се разлагат 102 г. след смъртта му
Иво АНГЕЛОВ
102 години след смъртта на Видинския митрополит Кирил ръцете му не се разлагат и са напълно запазени, видя "България Днес".
Чудото свише се случва в катедралния храм на дунавския град "Св. Димитър Солунски" - втората по големина църква в България след "Св. Александър Невски" в столицата.
Тялото на духовника е изложено в стъклен саркофаг и крайниците му изглеждат тъмни и мумифицирани, но времето не е успяло да ги разложи, както обичайно се случва при труповете с течението на времето.
В продължението на десетилетия тялото на Кирил е положено в гроб, който се намира в двора на катедралния храм. Преди 3 години е взето решение останките му да бъдат извадени и тогава е установено чудото, разказаха пред вестника от светата обител. Мнозина миряни споделяли, че имали съновидения, които ги насочвали към изваждането на останките от гроба.
В момента мощите са загърнати със златнобродирани архиерейски одежди и на показ пред миряните са изложени единствено нетленните ръце. Около мястото има мистична тайнственост, която засилва вярата у истинския християнин.
Според местните хора причината за съхранението на ръцете е, че с тях духовникът е благославял истински вярващите християни. Освен това митрополитът е останал в съзнанието на хората с благородството си. Една от значимите му постъпки е, че през 1902 година дарява 50 000 лева за построяването на сградите на Софийската духовна семинария.
Историите за добрите дела на Кирил достигат и до съседните Румъния и Сърбия, откъдето идват стотици туристи, за да зърнат мистичното съхранение на мощите на митрополита. На храма "Св. св. Козма и Дамян" в румънския град Каракал са дарени три частици от мощите на благородния митрополит.
Светското име на духовника е Коста Стоичков. Роден е на 15 юли 1833 година в Берковица.
3 години е на заточение в Сивас, Мала Азия, защото след обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II. На 17 февруари 1891 г. е избран, а на 21 март с.г. и канонически утвърден за Видински митрополит. Умира във Видин на 21 май 1914 г. и оттогава се случва чудото с нетленните му ръце.
