Гено Чобанов, шеф на ловната дружина в Съединение: Направихме Пурко на кюфтета

6 пъти стрелях в глигана, куршумите не го пробиваха

Кой е той
Гено Чобанов е шеф на ловната дружинка в град Съединение. Той и още 19 души спретнаха лов на глиган гигант преди няколко дни, след като дивото прасе пета година тормози стопаните в района, опустошава царевични ниви и оризища. Свързахме се с мъжа, за да разкаже как точно са успели да убият прасето, което той кръстил Пурко на героя на Тодор Колев от филма "Господин за един ден".

Ани Стоилова

- Г-н Чобанов, вие и ловната дружина на Съединение застреляхте глиган гигант, който ви е тормозил от дълго време. Как стана всичко?
- Да, отстреляхме го това прасе. То се появи преди 5-6 години. Голямо беше, обаче все ни убягваше. Не можехме да го отстреляме, тъй като беше доста умно. Тази година изкарахме късмет, най-вече аз. Всъщност всички извадихме късмет, но все пак при мене излезе прасето и го убих. Бях се подготвил. Имам предвид, че го бяхме проследили дълго, затова се бяхме и подготвили. Знаехме го къде ляга, къде става, всичко. Проучвахме го близо 20-30 дена.
- Какво имате предвид под проучване? Как се извършва такова нещо?
- Всеки ден ходехме и гледахме следите му - къде е било, къде е минало или спало. Така намерихме в кой район се движи, защото може все пак да се появи, да мине веднъж оттук и да си замине. Но ние го разгадахме. Събрахме се и хайде, отидохме на лов.
- Колко души се събрахте за лова и колко души го проучваха?
- Проучването го правихме двама-трима души. За отстрелването се събрахме 20 човека, толкова разрешава законът.
- Казахте, че от няколко години прасето тормози Съединение. Какво прави?
- Преди около 5 или 6 години се появи за първи път. Май беше през 2010 година. Тогава, като се появи, беше огромно, с огромна стъпка. Правеше пакости, защото при нас не е много характерно да се появяват такива прасета. Има някакви все пак, но не се появяват толкова често. Това идваше постоянно и правеше набези. Нанасяше огромни щети и после изчезваше и така постоянно. Става въпрос, че като влезеше в царевицата, в нивите на по-малки стопани, овършее декар-два-три. Следите от него видимо личаха.
- Влизало ли е някога в селото?
- Не, не се е престрашавало. Ако беше влязло, щяхме да го отстреляме по-рано. Не е правило пакости в селото.
- Тази година на кого напакости глиганът?
- Тази година на Стоян. 12 декара фъстъци успя да ги унищожи за две-три вечери. Успяло да ги изрови, яло е част от тях, търкаляло се е на други места. Големи щети остави .
- Това ли е бил поминъкът на човека?
- За щастие се занимава и с други неща, не само с фъстъци, защото глиганът напълно ги унищожи. Стоян гледа пипер на друго място. Домати също на друго. Фъстъците обаче 60% ги няма. Похабени са и не е изяло всичко, но ги е унищожило. Има много такива случаи, в които е влизало в нивите на хората. Картофи е яло, какво ли още не.
- Казвате, че става въпрос за голям глиган. Беше ли ги хората страх от него?
- Да, наистина беше много голямо. Около 250 килограма живо прасе. Не го измерихме, но аз имам набито око. Цял живот се разправям с животни, но такъв звяр досега не бях виждал.
- Как точно го застреляхте?
- Вече знаехме и бяхме установили къде нощува и денува. Знаехме през деня къде да го намерим. Защото глиганът е нощно животно и през нощта ходи, а през деня си почива. Бяхме забелязали, че отива в една горичка около 300 декара, където има къпинак от 5-6 декара. Именно там то спеше, в къпинака. Ние бяхме оградили горичката и пуснахме кучетата. Една част викат, хвърлят пиратки, гърмят, защото кучетата ги беше малко страх от това прасе. Затова с наша помощ събудихме глигана, той стана и тръгна. Късмет, че тръгна срещу мен, можеше да отиде и към друг някой.
- Уплашихте ли се?
- Ех, който го е страх, не ходи в гората. Аз съм ловец с дългогодишен опит и не може да ме хване страх.
- След като го видяхте, какво стана?
- Идваше към мен и го почнах. С пушка АК 762 го стрелях, бойно оръжие, но не можа да го пробие. Куршумите влизат в него, но не можаха да пробият от другия край. Целих се в тялото, в областта на сърцето. Но засядаха в него куршумите. Стрелях 6 пъти и на шестия прасето падна.
- Бягаше ли към вас?
- Не точно. Идваше към мен, но бавно. Аз се бях маскирал, а то тръгна да върви. Но не като другите прасета да бяга, да не може да го видиш. Тъй като беше много голямо, беше и тежко и не е така подвижно и тромаво.
- Какво се случи с прасето, след като го убихте?
- В събота получихме тестовете, направихме изследвания при доктора, че е годно за консумация. Разделихме го между нас двайсетте, а една част оставихме. В неделя правихме банкет с тази, оставената част. Направихме го на кюфтета и пържоли. Имаше около 50-60 килограма кожа това прасе, огромна беше.
- Видях, че сте го кръстили Пурко на героя на Тодор Колев от филма "Господин за един ден". На кого му хрумна това?
- На мене ми хрумна Пурко заради това как във филма прасето се казваше "малкия слон от Странджа планина". Като му засичахме дирите и все се обясняваше как прасето е голямо, голямо, като слон. Казвахме си - Пурко оттук е минал, Пурко оттам е минал, и така си и остана.
- Това ли е най-голямото животно, което сте отстрелвали?
- Да, със сигурност. С много животни съм се сблъсквал. По-миналата година отстрелях вълк във Велинград, в ловното. Чакали, лисици, прасета над 80 съм отстрелял. Имам доста трофеи. Сега например на това прасе ще му взема зъбите. Горните и долните ще ги взема за трофей, ще ги сваря. Те са доста големи.