Щатски ловци на глави издирват Буюк, докато се крие в България

На 9 септември 2016 г. в Шести анадолски съд има важно за България дело. Започва процесът срещу Абдула Буюк, когото страната ни експедитивно върна на Турция, след като външният им министър Мехмет Чавушоглу си го поиска като предател и превратаджия.

Делото е публично и в залата има журналисти, по чиито публикации България следи хода на процеса. Премиерът Бойко Борисов е обещал месец по-рано в България, че ще следим делото и дали се спазват правата на Буюк. Само че човекът, който се изправя пред съда, отрича да е Абдула Буюк. Напротив, твърди, че се казва Ферхат Туналъ според публикация от делото на в. “Хабер”.

Всъщност

Абдула Буюк и

Ферхат Туналъ

са един и същи

човек

Просто едното име е фалшиво, въпреки че човекът, когото в момента в Турция съдят като касиера на организацията ФЕТО, го е ползвал с години, включително и в съвсем легалното си битие на бизнесмен в Турция. Дори е давал телевизионни интервюта като Ферхат Туналъ.

Двойното име е било подадено и с Европейската заповед за арест, с която Турция е поискала да ѝ бъде върнат Буюк.

Абдула Буюк е роден на 26 юли 1973 г. в град Корган, Турция. По неговите собствени разкази пред български съд през март т.г. той се запознава с учението на духовника Фетулах Гюлен, основен политически противни на режима на турския президент Реджеп Ердоган и обявен за терорист от Турция, докато учи. Дори е бил стипендиант на организацията на Гюлен.

С годините Буюк става един от най-големите играчи в онлайн бизнеса на Турция. Неговата фирма “Исим Тесджил” (isimtescil.net) е най-големият регистратор на домейни в южната ни съседка.

По данни на самия Буюк обслужва над 400 000 фирми и граждани, а сред тях са и някои от най-големите банки на Турция. Именно като собственик на “Исим Тесджил” Буюк започва да се представя и като Ферхат Туналъ. Само че вече е роден през декември 1976 г., поне според данните, които са подадени към базата данни Crunchbase.

В справочниците WhoIs домейнът на компанията на Буюк също излиза като регистриран от Туналъ. Собственик пък е компанията FBS.

Всъщност Буюк/Туналъ е собственик на няколко компании с името FBS.

Скрийншот от Crunch Base, представяне на фирмата на Буюк, на което той е представен като Ферхат.

Според турските служби абревиатурата се разшифрова като “Фетхулах Билишим Ширкети”. Регистрации на тази фирма има в Турция, Кипър, САЩ.

Проблемите на гюлениста Буюк в Турция започват след разкритията за корупция в семейството на Ердоган в края на 2014 г., твърди самият той пред български съд. Тогава привържениците на Гюлен от движението ФЕТО са нарочени за вътрешни врагове от турския президент и обявени за терористи.

През 2015 г. пък турските спецчасти нахлуват в офиса на “Исим Тесджил” в Истанбул.

Там залавят Буюк и няколко други бизнесмени. Версията на Турция е, че са се събрали, за да даряват пари на организацията на Гюлен, и дори е заловен лист хартия, на който било записано кой колко ще дари. Според Буюк е било нормална бизнес среща. След акцията обаче срещу Абдула Буюк е заведено дело. Пускат го под гаранция и той използва да избяга в България.

Според данни на службите влиза с редовни документи с истинското си име Абдула Буюк, въпреки че според турците паспортът му е обявен за невалиден веднага след акцията в офисите на “Исим Тесджил”.

Веднага след изчезването на Буюк турските служби започват да го издирват, тъй като според тях той е касиер на ФЕТО. Обвинението по течащото в момента дело срещу него в Турция е за

пране на пари и

участие в

терористична

организация според информации в турската преса за делото от 9 септември т.г.

Първоначално издирването на Буюк е дискретно, но впоследствие турците прибягват до услугите на ловци на глави. Наета е американска частна агенция, която срещу заплащане издирва бегълци от закона по целия свят. В тези фирми обикновено работят бивши агенти на ЦРУ и ФБР, както и ветерани от американската армия. Именно те помагат на турските служби да установят всички фирми на Буюк по света и да свържат двете самоличности на беглеца. Въпреки че в Турция са излъчвани телевизионни интервюта с Буюк под името Ферхат Туналъ още през 2012 г. Твърди се, че американците са успели и да установят, че Буюк е у нас.

Според различни данни

американците

трябвало и да

откраднат Буюк

от България,

ако страната ни

откаже да

го предаде

за втори път.

Заради това и на митинг в Истанбул турският външен министър Чавушоглу ползвал израза “Има един предател в България и ние ще си го вземем”.

Въпреки че е беглец от закона в Турция, всъщност бизнесменът не се укрива при престоя си в България. Той ползва истинските си документи за самоличност. Понякога обаче и в България се е представял като Ферхат Туналъ.

Визитки с това име, както и кредитни карти на него са открити при ареста на Буюк от дирекция “Миграция”. Впоследствие българските служби откриват и хора, които свидетелстват, че Буюк им се е представял като Туналъ.

В началото на 2016 г. Турция вече знае къде е Буюк и подава искане за екстрадиция.

То обаче е отхвърлено от Софийския градски съд през март, тъй като според съдията нито в искането на Турция, нито в представените от Софийската градска прокуратура материали не се съдържат доказателства, че ФЕТО е терористична организация.

Нещо повече - и в момента, след летния опит за преврат срещу Ердоган,

ФЕТО и Гюлен

не са обявени

за терористи

от нито една държава освен Турция.

Успокоен, че няма да бъде екстрадиран, през април Буюк регистрира фирма и в България. Тя се казва “Исим Тесджил”, точно както и истанбулската компания за интернет домейни.

Регистрацията на българската фирма е

в къща на улица

“Поп Богомил”

49 в столицата, близо до Лъвов мост и имигрантските райони на София. Според предмета ѝ на дейност тя може да се занимава с абсолютно всичко. За разлика от турската “Исим Тесджил” обаче, българската е регистрирана на Абдула Буюк, не на Ферхат Туналъ.

След заканите на Чавушоглу в България е получена и информацията, че документите на Буюк са невалидни.

Именно заради невалидния паспорт и българските служби го залавят и предават на Турция експедитивно. Междувременно Буюк е опитвал да получи статут на политически имигрант, но той му е отказан от президентството, а пък турчинът не е подавал искане до агенцията за бежанците, разкри адвокат Марин Марковски след скандала около предаването на Буюк. Марковски е бил адвокат на турчина по делото за екстрадицията му.

 Буюк пред български съд: Не съм участвал в тероризъм

Не съм участвал в терористична дейност, твърди Абдула Буюк в защитната си реч през Софийски градски съд през март 2016 г. Тогава се гледа делото за екстрадицията му, при което е отказано връщането му на Турция, защото ФЕТО не е призната за терористична организация от ООН.

“В Турция съм човек, който притежава търговски дружества и в моите фирми работят около 50 души, т.е. аз съм човек, който плаща своите данъци и уважава законите. Аз имам фирма, която предоставя интернет услуги и осигуряваме хостинг услуги и домейни на фирми и лица в Турция. Фирмата ми в Турция е една много популярна и известна марка и дневно продава 44 процента от домейните в Турция, имаме около 400 хиляди клиенти и това също показва, че ние, когато поискаме, много

спокойно можем

да достигнем до

около 1 млн. души

Включително и всичките мои клиенти, всичките хора, с които контактувам в Турция, те знаят много добре какъв човек съм аз и ме познават много добре”, обяснява Буюк пред българския съд.

На това дело той се представя с истинското си име, за разлика от течащото в момента в Турция, където твърди, че е Ферхат Туналъ.

“Аз съм дете на бедно селско семейство. След като завърших основното училище, моето семейство нямаше как да ми осигури възможност да уча в средното училище и в гимназията и аз получих възможност да получа стипендия и да бъда спонсориран от хора, които вярват в каузата и работят в движението “Гюлен”. Тези хора продължиха да ме подкрепят и по време на висшето ми образование и покриваха всичките ми материални нужди. Аз не познавам лично тези хора, не знам кои са те, защото те не правят това за своите лични интереси, защото те знаеха и бяха научили от Фетулах Гюлен, че основата на лошото винаги е неграмотността, и затова вярваха, че трябва да се възпитават добри и хубави хора за бъдещето на Турция и на света. Тези хора, които възпитават, трябваше да уважават законите, тези хора трябваше да обичат хората само заради това, че са хора и вярват, че страната ни и светът ни можеше да бъде спасен единствено, ако се възпитават такива хора и по този начин биха се възпрепятствали войните.

По време на моето образование имах възможност да се запозная със статиите и с книгите на г-н Фетулах Гюлен и по този начин аз приех за свой справочник тези принципи на движението. След като завърших университета, в бизнеса, който основах и започнах, аз също започнах да предоставям стипендия на бедни ученици и студенти и когато получавах искане или запитване от някого, се опитвах да помагам в рамките на моите възможности. Изпращах помощи в различни страни по света, в бедни държави по света. Също това бяха неща, които правеха хората от движението “Гюлен” и хората, които обичат да правят добрини”, разказва Буюк за връзката си с движението на Фетулах Гюлен.

“Няма никакъв свидетел или никакво доказателство за това аз лично или някой друг член на движението “Гюлен” да е участвал в някаква терористична организация или такъв вид деяние. Ние

в Турция никога

не сме криели

своите идеи,

винаги сме споделяли това, което сме смятали за вярно. В Турция има множество институции и организации, които са учредени от хора, които вярват и са членове на движението “Гюлен”. Между тези организации и сдружения има частни училища, има курсове за кандидатстудентски изпити, има безплатни курсове за четене, телевизионни канали.

Това, което исках да кажа, всъщност е, че вестниците и тези медии винаги са пропагандирали това, което смятат за вярно, и искам да обърна внимание защо се стигна до днес. Правителството в Турция беше спечелило предишните избори благодарение на подкрепата на членовете и на хората, които вярват на движението “Гюлен”. Аз, моите колеги и приятели 2002 година бяхме подкрепили тази партия в името на бъдещето на страната ни, но когато политическата власт в Турция и правителството стана по-могъщо, започнаха да се открояват идейни различия”, продължава разказа на Буюк.

Според него атаките в Турция срещу гюленистите започнали след разкритията за корупция в правителството, включително и в семейството на Реджеп Ердоган в края на 2014 г.

“В рамките на този процес бяха намесени много министри, техните синове, а също така и името на тогавашния министър-председател, който сега е президент. Правителството започва да осъществява гонения и преследвания срещу нас заради това, че смята, че сме опозиционно настроени срещу него. Започна да закрива фирмите ни, да правят финансови проверки, след което редица бизнесмени бяха задържани с мотив да бъдат участници в терористична организация.

Същото се случи с мен и с моята фирма. Имахме малка бизнес среща с нашите партньори и тогава дойдоха представители на властите и срещата ни беше обявена като среща на терористична организация, но съдът постанови, че това не е така, и ни освободи. След това, което се случи, аз направих преглед на това, което се случва в Турция. Адвокатът ми се опита да вземе информация за делото от прокурора, но с мотив, че делото е секретно, не му беше дадена информация. За съжаление, нямахме възможност да разберем какво е решението, което е взето за нас.

Така минаха около 6 месеца, в които продължиха да се арестуват бизнесмени, затваряха се телевизионни канали и аз поради всички тези събития разбрах, че в Турция в тези условия няма да можем да защитим правата си и че трябва да преструктурирам бизнеса и бъдещето си в друга държава. Освен това тази държава трябваше по закон да може да ме защити. Ако не се лъжа, през 2014 година също посетих България, защото тук установих, че има много фирми, които работят в интернет областта и можех да партнирам с тях и да развия своя бизнес тук. Освен това имах възможност да намеря и турско говорещ персонал в България”, допълва Буюк разказа си.