Георги Константинов: Пенчо Кубадински крещи, че съм хвърлил бомба в Политбюро

Публикувана: 08.11.2016, 20:14 8 Автор: БД Онлайн

Преди 10 ноември 1989 г. Георги Константинов разгневи висшата червена власт с две стихотворения.

С Валери Петров редактирахме стилово новата
конституция, разказва поетът

- Навършват се 27 години от свалянето на Тодор Живков на 10. 11. 1989 г. Но за вас нещата започнаха още през 1988 г. със стихотворението “Квартално събрание” във в. “Литературен фронт”. Какво се случи след публикуването му, г-н Константинов?

- Наистина ли минаха 27 години оттогава? Значи разговаряме за мои стихове, писани преди повече от четвърт век! “Квартално събрание” не беше моята единствена “неправилна” творба тогава. Макар че бях известен повече като автор на лирически творби: “Обичам те дотук”, или “Неграмотно сърце”, - в онези неспокойни дни пишех предимно поетическа сатира: “Динозавърът”,“Скица от натура”, рецитирах на четения “Балада за лекето”. Всички те се отличаваха с “неправилна” острота.

Но стихотворението “Квартално събрание” предизвика истински обществен скандал. То подейства на висшата номенклатура като

оголен проводник,

по който тече ток

Навярно в него имаше много повече свободни думи, отколкото контролираната “гласност” можеше да понесе. Аз просто бях изразил своето презрение към типичния партократ демагог - имаше такива люде и сред литературните шефове, и сред видните фигури на държавата. Затова не един и не двама се познаха в стихотворението.

Сега бих могъл да се пиша храбрец със задна дата и да кажа, че съм имал предвид фигурата на държавния глава. Не е точно така, по-скоро виждах “оратора” като обобщен образ. Но малко след публикацията разбрах, че и Живков е познал себе си в това стихотворение

- Стихотворението е коментирано и обсъждано дори на заседание на Политбюро. Знаете ли какво са казали за него членовете на най-висшия партиен орган в страната?

- Да, знам това. Доста по-късно имах възможността да прочета целия “строго поверителен” протокол. Тогава и разбрах как е “свалено партийното доверие” от мен.

В края на март 1988 г. в резиденция “Бояна” се провежда заседание на Политбюро, посветено на “създаването на обществен комитет за екологическа защита на Русе и свързаните с това проблеми”.

В началото Живков предлага “някои съображения” и след това започват разискванията. По отношение на мен и стихотворението ми най-остър е Пенчо Кубадински:

“И накрая венецът е това стихотворение... След като стана цялата тази работа, излезе това стихотворение, а това стихотворение е бомба, хвърлена на заседание на Политбюро: ето вижте, това са те, прости хора. Това е призив... Напоследък непрекъснато се говори: Константинов, Константинов, Константинов - даровит, а той самият държи нож или кама и я забива, където му не е работа вместо да провежда партийната линия. Това са фактите. Аз други факти не мога да видя....Тази статия (в сп. “Отечество” - б.а.) и това стихотворение на Константинов са насочени против най-тесния кръг на ръководството на партията.”

Ше добавя и една реплика на Живков по време на заседанието: “Цялата сволоч трябва да се махне, за да не трови младото поколение!”.

По-късно разбрах, че освен “сваленото партийно доверие” спрямо мен е изпратено нареждане до председателя на писателския съюз Павел Матев да бъда махнат от всякакъв вид редакторска работа. Матев е носел това нареждане в джоба си до последния момент, без да го изпълни... Помня как на 10 ноември ме прегърна усмихнат: “Спасен си!”.

- Но въпреки всичко това във в. “Стършел” излиза и стихотворението ви “Скица от натура”. Какви бяха последствията за вас?

- Вече ясно усещах, че съм на прицел -

подслушваха

телефона ми,

приписваха ми силно преувеличени битови прегрешения, викаха ме по коридорите на властта да обяснявам кого съм имал предвид и какво съм искал да кажа. Но нямаше къде да отстъпвам - ако бях преклонил виновно глава, щяха напълно да ме смачкат. И отговорих в “Стършел”. Ето откъс от стихотворението “Скица от натура”:

...Сред нас единствен

положителен герой,

оставяш ни

красивата представа -

да бъдем рамка

на портрета твой,

да бъдем сянка

на държавната ти слава.

Пак всички свои грешки

ни прощаваш ти.

И пак си прав -

макар подгънал колената...

Не спира твойта мисъл

да лети

със скоростта

на тъмнината.

Това стихоторение излезе в “Стършел” със приятелското съдействие на писателя Ясен Антов, тогава зам.-главен редактор на хумористичния вестник. Имахме почти съседни вилни къщи в радомирското село Дрен. Подадох му стихотворението през мрежестата ограда с думите: “Благодаря ти, че искаш да отпечаташ нещо от мен. Но след “Квартално събрание” това ще бъде още едно предизвикателство. Приготви се за всякакви главоболия.”

Стихотворението - на първа страница на вестника! - наистина преля чашата. На всичко отгоре тези стихове започнаха да звучат - без да съм ги изпращал самият аз - и по радио “Свободна Европа”. “Скица от натура” натовари с грижи добросърдечния и остроумен Ясен Антов, то беше причина да привикат по “високите етажи” и прекия му редактор, талантливия хуморист Йордан Попов. Междувременно Евтим Евтимов, главен редактор на “Литературен фронт”, където излезе “Квартално събрание”, беше уволнен. А пък

аз трябваше да си

намеря болест

и спешно да вляза за половин месец в болница - да се скрия от зоркия поглед на моите догматични критици...

- Бяхте депутат от БСП в Седмото ВНС? Какво ви донесе престоят там?

- Моята социална чувствителност, изразявана неведнъж в стиховете ми, ме поведе, макар и за недълъг период, към бурния политически живот след промяната. Бях във Великото народно събрание сред групата на “левите реформатори”, както ни наричаха, и заедно правехме всичко възможно за създаването на нова демократична конституция.

Малко преди подписването й с големия български поет Валери Петров направихме стилистическа редакция на новата ни конституция. Ред по ред - смислови уточнения, пълни членове, причастия и деепричастия...

- Днес обаче много хора казват, че тази конституция е една от главните причини за днешното ни дередже...

- Тогава не допускахме, че тя често ще бъде нарушавана от прииждащата вълна от новобогаташи и други ВИП персони. Това е истината: не конституцията е виновна за много от нашите обществени и лични премеждия, за всичките ни несбъднати очаквания. Обратно - нейното неспазване през годините е една от големите причини все още да се лутаме в тъй наречения преход. Нашата конституция беше сътворена в демократичен дух, със стремеж за социална сигурност, с безплатно здравеопазване, с гарантирано право на труд, без партии на етническа основа, със защитена частна собственост на всички нас и без частна собственост по черноморските брегове, без продаване на българска земя на чужденци, с безкористна съдебна система и творческа свобода на словото и печата. Изброявам само част от нейните основни положения.

- Станахте ли по-мъдър след участието си в политическия живот?

- Едва ли е нужно да си голям мъдрец, за да усетиш, че животът ни не тече в най-правилното русло. А сякаш политиците виждат всичко това само по време на избори... Може би зрънца нова мъдрост има в днешните ми стихосбирки: “Врана в снега”, “Вълнение в Константинопол” или “Вечно подранил”. Мисля, че много от днешния ми човешки опит би могъл да се открие и в книгата ми “Човек за споделяне”.

- Преди няколко месеца “24 часа” публикува стихотворението ви “Бежанци”. В сайта ни то беше прочетено от над 12 хиляди души. Какъв е откликът за него, има ли реакции извън страната ни?

- Аз виждам в тези бежанци, подгонени от бомбите на великите сили, преди всичко страдащи хора. Моето човешко съчувствие към тези нещастни люде е примесено с тревога от последиците на това глобално преселение.

Да, стихотворението имаше отзвук и в чужбина. То беше преведено и публикувано в популярно кипърско списание, а от сирийското посолство ми съобщиха, че предстои публикацията му в Сирия и други арабски страни. Честно казано, не съм очаквал толкова широк и разнопосочен отклик на творбата си.

- На честването на 90-годишнината на българския ПЕН рецитирахте стихотворението “Неделен човек” и то направи почти фурор в залата. Какво ви накара да го напишете?

- Да, българският ПЕН (поети, есеисти, новелисти) отбеляза достойно своето 90-годишно участие в Международната писателска организация ПЕН. Председателят Бойко Ламбовски произнесе хубаво слово, имахме гости - писатели от няколко балкански държави, четоха се интересни стихотворения, пихме по чаша вино. А моето стихотворение

“Неделен човек”

наистина се посрещна

много добре:

Утро с дъх на кафе.

Там пиано звучи.

Тук неделна пералня

усърдно бучи.

Аз над вчерашен вестник

съм свел рамене...

“Мой дом - моя крепост”

в неделя поне.

Днес не бързам за никъде.