Миглена Ангелова: Ако се върна на екран, няма да е като водещ

Хората не обичат, когато някой ги настъпва там, където ги боли, казва победителката във "ВИП Брадър"

- Честито, вие сте новият победител във “ВИП Брадър”, как го отпразнувахте?

- Изобщо не съм лягала, бях на парти. С децата до сутринта, после бях в Нова телевизия. Сега пак съм с децата и се надявам по-късно да успея да поспя.

- Всички съквартиранти ли бяха на купона?

- Да, но аз не общувах с тях и те с мен. Говорихме си с Алекс, Деси Цонева, Боби.

- Не дойдоха ли поне да ви поздравят?

- Не, само Жоро дойде. Не да ме поздрави, а да се чукнем с шампанско.

- Още е много рано, но давате ли си сметка защо вътре в къщата ви определиха като най-мразения съквартирант, а всъщност се превърнахте в любимката на зрителите?

- Много често се получава това в живота. Хората не обичат, когато някой ги настъпва там, където ги боли. Наясно са, че не казват това, което мислят, че търсят красиви думи за грозните си страни. Мисля, че съм платила доста голяма цена, за да мога да казвам това, което мисля.

- Но пък хората навън ви харесаха точно заради това.

- Имам предвид съквартирантите в къщата.

- Те друг тип ли са?

- Да, това са друг тип хора. Онези, които много искат да бъдат, но не са. Те са една конкретна прослойка, има я навсякъде, във всяко министерство, във всяко държавно ведомство, много често ги има там,

където има

псевдоинтелигенция

Има ги в актьорските, журналистическите среди, политическите... По тази причина много обичам да отида в някой селски двор със съвсем обикновени хора и да си говоря с тях и всичко ни е наред. Аз почти нямам приятели в тези среди, които ви изброих.

- Преди самия край на риалити формата казахте, че едва през последната седмица сте започнали да мислите за финала. Какво усещане имахте?

- Бях много спокойна по време на целия формат. Беше ми интересно. Как екипът се справя, как Биг Брадър отиграва всяка ситуация, колко камери работят в къщата.

Мисля, че много малко неща знам от тези, които са ставали в къщата, защото доста странях от всички глупости, от всички лицемерни подмятания. Другите не обичаха много да разговарят с мен, знаеха, че ще чуят нещо, което няма да им хареса. Иначе не мислех за победа, бях сигурна, че ще изхвърча много по-рано. За мен беше важно да мине денят. А когато останахме по-малко хора, започнах да мисля, че 40% от зрителите са ме подкрепили, както каза Биг Брадър. Не знаех какво се случва изобщо. Вчера в пиано бара, в който празнувахме, много хора, които изобщо не познавам, ме прегръщаха. Говореха такива думи, разбрах, че изобщо не си представям мащабите на това, което се е случвало. Исках да победя, това означаваше победа за всички, които са се припознали в мен. Наясно съм колко мимолетно нещо е славата и колко бързо отминава.

- В другите издания вотовете се обръщат непрекъснато. Вие успяхте да го задържите и не се издънихте нито един път.

- Защото не задържах вота. Задържах себе си. Нямах планирано поведение. Можеш да се издъниш само когато имаш глупава стратегия, която не отговаря на твоя характер, или правиш лицемерно шоу. Много се изненадвах, че моите съквартиранти не мислят, чувствах се разочарована. Няколко пъти ги нарекох малоумници, но това не беше обида, а констатация. Все се надявах да се събудят от този сън и да се усетят къде са. Не можеш да отидеш и да говориш зад гърба на някого, при положение че всъщност говориш пред всички зрители. Това е лицемерие, некоректност, загуба на връзка с реалността.

- Някои от тях показаха явна неприязън към вас. Вие самата имате ли към някого от тях негативно отношение? Остана ли някаква горчилка?

- Няма горчилка. Дори за миг не спрях да виждам техните силни страни. Включително на Ирина - нейния силен характер, бърза и услужлива памет, подготвените фрази, изключителен манипулатор. Има много силни качества, но малко трябва да се вгледа в себе си и да коригира някои неща. Лили знае как да говори, как да се прави на позитивна. И така за всички. Включително за себе си, наясно съм със слабите си черти и че едно мое наглед достойнство в зависимост от ситуацията може да бъде негативно или позитивно.

- Кой беше вашият личен фаворит?

- Нямах такъв, не мислех за финала, а за края. Наслаждавах се на всеки ден, защото никога няма да се повтори. Беше приятно в различни моменти да общувам с различни съквартиранти. Изключително приятен ми беше Алекс, но, за съжаление, той излезе твърде рано. Той е удивително талантлив човек. И Глория, Деси също, към нея не съм променила отношението си, просто на моменти охладнявах в зависимост от това какво виждах насреща. Интересно ми беше да видя доколко съм се научила, а мисля, че вече го умея

да издържам

на наглост,

да гледам смело в очите на хората дори когато те си мислят, че ме лъжат. Към края много ми се искаше да победи един от нас тримата с Емануела и Борислав. Бяхме много потопени в това тотално лицемерие - всички тези етюди на Ути, който се държа изключително недостойно.

- Бяхте с него на самия финал, как ви се стори неговата реакция?

- Беше изключително разочарован. Направи нещо, което изобщо не мога да разбера. В пиано бара бях с двете ми близначки. Той отишъл при едната от тях и ѝ казал: “Повлияй на майка си да ми се обади по телефона и да ми се извини, че ме е нарекла инфантилен.” Това според мен е доста инфантилно, не е поведение на възрастен човек.

- Не успяха ли наистина нападките да стигнат до вас и да ви засегнат?

- Категорично не. Това, което стигаше до мен от време на време, беше едно много голямо разочарование. За първи път бях силно разочарована след “Диариягейт”. Бях сигурна, че тези възрастни, умни и мислещи хора няма как да не видят фактите. Видеоматериалите категорично говореха. Това много ме притеснява в нашето общество, защото много хора не искат да видят, не се интересуват от резултатите. За тях е достатъчно само, че не обичат някого, и този някой ги плаши. А когато ги плаши, той трябва да бъде гонен. Хората много се страхуват, когато имат комплекс за непълноценност от това някой да не ги събори от мястото им, да не ги изобличи, че докато говорят за общото благо, те всъщност ти пребъркват джобовете и си присвояват твоя труд.

- Сега ще се върнете отново към работата си, с какво се занимавате?

- Работя с Китай, с една от големите техни телевизионни компании. Опитвам се да бъда полезна и на България като правя филми за инвестиционния климат в нашата страна. След първия проект вече ни имат доверие, имат новия заявки. Искат да снимаме новия президент, кмета на София и т.н.

- Каква роля имате в тези проекти?

- Продуцент съм, както бях и на “Искрено и лично”. Цялата организация, логистика, съдържание, целият товар пада върху нас. Много рядко се случва чуждестранни колеги да възложат такова доверие и да оставят ти сам да прецениш и да направиш всичко. Филмът ни доста добре се представи,

имаше 100 милиона

души аудитория,

вероятно сега цифрата вече е доста по-голяма. С мое много активно лично участие побратимихме Пазарджик с един китайски град. Техният кмет поиска това и буквално за няколко месеца изръчках цяла България. Срещнах се с много от кметовете и между другото в повечето от случаите бях разочарована.

- Ще се върнете ли отново в българския ефир?

- Засега нямам такива планове. Единственото, което ме интересува в телевизията, е предаване с психологическа насоченост. Ако се върна на екран, много се съмнявам, че ще бъда водещ, защото не искам.

- Имате ли приятел?

- Не.

- А между Емануела и Борислав според вас ще се случи ли нещо?

- Нека да ги опозная в живота извън къщата. С Емануела имаме уговорка да се видим в неделя у тях на палачинки и да похейтим допълнително нашите съквартиранти. Да се позабавляваме, да съберем децата си. Ще я попитам Боби дали ѝ се е обаждал. Ще се радвам, ако нещо се случи между тях, те са много симпатични хора. Макар че, доколкото познавам Боби, ще му бъде трудно да приеме жена му да излиза всяка или почти всяка вечер. Но пък и двамата много вярват в любовта.

- Вие вярвате ли?

- Вярвам в уважението между силните характери и когато те се срещнат, може би ще повярвам и в любовта.