Стая на ужасите в Чипровския манастир

Иво АНГЕЛОВ

Зловещи черепи, разпилени кости, побиваща тръпките тъмнина...

Стаята на ужасите в Чипровския манастир крие трагичната история на посечените, обезглавените и обруганите участници в Чипровското въстание. Паметта им обаче и до ден-днешен се пази в светата обител, макар около помещението да витае мъглява тайнственост.

В двора на Чипровския манастир "Св. Иван Рилски" е разположена 3-етажна кула костница, в която се влиза през малка пролука. Вътре е непрогледен мрак и всеки посетител трудно може да се ориентира. При запалването на светлина сърцето буквално спира... На няколко сантиметра в зидовете на кулата са поставени черепи на загинали монаси и бунтовници, участвали във въстанието срещу безмилостната османска власт.

"Черепите са застинали във времето, но се създава усещането, че крещят от болка. Гледат обвинително и те карат бързо да напуснеш помещението", разказаха пребледнели посетители. Местните хора стигат по-далеч в разказите си - случвало се нощем да се чуват стенания и тъжни звукове от кулата. Вярвало се, че неспокойните души на загиналите искали възмездие, но били приковани във вековна кончина.
Чипровското въстание оставя кървав отпечатък в днешна Северозападна България през 1688 г. Освобождаване на българските земи е организирано от български католици, но в редиците на въстаниците влизат много православни християни. Чипровското въстание избухва след превземането на Белград от австрийците на 6 септември 1688 г. по време на Австро-турската война. То има неуспешен край и след него центърът на въстаническите действия село Чипровци е унищожено. Слабата организация, бездействието на родните сили, мобилизацията на османците са сред основните причини.

Подобна смразяваща кръвта гледка може да бъде видяна и в Старата църква в Батак. В прозрачни костници там са положени черепите и тленните останки на Баташките мъченици, които героично се отбраняват до последно срещу идващите на талази многобройни башибозуци. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са изклани от башибозука.

Паметна плоча до входа на костницата в манастира прославя имената на Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Манчо Пунин от село Бистрилица, Върбан Пенев от село Белимел, Панайот Хитов и Филип Тотю.

Парчевич е високообразован български католически духовник и дипломат, който провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в Централна Европа. Макар да има основен принос за подготовката на въстанието, той не го дочаква, тъй като умира 14 години по-рано. Панайот Хитов и Филип Тотю пък са почетени, защото през 1876 г. по време на Априлското въстание с четите си водят сражения близо до манастира.

Далеч по-малко плашещи от приземния етаж изглеждат по-високите части на кулата костница в Чипровския манастир. На втория етаж, до който се стига по оформени външни каменни стъпала, има малък параклис - "Свети Атанасий", чиято вътрешност е изцяло украсена със стенописи. От последния етаж, където се намира камбаната, се разкрива красива гледка към двора на манастира и околните хълмове.

По сведения на Петър Богдан (автор на първата история на България и един от инициаторите на Чипровското въстание) манастирът е построен през X век и в продължение на девет столетия е бил важно духовно и просветно средище и твърдина при нашествията на татари и маджари през XIII век, при падането под османско владичество през XIV век и нападенията на Михай Витязул (княз на Влашко) през XVI век.

За периода на своето съществуване Чипровският манастир е разрушаван и възстановяван шест пъти - 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 година. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира след потушеното Чипровско въстание, когато били унищожени както икони, църковни утвари и реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги.