Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел": Телефоните станаха по-умни от нас

Публикувана: 28.11.2016, 15:05 1761 Автор: БД Онлайн

Матраците вече са с мемори пяна, а хората нямат мемори*

Кой е той
Михаил Георгиев Мишев, известен с псевдонима си Михаил Вешим, е писател и сценарист. Син е на писателя Георги Мишев. През 1982 година Вешим завършва Софийския университет, специалност журналистика. От същата година работи във вестник „Стършел“, а от 2003 година е негов главен редактор.

Бисерка Борисова

- България има нов президент: човек без политическо минало, наричан от чуждите медии "човек на Кремъл". Как видяхте вие като "баш стършел" кошера на президентския вот?
- Този човек, новият ни президент, ми е абсолютно неизвестен - армията и авиацията не са сред моите интереси. Изглежда, хуморът, както и литературата, не са сред неговите, защото не сме се срещали в книжарница или в столичната библиотека, където е нашата редакция... Не изключвам възможността да е свестен, но като гледам кои бяха в комитета за неговата кандидатура, малко се съмнявам... Там са имената на агенти на ДС, на червени интелектуалци от хранилката на „Позитано“, авторитети „на повикване“ от централата... В нощта на изборите Елена Йончева обикаляше като цветарка от телевизия на телевизия да ни обяснява, че генералът бил спечелил много битки, все едно избрахме бележит пълководец - нов Наполеон, маршал Кутузов или адмирал Нелсън... Какви битки и срещу кого е печелил генерал Радев - не знам. За него се знае, че спечели двайсет заплати накуп, като набързо се пенсионира, за да влиза в политиката. Добре ще е, ако наистина е боец - предстои му най-важната битка - да се откъсне от прегръдката на БСП, от „сандвича“ на двете яки другарки - социалистки Нинова-Йотова, които го стискат от двете страни. Трябва да доказва и друго - че не е „изборът на Кремъл“. Ако е българин и европеец, ако е самостоятелен, а не подчинен на партията майка, ще ми стане симпатичен - не само на мен, но и на много хора, които не са гласували за него...
- Кой кого ужили и защо? Или някои сами си сложиха жилото?
- От книгите на Радичков знам, че щръклицата жили говедата и те пощръкляват... Някаква политическа муха ЦеЦе (Цецка, Цецко) изглежда ще да е бъзнала задницата на премиера Борисов, че така лекомислено, с рогата напред, обеща оставка, ако неговата кандидатка не спечели... И избирателите гласуваха не толкова за летеца, колкото за оставката на Борисов. Защото номерът с харизмата и мускулите вече не минава. Интервютата в сутрешните блокове не стигат за управление на държавата. Хората искат нещо реално да се върши, а през втория си мандат Борисов не направи никъде никаква реформа - нито в съда, нито в полицията, нито в службите. В образованието нещата не вървят, в здравеопазването си оставиха пръстовите отпечатъци... Имаше и много други гафове. И избирателите, неговите избиратели си го наказаха...
За мен кабинетът „Борисов“ имаше един съществен недостатък - липса на интелектуален капацитет. Това важи изобщо за нашата политика - там влизат случайни хора, без знания, без култура, без опит - самонадеяни, самоповярвали си, че могат да управляват държава.
- Написахте един горчиво смешен фейлетон за матраците и изборите. Защо паметта на българина се оказа по-къса от тази на матраците с мемори пяна?
- В този фейлетон припомням на читателите, особено на по-младите, за всичките „сполуки“, които ни сполетяха при управлението на „позитанци“. За хиперинфлацията и фалита на банките преди двайсет години при Жан Виденов - днес неговият икономически министър пак е в парламента и пак раздава експертни мнения. Припомням за двата президентски мандата на Първанов, който превърна президенството в партийна централа и приюти всички партийци на държавна служба. За международната изолация на червения ни президент - никъде в Европа не канеха Първанов, той пътуваше из Азия и ловуваше из държави само със „стан“ накрая - Узбекистан, Таджикистан, Казахстан... В преговори на четири очи с Путин той ни надяна хомота на Братския Голям Енергиен шлем, за който и досега плащаме неустойки...
Ето това припомних в този фейлетон, защото избирателите бързо забравят... Матраците вече са с мемори пяна, а хората нямат мемори... Телефоните ни станаха по-умни от нас. Но това май е световен проблем, не само наш...
- Винаги сте твърдели, че чувстото за хумор на българите е изпростяло заради "кукувци" и "слави-трифоновци". Издигна ли се поне малко сега Слави в очите ви с този референдум?
- Винаги съм бил критик на куку-стила, от появата му та до днес... От него тръгнаха безвкусицата, кичът, чалгата, та стигна до национално бедствие... Не само в музиката и хумора, шоуто вкара чалга и в политиката. Сега се намеси драстично с този референдум и хората като зашеметени тръгнаха след „Йовано, Йованке“... Повярваха, че като се смени избирателният закон, нещата в България ще се оправят. Не пожелаха да чуят предупрежденията на експерти, че изцяло мажоритарна система няма да промени статуквото, а само ще го бетонира - две големи партии ще си прехвърлят топката в управлението, а между тях етническата ще балансира... А с нашенския ганьовски вариант на купуване на гласове в парламента ще се намърдат също и местни феодали, ценковци-чоковци, братя галевци и сестри кушлевци... Ако парламентът въведе изцяло мажоритарна система, само след няколко години ще трябва да правим нов референдум за пропорционална... Вицът „защо ручахме жабетата“ винаги е актуален, защото лесно се литкаме, щом ни обещаят светло бъдеще или ни запеят „Йовано, Йованке“...
- Как възприема един "стършел" днешните политици: като смешни или като опасни?
- Като елементарни. Няма лидери, които водят народа, има хитреци, които гледат да се харесат на народа... А народът невинаги е мъдър. Най-много престъпления са направени „в името на народа“...
- Какво е да си хуморист в днешно време? Видяхме какво се случи в "Шарли Ебдо". Защо са опасни перото и моливът?
- Не искам да се взирам толкова в политиката, а да търся хумора в ежедневието, в човека, в житейските ситуации и характерите... Това прави истинският писател, ако иска нещата му да се четат и след години. Но политиката не ни оставя, толкова години ние сме в политиката и тя е в нас... Като главен „стършел“ ми се налага всяка седмица да пресявам събитията през нашето стършелово сито - читателите ни чакат гледната ни точка за случващото се, те заради това купуват вестника, а не заради вицове и карикатури за зла тъща или за мъж в гардероба... Стряскам се понякога, когато добронамерено ми кажат, че „Стършел“ е най-сериозният вестник. Аз не искам да е така, но така се получава.
Ежедневните занимания с политика са опасни за сатирика, защото могат да банализират хумора, да го принизят до обикновени коментари на ставащо по избори или в парламента... Истинският писател се занимава с по-стойностни неща.
А иначе недоволни от перото на сатирика винаги ще има. Ще има и фанатици, които стрелят по карикатуристи - не само религиозните, и футболните фанатици може да нахлуят в една редакция... Или непредвидими луди - нали един такъв застреля Джон Ленън - човекът, който промени двайсетия век... Значи ли това, че и музиката е опасна?
- През тоталитаризма "Стършел" е бил отдушникът на много хора, но обект на цензура, как е сега?
- Навремето във вестника си имаше цензура - главният редактор и заместниците му много внимаваха да не се промъкне нещо против партията и нейните вождове. По-лошо, самите автори имаха вътрешна цензура и много добре знаеха докъде „ще мине“. Имало е случаи, когато са били спирани броеве или уволнявани хора. Днес, слава богу, имаме пълна свобода - пишем и рисуваме каквото си искаме, защото сме независим вестник - не зависим от издатели, от партии или групировки. Като главен редактор пак ми се налага да упражнявам цензура - не допускам простотии, вулгарни думи и цинизми, внимавам за езика - иска ми се „Стършел“ да се пише на литературен български език. Защото освен журналистика в него има и литературни жанрове.
- Разказът ви "Родителска среща" се падна на приемния изпит в гимназиите. Приехте ли това като признание?
- Не, приех го като случайност. И то си е така, не знам как разказът ми е попаднал в изпитните варианти. Вероятно са го избрали, защото е простичка история, разказана обикновено. Разказ, удобен за преразказ - няма да затрудни седмокласниците. Това показаха и резултатите, повечето деца се справиха добре и отлично. По математика двойките бяха повече, но за тях аз нямам вина...