Фолклегендата Тошко Тодоров: Няма Радка Пиратка

Публикувана: 16.12.2016, 20:45 15135 Автор: БД Онлайн

Измислих я на една бригада

КОЙ Е ТОЙ

Тошко Тодоров е роден през 1963 г. в търновското с. Иванча. Родителите му са учители в съседното с. Сушица, където има пансион за изоставени деца. Началното училище изкарва в компанията на сирачетата.
Тошко остава в историята на българската музика с хита си "Радка Пиратка". Години по-късно той е далеч от светлината на прожекторите и пее в малка кръчма във Велико Търново.
"България Днес" разговаря с него за Радка Пиратка, какво мисли за модерния попфолк, дали ще влиза в политиката.

- Тошко, ти си една от емблемите на 90-те години, но напоследък името ти все по-рядко се чува. Какво се случва с теб?
- С каквото се занимавам цял живот - продължавам да пея. Ходя по участия в различни заведения и обикалям из България. По този начин се препитавам. Понякога се случва дори да имам по 2-3 участия на седмица. Ходя по механи, ресторанти, дискотеки - дори и на сватба да ме поканят, не отказвам. Както казва Горан Брегович - ние сме и за живо, и за умряло.
- Имаш ли наблюдения дали младите или възрастните те слушат повече?
- Предимно младите, защото старците не ходят по кръчмите. Но мога да кажа, че имам всякаква аудитория - в дискотеките са младите, в механите е смесено положението. Винаги се радвам, когато видя, че млади хора знаят песните ми и пеят заедно с мен. Дори идват сами при мен и си поръчват парчета, които не са чак толкова популярни. Това показва, че добре са запознати с творчеството ми. Българинът е най-добрият клиент, защото обича да си плаща, но проблемът е, че няма.
- "Радка Пиратка" сигурно е най-поръчваната песен.
- Да! Няма участие, което да мине без нея.
- Имаш ли идея колко пъти си я изпял през живота си?
- Много, страшно много. Сигурно са хиляди пъти. Не знам дали се радвам или не, че точно аз я изпях, но е безспорен факт, че тя ме направи популярен.
- Сега липсва ли ти тази популярност?
- Не страдам от главозамайване, но положението вече е много различно. Нищо не е като едно време. Музиката също се смени. Няма го старото звучене. Това новото никак не ми харесва. Не говоря само за България, а като цяло за Балканите. Някак си всичко се изроди и се изврати. Няма го истинския фолклор, а се появиха някакви модерни звучения. Прекалено много отива към поп и денс. Ако е балада, разбирам да е така. Аз не ги определям нещата, затова каквото и да кажа, все тая.
- Някой от съвременните фолкизпълнители прави ли ти добро впечатление с творчеството си?
- Не искам да посочвам имена. Предпочитам да съм на позицията да не казвам нито добро, нито лошо.
- Последните дни се появиха сериозни гаври с Фики заради песента му на английски език. Какво мислиш за това отношение към изпълнител?
- Чух, че имаше бъзици с него. По време на комунизма имахме право да пеем 60% български и 40% руски песни. И то само ако добре знаеш руски и произношението ти е много правилно. Сега всеки отговаря за себе си. Но е факт, че трябва да бъде поднесено както трябва. Самата песен не съм я слушал, за да мога да коментирам дали е направена както трябва. Самият аз не съм много добре с английския език. Може би се е постарало момчето.
- Дали това е поредната крачка към залеза на попфолка?
- Не, залязване едва ли ще има. По-скоро има тенденция към затриване на българщината. Това е много страшно. Много малко фолкизпълнители могат да пеят българска народна музика. Има места, където се търси и се слуша. Прави ми впечатление, че циганите слушат повече народна музика, а българите искат кючеци. Така ще се затрие нацията и мен ме плаши. Това се прави умишлено.
- Да се върнем отново на Радка Пиратка. Съществува ли реално такава жена?
- Не, няма човек за този образ. Измислих я по време на една бригада, като първоначално прякорът й беше друг. Но вече минаха много години и съм го забравил. И текстът беше различен, но накрая остана като Радка Пиратка. Аз лично го измислих. Изобщо не съм вярвал, че ще се стигне до времена, в който всичко ще я занаят. По онова време и не подозирах, че ще се стигне до запис на песен. След появата на парчето ме обявиха за "циника на попфолка". В кариерата си обаче не съм изпял нито една нецензурна песен, нито една нецензурна дума. И за Слави Трифонов пишат толкова лоши неща, но какво да направи човекът... За много хора се пишат лоши неща.
- С какво ще запомниш 90-те години на миналия век?
- В едно нормално заведение всяка вечер имаше музика. После се появиха новите богаташи, които уж разбират от кръчми, и направиха така, че купоните да са само четвъртък, петък и събота. Тогава бяха хубави времена, защото се работеше всяка вечер. Купонджийски времена. После се появиха дискоможещите по сватбите, които си мислеха, че свирят. Времената бяха добри не само за определени хора. Имаше завъртане на пари по джобовете на хората и нещата бяха тръгнали на оправяне. Но тарикатите решиха да ги развалят и всичко тръгна надолу. Затова и никога няма да се оправим в България. Започна да се вижда светлина и всичко се срина.
- Мислиш ли за политическа кариера?
- Не обичам да се занимавам с политика, но казвам какво съм виждал. Ако съм искал да съм в политиката, да съм влязъл досега. Не съм се замислял, но пък от друга страна - толкова ли е зле да си в играта?! Нещо като не ти е ясно, нали има съветници. Не му трябва много на човек. Не знам утрешният ден какво ще роди и какво ще ми се случи. Предпочитам да правя нещо, което няма да го разваля.
- Твоят съвременник и колега Радо Шишарката се кандидатира за вицепрезидент.
- Там малко преиграха нещата. Повечето беше по сценарий, за да направят шоу. Те си знаят каква им беше целта.
- Изпращаме една година и посрещаме нова. Какво ще си пожелаеш?
- За себе си искам здраве. Нека хората да се усмихнат и да бъдат по-ведри. Много сме тъжни, мрачни и променени. Страшно е! И веселбата не е като едно време - всичко сякаш става насила. Винаги съм бил оптимист и затова съм останал да живея в България. В последните 1-2 години започна да става много тежко. Не знам догодина какво ще реша, но засега съм тук. Дано най-накрая си намерим татко на тази държавица.