Бай Тошо като Христос. За Нова година рисуват икона с Първия

Писатели сравняват Тодор Живков с Ботев
и Левски в честитки за ЧНГ

Тодор Живков е бил нарисуван като Христос, а някои от първите хора в държавата преди 10 ноември - като 12-те апостоли, на една от прословутите Нови години, празнувани в ЦК на БКП, научи "България Днес". Персонажи в картината, която пресъздава сюжета на "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи, са всички приближени хора до Тато. За съществуването на тази картина знае и летописецът на Тодор Живков - проф. Недьо Недев, който само преди месеци пусна на пазара книгата "Дворцовият преврат срещу Тодор Живков от издателство "Труд".
Предполага се, че огромното платно е създадено през 80-те години на миналия век. Повод за нея е станало честване на Нова година, когато на банкет в Бояна се събирали първите хора в държавата - артисти, кинаджии, музиканти, поети и други. Всички те възхвалявали с думите си другаря Тодор Живков и великите му дела. Според познавачите Бай Тошо знаел за творбата, но нямал нищо против съществуването й. На нея в ролята на апостолите влизат: Петър Младенов, Александър Лилов, Добри Джуров, Станко Тодоров, Димитър Стоянов, Людмила Живкова, Милко Балев, Георги Йорданов, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов, Огнян Дойнов. Сензационното изображение с днешна дата е собственост на частно лице. За автор на картината се счита Христо Симеонов. Картината показва Живков като Христос, който е нахранил народа с лук и погача хляб.
Не само художниците се слагат пред Тато в новогодишната нощ. Летописецът на Живков – Недев, помни, че през 80-те години на миналия век българската литература имала една неотменима тема, която ден и нощ тревожила хората на перото - как да се представят на новогодишната забава с хвалби за Тато. Ставало дума за славословията по така наречената Априлска новогодишна линия на партията, която безусловно се свързва с нейния конструктор Тодор Живков.
"Оди, стихотворения и поеми се пишеха за първия човек почти на килограм. Поети, без разлика в пола и таланта, стихоплетстваха за Тато, без да се свенят и без да се изчервяват. Тази поезия веднъж годишно се събираше в спретнато томче със заглавието "Априлски сърца", която излизаше най-малко в тираж 15-20 хил. бройки", споделя Недев. Хартията е запазила тези дитирамби към Тато, и днес прочетени, те ни изглеждат повече като скудоумни ласкателства в мерена реч, отколкото като поражения върху творческото достойнство на поетите. Сигурно Александър Геров не е разбирал какво точно прави, когато е написал четиристишието си, прочетено на Нова година - "На другаря Тодор Живков", с което хвали и 70-ата годишнина на първия човек.
"В тебе има нещо от Левски,
в тебе има нещо от Ботев
и мойто сърце ръкоплеска
във името на живота."
Дългогодишната фаворитка на социалистическия вожд Лиляна Стефанова създава много предметно образа на Живков в поетичния си опус "Априлско посвещение", макар и прочетено към Тато по Нова година.

Там на генералния секретар поетесата дава митични черти, в които навремето вярваше и целокупният български народ:
"Той разтвори не прозореца, а
кръгозора.
Сила? Безстрашие? Порив
на дързък човек? Обич, преляла
направо в дела и хора? Луда
прегръдка с двайсет и първия век?"
Една от екзотичните птици в родната литература - талантливият циганин Усим Керим, който винаги е писал волни романтични балади за любовта и смъртта, също се поддава на общата писателска еуфория да слави в рими Янко, както е нелегалното име на Живков. През 1980 г. той пише стихотворението "Доверие", в което желае на героя си "от всичко хубаво по много":
"Не бе ли ти преди "другарят Янко"
ту млад миньор, ту стар орач на нива!
Сънуваш ли на срещи как отиваш,
поел през нощ, като тревожна сянка...
Бъди ни жив и здрав! И век да мине,
води ни към простори неоткрити!
Ти, верен навигатор и строител
на древната ни българска Родина!
Не остава назад и зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, който отправя своята "Новогодишна честитка" към прекия си шеф - държавния глава Живков. Понеже годината е юбилейна, а Тато става на 70, Джагаров отправя поетични пожелания за здраве и дълголетие. Не са забравени децата и внуците на Първия:
"Пред празника новогодишен
и верен пак на своя нрав,
аз искам в стих да ви напиша - бъдете
жив, бъдете здрав!
Да, жив и здрав с деца и внуци!
С приятели и цял народ!
Размахвайте дори юмруци,
но ни водете към възход!
Защото вие сте обречен
и от живота сте избран
мига, деня, самата вечност
да преустройвате по план."

Другият рицар - Марко Недялков, намира героичното в образа на лирическия си герой Янко. В стихотворението си "Видение от Мургаш" Тато е представен като нещо средно между НЛО и Терминатор:
"Пръстта взривена вика,
кипи от кръв гореща.
И мъртвите застават пред
живите насреща.
Възкръсват от гробове - окопи
сред сияния - и Янко
ги прегръща, превърнал се предание.
И още отразява небесната река
боеца легендарен със вдигната ръка!"
Вакханалията от славословия за диктатора не би била пълна, ако пропуснем да цитираме няколко стиха от Нино Николов. Поетът е надскочил себе си в одата "Приветствие". Там на лицето Живков е направена следната характеристика:
"Човешки прост, достоен
и сърдечен, и строг, и весел,
а и младолик,
той идва с нас да бъде тази
новогодишна вечер, защото
ние сме до него всеки миг!"
Нино дава логично обяснение защо хората на изящната словесност трябва да са близо до своя вожд и пълководец: "Какво е пълковод без писател! Какво е вожд народен без поет? Приятелят какво е без приятел дори когато всичко е наред? Но и поет без своя вожд народен не е ли сам в жестокия ни век?".
Удивителното е, че сред тези поетични букети и панделки няма нито ред от най-близко стоящия години наред до Живков писателски вожд Любомир Левчев. Председателят на СБП прави друго - през 1986 г. той обявява държавния глава за най-добрия приятел на българската поезия със специално отличие. Това е почетният златен знак на СБП "Безсмъртен български Пегас", който Левчев връчва на Живков при първия подходящ повод - пак по Нова година. Така организацията на писателската гилдия се отчита и благодари за своя най-голям дългогодишен благодетел. А какво се случва със стиховете, които досега така обилно цитирахме? За съжаление тяхната смърт дойде толкова скоропостижно, че дори оперативната критика навремето не успя да каже за тях няколко похвални думи.

В обръщенията на Тато
говедата се увеличават

В почти всички новогодишни обръщения другарят Тодор Живков споделя успеха от изтичащата петилетка и едрото механизирано селско стопанство, в което всяка година говедата се увеличават, точно както и раждаемостта. "Другарки и другари, нашият народ няма основание да изпрати 1986 г. с лоши чувства. На прага й съвременна България е държава с мощна за своите мащаби промишленост. Продължителната суша не ни принуди да си внесем от чужбина селскостопански продукти за изхранване на народа – зърно, ориз, картофи, захар, лук и зеле, защото успяхме да се справим с изхранването на нацията. За всичко това ЦК на партията сърдечно благодарят. Сега ние усилено се подготвяме за новия конгрес на БКП, който ще даде нов революционен тласък на развитието на обществото ни. Нека бъде за всички нас и за борещото се човечество мирна и щастлива новата година. Да ни е честита тя", се казва в едно от последните обръщения на Тато към българския народ малко преди да падне от власт.

Лили АНГЕЛОВА