3 пъти въртели лъва на Шипка

Пеньо Бомбето вдига паметника на върха

Борислав РАДОСЛАВОВ

Пеньо Бомбето от село Дралфа вдига паметника на свободата на връх Шипка. Камъните се извозвали с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. А пясъкът е превозван в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра.

Това е само малка част от любопитните факти около строежа на легендарния монумент, пред който и днес свеждаме глави в знак на почит към българските и руските воини, пролели кръвта си за освобождението на България.

Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929-а след три години усилен труд. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по политически причини.

Според първоначалния проект на паметника на върха е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен арсенал от група майстори. Скулптурата била изготвена от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало да се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх.

И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на румънското правителство.
Тогава Министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг - архитектурният проект го позволявал.

Веднага след тази стъпка едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.

Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция нашите политици, вместо упорито да отстояват позицията си, скланят глава и "свалят" лъва от върха на паметника, "поставяйки" го на козирката над главния вход, обърнат на запад.

Тогава мълниеносно реагира Сърбия. Дали българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчва официална нота на външното министерство. Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни, твърдят сърбите.

Пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите. След това решение българите приемат всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с "въртенето на лъва в различните посоки на света".

Наред с непознатите факти за строежа на паметника още по-любопитни детайли бележат същинските боеве през 1877 година. Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото "Шипченско стоене" през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 руски воини. Мнозина са чували фразата: "На Шипка всичко е спокойно!". Такъв е бил ежедневният рапорт на командващия шипченската позиция генерал Радецки.

Ореолът върху друг прочут руски пълководец съвсем не е същият. Мнозина историци посочват политиката на граф Игнатиев като коварна, двулична, лъжовна и антибългарска. Според техните сведения руският консул в Цариград граф Игнатиев участва активно както в организирането на схизмата против българската църква, така и в организирането на състава на комисията, обесила Васил Левски.

В опита си да предотврати единение на българския народ, той е поредният руски консул в Цариград, който изисква от османските власти заточение на българските владици и организира обявяването на схизмата против Българската църква от руската и Вселенската патриаршии, категорични са историците.

В свое писмото граф Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно "процеса" (срещу Левски - бел. авт.) османските власти са "последвали нашите съвети", а "Софийското съзаклятие е получило задоволително решение".

Лунно затъмнение прогонва турците

При отбраната на Шипка се е случило интересно и знаменателно явление - пълно лунно затъмнение в нощта на 23 август 1878 г. Представа за случилото се дават спомените на Михаил Евтимов Манчев в книгата "Освобождението 1878 - Спомени".
"Проявяването на небесното чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна нощна тишина се възцари на върха и трая до сутринта".

Други спомени, описващи ситуацията, са на полковник Стефан Кисьов. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца. След няколкоминутна стрелба по него черната завеса, като че ли уплашена, постепенно започна да се вдига, догдето най-сетне съвсем изчезна и Месецът пак си засвети".
Битката при лунното затъмнение вдъхновява испанския художник Хосе Пелисер, който създава едноименна гравюра.