Кметът на архитектурния резерват: Георги Данаилов искаше да умре в Ковачевица

 Два дни преди смъртта си писателят напуснал любимото си село заради изследвания

Ина ИЛИЕВА

Спешни изследвания в столицата накарали известния писател Георги Данаилов да напусне любимото село Ковачевица два дни преди смъртта си.
Това разказа пред "България Днес" кметът на селото и близък на писателя - Кирил Жуглев.
"Георги не обичаше да се прибира в София. На него му харесваше тук, в Ковачевица. Той живееше предимно в селото, пишеше на спокойствие, почиваше си, беше му добре. Два дни преди да почине, синът му Николай го взе, за да го заведе на изследвания в София и там е починал. Това е голяма загуба за нашето село, защото неговото име прославяше мястото" - споделя кметът на историческия и архитектурен резерват Ковачевица. Посветена на любимото му село е най-преиздаваната книга на писателя - "Къща отвъд света".
81-годишният Георги Данаилов напусна този свят след тежко боледуване. Потомък е на известен свищовски род и правнук на Марко Балабанов, първия външен министър на България.

Данаилов завършва физико-математическия факултет на Софийския университет, но по-късно се насочва към писането. За първи път през 1962 година печата разкази във вестник "Народна младеж" и "Вечерни новини". Печели голяма популярност още с първата си самостоятелна книга "Деца играят вън".
"Приказките са нашето извинение пред децата. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят" - казва Данаилов за книгата си.
По-късно писателят печели популярност с филмовите си сценарии - "Похищение в черно", "А сега накъде?", "Лагерът". През 1997 г. Георги Данаилов взима първа награда на международния конкурс "Русо" в Париж. Автор е и на много пиеси - "Съдията и жълтата роза", "Есента на един следовател", "Солунските сьзаклятници", "Господин Балкански".
Георги Данаилов е инициатор за издаването и автор на предговора на "Писма от България през 1877 г." от Евгений Утин. Книгата съдържа непознати репортажи от Руско-турската освободителна война, публикувани преди 140 години, които излизат за първи път на български език дни преди смъртта на Данаилов.
"В книгата на Утин се сблъскват противоречия. В самата същност на човека се сблъскват противоречия. Руската империя е едно - руският войник, прегърнал малкото българско момченце, който крачи към Шипка - друго. Докато не се научим да ги разграничаваме, ще има омраза и обич, фили и фоби!" - казва писателят за последната си творба, по която работи.

Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан. Почетен гражданин е на град Свищов.
До последно сред най-близките хора на Данаилов остава големият български поет Борис Христов. Миналата година Данаилов посвети наградата си - огърлие "Златен век", на приятеля си. Двамата са побратими от години и се виждат често - Борис Христов живее в село Лещен, което е само на няколко километра от Ковачевица.
"Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!" - споделя Данаилов в последното си интервю преди смъртта си.
Поколон пред паметта му!