Благородният отец Иван: Готов съм да приема бежанци

Свещеникът Паоло Кортези направи нещо добро 

КОЙ Е ТОЙ

Отец Иван е роден в село Благово, Монтанско. Завършил е строителен техникум и семинария. Бил е служител на УБО, но решава да се откаже и след едно видение в църквата се отдава на служба на Бог. Построява дом за сираци в Нови хан и къщи за безпризорни в монтанското село Якимово.
"България Днес" разговаря с него за човешката доброта, бежанците и българската църква.

Иво АНГЕЛОВ

- Отче, какво мислите за католическия свещеник Паоло Кортези, който приюти сирийско семейство в Белене, а след това напусна страната ни заради натиск от местното население?
- Той е направил нещо добро и е постъпил по евангелски - да помагаме на този, който има нужда. Човекът добре е постъпил, но настройването срещу сирийците не е хубава работа. С политика не се занимавам и не следя какво е положението в Сирия, но тези хора явно там са видели зор и бягат, за да се спасят. Търсят спасение, а не идват да правят зулуми и да стават камикадзета. Виждат ми се мирни хорица, които търсят помощ. Политиците обаче май настройват хората и когато се заговори за сириец, все едно атомна бомба е дошла в България. Мисля, че политиците са тези, които плашат хората по селата и викат: "Като идва сириец, дайте да го изгоним".
- Факт е обаче, че самите хората се вдигат на протести и прогонват чужденците.
- Те не осъзнават какъв грях правят и не знаят какво ще се случи след това с тях.
- Какво може да стане?
- Когато един човек има нужда и е оставен на поляната гладен и жаден, а те го изгонват, не знаят колко много ще плащат, когато отидат на оня свят. Това е жестока работа. Какъв е проблемът, че е дошло едно семейство? То нали ще си харчи парите в селото или града. Ще се сприятелят със съседи и ще си помагат взаимно. Какво като е сириец? Ами ако е афганистанец, руснак или американец? Ако е американец, сигурно голямо посрещане ще му направят, че и агне може да му заколят.
- Дядо Иване, ти самият бил ли си нападан за това, че приютяваш страдащи семейства при себе си?
- Не, не съм бил нападан. Неприятно беше, когато хората искаха да събарям приюта (преди 6 години се появи информация, че приютът в Нови хан е незаконен и трябва да бъде бутнат, но в крайна сметка оцеля - бел. ред.). Други нападки не съм усещал.
- При теб има ли сирийци?
- Има един сириец, който съм го приел. Той е отдавна в България и от село Лозен ми го доведоха. Нещо не е добре и не иска много да говори. Много кротък човек и ми жал за него. Постоянно иска да му дам някаква работа, но като гледам какъв е немощен, не му давам. Той обаче се хваща сам да помага и работи. Ако се появи някое сирийско семейство, бих го приел веднага. Не се страхувам от никого, че ще ме нападна, че съм го взел при себе си. Това е глупава работа! Хората не могат да разберат, че когато помагат, Бог впоследствие ще ги възнагради. Ами ако ние изпаднем в такова положение - започне война тук и трябва да бягаме другаде? Как ще се чувстваме тогава? Хората не искат да се поставят на тяхното място. Аз съм против сирийците да бъдат гонени, защото това е антихристиянско.
- От колко години помагаш на бедстващи хора?
- От 30 години. Помогнал съм на над 3000 души. Толкова хора са минали през моя дом. А в момента имам 300 души. Бог ми помага, всичко си върви добре и не мога да се оплача. Нито един човек не е останал гладен при мен и няма и да остане. Може да не е много, но си капе. Човек искрено трябва да вярва в Бога и това, което влиза при него, трябва да го раздава. А не да мисли само как да забогатява. Не всичко е пари на този свят.
- Защо другите духовници в България не постъпват като тебе?
- Питам съм ги някои и са ми казвали: "Това, което ти го правиш, аз не мога". Всеки казва, че едва си оправя неговото семейство, камо ли да мисли за други. Вярата им е слаба, но май желанието го няма. Много хора не смеят да се захванат и май им е по-добре да не правят нищо. Мен не ме мързи, даже ми доставя удоволствие, когато съм помогнал на човек. Въпреки че съм на възраст вече - 71 г., и съм инвалид с единия крак, веднага приемам човек в нужда.
- Хората не злоупотребяват ли с добротата ти?
- Има и такива, които са идвали с користна мисъл или да правят бели. Идва да преспи няколко вечери и ако може, да открадне нещо. Или пък идва пиян, преспива за вечерта и на другия ден изчезва. Друг път откраднал завивките и няма следа от него. Но не мога да се оплача от хората. Сега пак привършват парите в приюта. Приходите са малко, а хората са много. Много скъп е токът, плащаме сметки по хиляди левове. Приканвам всички, които имат добри чувства към нас, да помагат. Бог ще ги възнагради, защото ръката, която дава, никога не обеднява. Този, който дава на сиромах, Бог му го връща многократно. Лично съм се убедил в това.
- Как смяташ - българите вярват ли в нашата църква?
- В Бога вярват, но в църквата - не. Хората викат: "Вие, поповете, само гледате да ни дерете". Някои свещеници вземат по 100 лева за половин час молитва. То човек да не смее да умре, защото не може да си плати. Има и такива, които вземат по 200 лева. Разбирам един поп да отговаря за няколко села и да пътува, тогава да - хубаво му е да се плати, защото най-малкото има разходи за гориво. Но 20-30 лева са нормални за едно погребение. Синодът си е определил такса, но някои завишават много, защото не им стигат парите. Има и попове, които мизерстват, особено в Северозападна България. Там са повече атеисти - умират и не викат попове.
- Като игумен на Добридолския манастир какви промени правиш в светата обител?
- Сега правя ремонт на покрива. Намерих 30 000 лева и започнахме възстановяването. Един човек подари голяма камбана - 154 кг. Трябват ни още две, защото манастирът се казва "Света Троица". Ще стане много хубаво мястото. Имам един монах при мен, мъча се да взема още един и да има всеки ден служба. Манастир без служба не е манастир. Там трябва сутрин и вечер да се чете молитва и да се чува камбанен звън. Господ ще помогне. Ще стане, но не може да е изведнъж.