Съдът върна на работа в МВР уволнен преди 27 г. като милиционер старшина

Отишъл на екскурзия при приятел в Мюнхен, върнал се като “немски агент”

Сега 54-годишният кмет на Бошуля ще подаде оставка, за да работи като младши полицай в Пазарджик

“Няма пречки следващата седмица да бъде издадена заповедта ми за назначение като служител на МВР. И ще се явя за първия си работен ден като полицай 27 г. след незаконното ми уволнение от системата.

Това е основното ми желание и с нетърпение очаквам да отида на работното си място в РПУ в Пазарджик.”

Докато говори, 54-годишният все още кмет в оставка на септемврийското с. Бошуля Любен Христосков се усмихва и е във видимо приповдигнато настроение.

Преди дни 3-членен състав на Върховния административен съд възстанови на работа в МВР Христосков, като обяви заповедтта му за уволнение като старшина от Народната милиция в КАТ - Пазарджик, от 10 септември 1990 г. за нищожна.

Решението на върховните магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване. Според него Христосков трябва да бъде възстановен на работа на същата длъжност или на равна.

Веднага след като получава съдебното решение, Христосков го е занесъл в ОД на МВР в Пазарджик. След консултации с министерството

от дирекцията му

предлагат 3

възможни

длъжности за работа

- в районните управления в Пазарджик, Пещера и Септември, като младши полицай.

“Живея в Пазарджик със семейството си и затова реших да приема длъжността младши полицай - водач на патрулен автомобил в полицейското управление в града”, обяснява Христосков.

Междувременно той вече е подал оставката си като кмет на септемврийското с. Бошуля, което управлява вече 4 мандата, за да премине на новата си служба.

3-дневен е срокът, в който от общинския съвет в Септември трябва да придвижат оставката му до ОИК, и за още толкова тя трябва да е предадена в ЦИК, където да обявят касирането му като кмет.

През лятото на 1990 г. Любен Христосков работи като милиционер вече 7 г., като преди това година е бил надзирател в местния затвор.

Уволнението му, както сам казва, му идва като гръм от ясно небе и преобръща целия му живот.

“През лятото на 1990-а тръгнах на гости в Мюнхен на моя приятел от ФРГ Волфганг Хюверт, чиято съпруга е българка. Два месеца чаках за виза, пуснах си рапорт с пълни обяснения къде и защо отивам.

След като ме развеждаха една седмица из Мюнхен, един ден родителите на Волфганг предложиха да направят жест за мен. Да ми купят кола на старо, а като дойдат в България, аз да ги водя на море за моя сметка.

Купихме едно пежо, което декларирах на границата и в митницата. Месец след като се прибрах, нямаше нищо тревожно. В един момент започна тотално разследване срещу мен. Ръководеше го един зам.-кадровик, който се казваше Марков.

Извика ме и ми каза: “Ти знаеш ли, че за мен ти си един немски агент?”. Това ме шокира и не можех да си обясня какво става.

Още се чудя какви

тайни може да каже

в Германия един

пътен контрольор

Допускам, че са мислили, че съм издал някакви тайни и затова съм получил колата. Дадоха ме на военната прокуратура. Викаха на разпит и жена ми.

Наложи се да помоля Волфганг да дойде от Германия да даде показания и той. Направи го човекът и го разпитваха в Пловдив. Не мога да ви обясня как се чувствах”, спомня си Любен Христосков.

През септември 1990 г. е уволнен от МВР със заповед на тогавашния директор на полицейската дирекция в Пазарджик Борислав Савов. Само месец по-късно от военната прокуратура в Пловдив изпращат официално писмо до пазарджишката полиция, че следственото дело срещу Христосков е прекратено заради липса на извършено престъпление.

“Веднага подадох

молба за

възстановяване

на работа,

като приложих документа от прокуратурата. Така и не уважиха молбата ми”, разказва Христосков.

След няколко години мъжът прави повторен опит да се върне в МВР, като подава документите си директно в София, но отново без успех.

Всъщност уволнението пресича всички планове на Христосков за успешно кариерно развитие в системата на министерството. Когато е отстранен от работа, той е третокурсник във Висшето военно-строително училище, откъдето освен диплом получава и офицерско военно звание.

Уволнението обаче променя всичко. Приятели помагат на бившия полицай да излезе от кризата и да започне разностранен бизнес. Според възможностите си той започва да прави различни дарения за родното си с. Бошуля.

Когато през 2000 г. прави детска площадка самите жители го питат защо не се кандидатира за кмет.

“До този момент никога не се бях замислял за такова нещо. През 2003 г. обаче се кандидатирах и спечелих още на първи тур и така вече карам 4-ия си мандат.

Никога по време на кампания не съм си правил плакати и не съм агитирал хората. През годините реших, че те сами трябва да решат”, разказва кметът в оставка.

По време на 14-годишното си кметуване той възражда Бошуля. Хората го търсят за всичко - и за добро, и за лошо. Любен Христосков обаче е двигателят да бъдат взети като дарение от МО две оръдия и танк Т72, които са поставени пред кметството на Бошуля.

Вече има и

разрешение за

изтребител МиГ 21,

който ще пристигне

в селото до месеци

“Задачата да го докара и монтира ще е на следващия кмет, а аз с каквото мога - ще помогна”, усмихва се Христосков.

Преди 3 г. в разговор с приятеля си адвокат Валери Пейчев, който също е бивш служител на МВР и шеф на КАТ-Пазарджик, става дума за уволнението на Христосков от системата. Като разбира, че приятелят му никога не е водил дела за възстановяване на работа в МВР, Пейчев го убеждава да подаде жалба в съда.

Завеждат делото в административния съд в Пазарджик, но там жалбата е отхвърлена. По настояване на адвоката решението е обжалвано пред ВАС, където магистратите решават в полза на Любен Христосков.

Пред “24 часа” адвокат Пейчев разясни, че обжалването на решението за уволнение на Христосков е станало възможно, защото заповедта за това е нищожна по смисъла на закона, поради което няма ангажираност с давностни срокове.

Заповедта е нищожна, защото не е отговаряла на законовите изисквания за уволнението на служителя към онзи момент. За да бъде уволнен служител на Народната милиция през 1990 г., той е трябвало да бъде осъден за извършено престъпление, а такова не е имало според официално постановление на военната прокуратура.

Не е нарушил и морала на МВР, нито пък социалистическия морал, защото този закон е отменен с приемане на новата конституция през 1990 г.

Освен това в хода на съдебното дирене не е открита заповед за уволнение с реален подпис на тогавашния директор Борислав Савов, а само сложено в кавички “П”.

Но най-важното е, че в тогава действащият закон за МВР никъде не е било посочено, че областни директори на полицията имат права да уволняват служители на такова ниво.

“Решението по делото е такова само поради изключителния професионализъм на съдебния състав на ВАС”, категоричен бе адвокат Пейчев.

Той смята, че делото е абсолютен прецедент в българската съдебна практика. Самият Любен Христосков пък призна, че след спечелването на делото и възстановяването му на работа в МВР е изпитал огромно облекчение, все едно огромно бреме се е стоварило от плещите му.

Съпругата и дъщеря

му безрезервно го

подкрепят да се

върне в полицията

“Единственото ми желание е било правдата да възтържествува и да изчистя името си. След като това се случи, съм готов да приема всички предизвикателства на новата си работа. Сигурен съм, че ще се справя.”

Той допълни, че никога не е прекъсвал връзката си с МВР и дори е сред основателите и членовете на националния полицейски синдикат.