Мария, внучкатана Пенчо Кубадински: Имам точен мерник като дядо ми

Той страда силно, когато го
изключиха от БСП, у нас не говорим
за Тодор Живков

Коя е тя
Внучката на Пенчо Кубадински – Мария, е родена на 29 септември 1984 г. в София. Завършила е Първа частна английска гимназия във Владая и право в СУ "Св. Климент Охридски". Като внучка на именития си дядо Мария има контакти и с внуците на други наши изтъкнати партийни величия от близкото минало, с което тя се гордее.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-це Кубадинска, напоследък стана популярно влизането на млади хора в БСП. На вас предлагали ли са ви членство в партията и влизане в политиката?
- Не общувам с хора, професионално свързани с политически партии. Моите приятели са сравнително млади хора, които се занимават с работата си, социално активни са, но са далеч от партийни страсти.
- Познавате се с почти всички наследници на партийни лидери отпреди време, говорите ли си за партията?
- Познавам някои от децата и внуците на членовете на политбюро, но тези, с които поддържам връзка, са много малко. За някои от тях знам, че се занимават с политика, а за моите близки мога да кажа, че не ги интересуват партиите.
- Гласувахте ли на тези избори, имате ли политически пристрастия?
- Да, гласувам, но предпочитам да не споделям политическите си възгледи.
- Откъде се появи желанието ви да следвате право?
- От леля ми Боряна, защото тя е юристка. Аз някъде от четвърти-пети клас бях решила, че ще уча право, и това беше моята мечта.

- Помните ли популярния си дядо, кое у него ви е правило най-силно впечатление?
- Много добре си спомням дядо. Имам ярки и ясни спомени, защото съм прекарвала много време с него в детството си. Той беше човек със силно присъствие. Много обичаше децата и лесно намираше общ език с тях. Научил ме е на много неща. Разказваше ми приказки за едно таралежче, с което заедно пътувахме. С този Ежко научих много повече за историята и географията, отколкото в училище. Освен това благодарение на дядо и баба се научих да обичам природата. Те бяха големи планинари и ме водеха на походи с тях. И досега познавам дърветата и растенията, знам полезни неща в случай на нужда, като например къде да търсиш подслон и какво може да послужи за храна, ако се загубиш в гората, да се ориентираш правилно в екстремни ситуации. Аз съм единствената му внучка, защото леля ми Боряна няма деца. Много се обичахме с дядо ми. Негови приятели са ми казвали например, че като пътували веднъж с дядо за Хасково, той видял встрани от пътя полегнали класове жито. Веднага дядо ми започнал да се интересува на кого е нивата, за да каже на човека, че житото му е болно, че нещо в нивата не е наред и т.н.
- Дядо ви е бил един от най-популярните ловци за своето време. Разказвали ли са ви, че избрал за жена баба ви заради това, че и тя е изкусен ловец?
- Аз нямам спомен за ловните му разкази, на по-късен етап съм слушала много интересни истории от неговите приятели. Да, така е за баба ми, но предполагам, че смелостта е едно от качествата, което също е харесал в нея, както и нейната красота. Аз имам точен мерник, но не съм ловец.
- Вярно ли е, че дядо ви е закъснял за сватбата с баба ви заради факта, че е фен на борбата и се загледал в състезание?
- Да, той беше голям почитател на борбата, но не чак дотам, за да закъснее за сватбата си.
- В семейството кога ви е било най-трудно?
- Всяко семейство преживява трудни момент. Може би за нас това беше времето, когато дядо ми беше изключен от БСП, а той истински вярваше в социалистическата идея и членуваше в тази партия от 1938 г. На всички ни беше много мъчно да го гледаме как страда. Около две години след като го изключиха, се разболя от рак и скоро след това почина.

- Но дядо ви е бил един от любимците на Живков. Какво помните от него, какво са ви разказвали за него?
- Честно казано, в нашето семейство не се е обсъждала политика и нямам спомен да съм чувала разкази за Тодор Живков.
- А вие с какво се занимавате в момента, какви са талантите ви?
- Юрист съм и работя като такъв в компания в сферата на информационните технологии.
- Споменахте, че сте с малко дете, то носи ли името на някой от популярните ви роднини?
- Предпочитам да не навлизаме в личното ми пространство.

- Какво правите в свободното си време, още ли ходите на йога?
- Интересувам се от история, философия, от българските традиции и обичаи. В свободното си време обичам да чета книги. Слабост са ми руските и френските класически романи, но напоследък съм много голям привърженик и на книгите на Тери Пратчет. Обичам да ходя на театър, на концерти, обичам да спортувам. Има много идеи, свързани с личностно развитие, независимо дали са източни, или от други региони, които намирам за стойностни. Преди време се засичахме с дъщерята на Жени Живкова – Людмила, в центъра на леля ми по йога, но това беше много отдавна.