Мирослава Кадурина: Моят мъж се радва на щастието ми

Респектираща. Такава е проф. Мирослава Кадурина. Обаче в същото време буди желание да си й близък, да й споделиш нещо лично, да я помолиш да разнищите заедно някое терзание. Но не за крема, подходящ за твоята кожа, ами за мъжа, подходящ за твоето сърце, или за работата, подходяща за твоя
живот. Не би посмял да си играеш с дистанциите, особено след като знаеш
биографията й, не по-малко респектираща от самата Кадурина. С две думи:
шеф е на най-модерната клиника по дерматология у нас, с куп специализации при най-големите имена в Европа, единствената жена, шеф на катедра
във ВМА, и още по-значимата част: успешен 35-годишен брак с режисьора
Бойко Илиев, майка на талантливия Ники Илиев. Въпреки спотаеното желание за сближаване с проф. Кадурина знаеш, че ако го направиш, ще получиш от онези съвети, дето нито майките могат да дадат, нито приятелките. А някаква смела амалгама между двете. Защото тя е докторът, който лекува годините.

Вие сте немски възпитаник, обичате реда. Той ли е основният ви съюзник при справяне с десетки ангажименти?
Човек задължително трябва да има ред и дисциплина, но трябва да има и емоция. Защото законите не са достатъчни, за да изявиш цялата си индивидуалност. Те вкарват в коловози твоята личност, но ако няма сила, която да те тегли, този коловоз може да те изведе в грешна посока. Може да те изведе до място, където според другите ти ще бъдеш успял, но задължително трябва да има емоционалност и любов, за да си там, където има успех и в твоите собствени очи.

А вие там ли сте, където искате да бъдете?
Това е едно от нещата, които определят стабилността на личността, и аз намирам себе си за стабилна личност. Обикновено съм в съгласие със себе си, да. Имам силно развито чувство за преценка дали това е моето място – било то за живеене, за работа, за общуване. Когато преценявам, че това не е моето място, веднага се премествам.

Кога разбрахте, че сте успяла?
Проф. Браун-Фалко най-гениалният в нашата професия, заедно с проф. Плевих са написали настолния учебник на дерматолозите. Когато се явявах на изпит за специалност, мечтаех някога да отида в клиниката в Мюнхен само да го зърна този професор. Животът така се разви, че първо бях на специализация в Мюнхен, после самият професор Плевих стана ежегоден гост на моята академия и много близък мой приятел. Но най-хубавото научих съвсем наскоро, когато бях в Германия. Направили са ме почетен член на Немското дерматологично дружество, което е такава голяма чест, дадена ми от велики за мен хора! За такава не съм и мечтала.

Как една жена, която има хъса, таланта и амбицията да се развива и да е на високо ниво във всяка посока, не изпада в маниакалност по отношение на това да контролира другите? Или изпада?
Балансът е много сложен. Боря се по няколко линии. Първо спрямо моите колеги. Опитвам се да ги насочвам, но понякога малко повече ги пресирам, защото имам огромни изисквания към тях. В същото време се стремя да им давам свобода. Защото, ако като лекар нямаш самочувствието, че ти решаваш проблема, загубен си. Вторият момент е вкъщи. Живея с изключително свободолюбив човек. Ние сме страшно близки – толкова, че и в неговото мълчание мога да намеря диалога. Свободолюбието му ме е научило да потискам този маниер за контрол. Най-големият ми проблем беше Ники, синът ми. Той прилича на баща си и дълго се страхувах моята прекалена амбиция да не го задуши. Беше ми доста трудно. Ники е мек и деликатен, но идеално знае какво иска и се научих от едно негово изречение само да разбирам кога съм минала границата.

Цялото интервю четете на mila.bg