Мария Караниколова, историк: Туберкулоза погубва Каравелов

Любимата му Наталия заръчва да я погребат до него

КОЯ Е ТЯ

Мария Караниколова е родена на 14 ноември 1963 г. в Копривщица. Завършва копривщенската гимназия. На 7 ноември 1984 г. за първи път стъпва в къщата музей на Любен Каравелов и неговия род, чийто уредник е днес. Казва, че е благословена с работата си. За живота и малко познатите факти около бележития Каравелов род четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Караниколова, честваме годишнина от Априлското въстание. Мнозина забравят ролята на Любен Каравелов в него...

- Каравелов е идеолог на националноосвободителното движение. Неговата сила е в перото, в умението да увлича хората, в статиите му във вестниците "Свобода" и "Независимост". Той е фактор в литературата и публицистиката. В Букурещ, започва активна работа с Ботев и Левски. Каравелов и Левски създават Българския централен революционен комитет. Каравелов е председателят в Букурещ. Левски е водач на вътрешната революционна организация у нас. Както Николай Генчев казва: "В националната революция Каравелов е мисълта, а Левски е сърцето". Изготвят устава на комитета, след което идва и вестникът на Каравелов "Свобода", който става печатният орган на комитета. Печатницата работи денонощно. Неговата сила е перото, защото, преди да има действие, трябва да има мисъл. Каравелов пише, че българинът трябва да е грамотен и просветен, за да познае свободата и да я пожелае толкова силно, че да е готов да тръгне на смърт за нея. В едно и също време пише крилата си фраза: "Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята - свободата не ще екзарх, иска Караджата", и "Учете се, мои птички. Пишете, четете и своята малка глава с разум напълнете!". Само грамотният човек може да вдигне революция. Вижте Априлското въстание и кои са основните дейци в него - даскалите, свещениците, грамотните хора.

- Дейно участие в бунта взима и любимата на Каравелов - Наталия.

- Наталия Попнешова, известна като Каравелова, е една от куриерките на революционния комитет. Тя посвещава живота си на Любен. Издава първите му събрани съчинения. Имала е стая, в която се пазели дрехите на Каравелов. Последното й желание било, когато умре, да бъде погребана до нейния Любко, както наричала любимия си. Умира през 1905 г. в Австро-Унгария, след като е принудена да напусне страната по време на Стамболов. Омъжва се, но голямата й любов си остава Каравелов.

- До края на живота си Каравелов не се примирява с туберкулозата. Не е искал да става управник под каквато и да е форма. Амбицията му е да започне отпечатването на нов български вестник с име "Начало". Това е основната причина да се премести в Русе.

- В началото баща му е искал да го направи търговец.

- В много семейства най-големи надежди се възлагат на първородния син. Бащата на Каравелов е търгувал с животни. Като родител се опитал да предаде уменията на сина си. Неслучайно е пратен да учи в гръцкия гимназион в Пловдив.

- Нека кажем няколко думи и за майката Неделя.

- Изключителен авторитет в цялата фамилия. Тя е дъщеря и сестра на небезизвестните Догановци. Те са основни предприемачи по събирането на беглика (данък върху дребния добитък - б.а.). Ползвали са се с голямото уважение на копривщенското население. Те са радетели на българщината. Неделя, съпругът й и братята й плащат на Захари Зограф да изпише църквата на Рилския манастир. Те са ктитори и на Бачковския манастир. Тези чорбаджии са български първенци, целящи да съхранят и отличат българското.

Небезизвестният дядо Либен също е един от ктиторите на Рилския манастир. Съвсем нормално е в семейство, в което се питае такова уважение към българското, да се родят и отгледат синове като Любен и по-малките му братя Петко и Христо. И не на последно място, и трите им сестри, които израстват като бъдещи български учителки.

- Там той вижда стремеж на много от българите да се гърчеят и подражават на не толкова добрите намерения на гръцкото духовенство. Това е периодът и на църковната борба. Каравелов се възмущава и демонстративно напуска гимназията. Той е закърмен с българското и не го пуска до края на дните си.

- Къде отива?

- Заедно със свой съратник - копривщенеца Константин Кесяков, по-късно командир на Първа опълченска дружина, заминават за Русия с голямото желание на едни луди-млади глави да постъпят във военно училище в Одеса и да получат военно образование. У тях се събуждали идеите за освобождение. Не са приети там, защото са надхвърлили 20 години. Кесяков е по-настоятелен и успява да се сдобие с военно образование и чин в руската армия, докато Каравелов попада в Москва. След негова молба е допуснат да посещава избирателно лекции в университета и на това дължим неговата енциклопедичност.
В руския си период Каравелов създава едни от най-красивите си повести - "Българи от старо време", "Войвода" и "Дончо". Малко българи знаят, че в "Дончо" се разказва за доста известен хайдутин, действал от Копривщица до Беломорието. Това е Дончо Ватах войвода, който е съпруг на лелята на Тодор Каблешков. Там започва неговият стремеж да опише героизма на българите.

- Най-внушителна е оригиналната печатарска машина на Любен Каравелов. На нея в Букурещ печатат Каравелов и Ботев. Веднъж е задвижвана и от ръката на Левски. На нея след Освобождението се печатат текстовете от Санстефанския мирен договор в списание "Знание". Имаме и един жив паметник, оставен от него - крушата в двора. Тя е засадена и облагородена от Каравелов през 1854 г.

- Каравелов е злободневен и е много актуален и в наши дни. И българинът много губи от това, че не чете творбите му. За жалост днес сме го позабравили. Затова призовавам българите - четете Каравелов. Прочетете записките му за България и българите, това е една от биографичните му книги за преминаването му през китните родни селца, бита и обичаите на българите. Още Захари Стоянов предрича след Освобождението, че ще дойде време да се мерят грамотността и интелигентността на българина от отговора на въпроса четете ли Каравелов.