Собственикът на единствения ретро музей у нас Цветан Атанасов: Борисов ще е първият ни политик от восък

И четирите "Чайки" на Тато и Цола са при нас

Кой е той

Цветан Атанасов е на 47 години, от Варна, завършил е спортно училище. Колекционер е на стари автомобили, а впоследствие става собственик на първия ретро музей в морската столица. В него може да се видят всякакви европейски соцавтомобили, както и символи на времето отпреди 40 и повече години - парфюми, пари, фотоапарати, табелки и т.н. От няколко години Атанасов включи към колекцията си и восъчни фигури - първо на всички соцлидери, а след това на актьори и спортисти. До края на май можете да посетите изложбата в столичен мол.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Цветанов, откъде дойде идеята ви точно за ретро музей?
- Случайно, както всички хубави неща. Като колекционер бях на един форум с моята жигула, която изглежда невероятно. Мислех, че никой няма да ме забележи, а настана истински фурор - почнаха да се снимат с нея, да ме питат на колко години е, наобиколиха ме, изобщо забавлявах се. Тогава ми мина мисълта, че мога да събера всички автомобили от соца, които вече имах, и да направя музей с тях. Собственикът на варненския мол прие идеята ми и първо там събрах всичките си стари автомобили. Те се оказаха много - имам всички чешки, румънски, полски, от ГДР, цялата руска гама, модификации и т.н., цялата тази епоха. Освен колите можете да видите парфюми от миналото, цигари, витрини с играчки, радиопарати, телефони, платна, стари пари и много други неща. Музеят включва мотоциклети и велосипеди, също реставрирани до последното болтче. За целта работя с неуморен екип от 53-ма души - автомонтьори, реставратори, тапицери, художници. Най-старият ни автомобил е военен "Газ-67" от 1943 г., реставрирането на който ни отне над 4 години. В колекцията имаме и "Вартбург" на 7000 км, който е бил спечелен навремето от лотарията. Артефактите сме ги събирали от цяла България. Многобройни са колекциите с предмети, които са ни дарили за идеята, а впечатляваща е сбирката, представяща и родното ни тютюнопроизводство от 1944 до 1989 г.
- Вярно ли е, че притежавате и четирите "Чайки" на Тодор Живков, Цола Драгойчева, Дража Вълчева?
- Да. Купих ги и четирите. Още могат да се карат. Имаме и една придобивка, която е от кортежа на Чаушеску, тя е на 5000 километра от последните модели „Волга“. Около десетина бройки са произведени в цял свят само за кортежи на тези бивши първи, изключително е луксозна и интересна.
- Как се разделят собствениците, от които ги купувате, с придобивките си?
- Трогателно е, много плачат хората. Имаше и нещо много интересно - не знам дали от суеверие някакво, но имаме вече няколко човека, които, като се разделят със старите си автомобили, си отиват от този свят. Ето, преди по-малко от месец ми се обади дъщерята на човек, от когото купихме москвич. Пусна ми последната му снимка, точно до колата.
- А восъчните фигури, те как се родиха?
- Решихме, че след като имаме соцавтомобили, най-интересно ще е да ги съпътстват техните притежатели - всички бивши соцлидери направихме като восъчни фигури. На мен тази епоха ми е интересна, защото я свързвам с детството. Разбирам, че са спорни тези години, но те са част от живота ни, хубава или лоша. От покойните политици на миналото започнахме с Тодор Живков. Неговият внук Тодор Славков избра измежду две глави - едната усмихната, а другата сериозна, той посочи втората като по-автентична за дядо си. Нея направихме, а другата остана във Варна в музея. Там си стоят един до друг с Брежнев, който е отворил волгата да го покани да седне, тяхната вечна дружба продължава и в отвъдното (смее се).
- Кой беше първият актьор, когото показахте?
- Кирил Господинов-Баш майстора за мен е мегазвезда. Дори във Варна кадърът с него оживява - той е поставен до своя москвич, както е в сериала, с номера 5656, реална е табелката. Парцалев също е култов, направили сме го като екранния му образ на чичо Манчо от "С деца на море" до червения му москвич. На всички актьори, които сме направили фигури - Парцалев, Господинов, Калоянчев, Слабаков, Коста Цонев, Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец, сме се срещали с роднините им. Снимат се хората, плачат, прегръщат фигурите, внуците им също много се вълнуват. Продаваме емоции на хората, това е най-важното.
- От спортните звезди освен Роналдо и Меси ще има ли и други?
- Разбира се, не само от спорта. Ето, сега говорих с пиарката на нашия премиер Бойко Борисов, тя дойде тук и много се радва на Путин и Тръмп. Решили сме, че първият наш съвременен политик с восъчна фигура ще е Борисов, с генералската униформа, защото постоянно ни питат дали Генерала е в изложбата. След това ще направим Криско, с него вече сме се разбрали. Но искам да кажа, че нашите Робърт де Ниро, Ал Пачино, Путин, Тръмп, Горан Брегович, Джъстин Бийбър, Бионсе, Елза и Ана и другите са много по-автентични от други подобни восъчни фигури, които съм виждал по целия свят. Там, ако не прочетеш на табелката отдолу коя е звездата, понякога няма и да намериш прилика.
- Лили Иванова ще направите ли?
- Разбира се. Почваме ги всички известни хора един по един. То и много фолкпевици искат да са в колекцията, не само естрадните ни певци. И спортистите ни заслужават - един Григор Димитров, Стефка Костадинова, много са.
- Видяхме и много соцтабелки, които разсмиват - "Във всяка къща говедо", "Чист двор - здраво семейство"?
- Ооо, да. Те винаги са актуални и до ден днешен. В музея имаме близо 2000 табелки, които затвърждават соцатмосферата и са много смешни. Имаме и много мебели.
- Коя е последната звезда, която ви посети?
- Преди дни дойде Валентин Йорданов, бившият ни шеф на борбата. Първоначално казал: "Какво ще видя тук, имал съм лада, знам какво беше", но като дойде, седна в почти всяка кола, с часове седя вътре, смя се, припомня си различни неща, вицове си разказвахме. Дори сега видях в автобиографичната му книга, която излезе съвсем скоро, че е сложил две снимки от нашия музея. Това е голяма чест, защото той е невероятен спортист. И знаете ли, дали е хубаво или не това време, няма никакво значение. Това, което ние правим, е да връщаме хората към техните спомени - я за младостта, я за детството. А това винаги е прекрасно. Другото е само част от историята.
- След София накъде поемате?
- Поканиха ни в Турция. Направихме восъчна фигура на Кемал Ататюрк преди месеци с идеята да й се зарадват хората там. Сега като се промени политическата ситуация там обаче, не знам как ще ни посрещнат (смее се). Но иначе бяхме в Пловдив, сега сме в София, после сме в Букурещ, Скопие и т.н. Пътуващият ни музей създава емоции, а това беше и целта, с която го създадохме.