Шведът, изритал камериерка: Извинявам се на цяла България, мразя се за това, което направих

Не познавам българското правосъдие, но се надявам наказанието ми да не е повече от няколко месеца, казва Ралф Сундберг

Разговаряме с 53-годишния Ралф Георг Сундберг в специално помещение към бургаския затвор. Шведът е с мярка за неотклонение “постоянен арест”, която изтърпява в следствения арест към затвора.

На 3 юни той изрита брутално в лицето камериерка в хотел “Марвел” в Слънчев бряг, а видеото, запечатало зверството, обиколи български и световни агенции.

Срещу Сундберг бе повдигнато обвинение за лека телесна повреда по хулигански подбуди, за което законът предвижда наказание глоба, пробация или лишаване от свобода до 3 г., ако лицето е осъждано.

Докато говорим, шведът на няколко пъти се разплаква, повтаря непрекъснато, че съжалява. Минути преди интервюто на свиждане го посещава брат му, с когото пристигнал на почивка в България.

- Как се чувствате, г-н Сундберг? Цял свят се настрои срещу вас, гледайки видеото, в което ритате невинна камериерка в Слънчев бряг?

- Как съм? Не съм добре след това, което се случи...

- Чувствате ли се виновен?

- Да, разбира се, много съжалявам. Дойдох в България, за да лекувам екземите си. Да се възползвам от слънцето, от водата, защото плажът и морето ми се отразяват добре.

Ние нямаме достатъчно слънце в Швеция.

- Какво всъщност се случи в Слънчев бряг онази нощ?

- Аз бях пиян, преуморен от пътуването, чувстах се ужасно,

търсех братята

си. Бях загубил

портфейла си

и помислих,

че съм ограбен

Не помня нищо, какво съм правил преди да събудя. Събудих се в хотелска стая сам, чувствах се изгубен. Бях пиян и това е всичко, което знам.

- Какво си спомняте от онази нощ? Помните ли, че сте срещнали камериерката в хотелския коридор?

- Аз не помня нищо от нощта. Не помня онази жена.

- Има ли нещо вярно в появилата се информация, че са ви откраднали лаптоп в хотела и това ви е ядосало?

- Не, няма такова нещо, защо ме питате? Не помня нищо, а после, като видях видеото, не можех да повярвам, че това се е случило.

Аз всъщност така или иначе не знам какво е станало.

- Разкажете ни нещо за себе си. Откъде сте, какво работите?

- Аз съм от малкото селище Бисгордън. Работя в предприятие от дърводобивната промишленост, което е свързано с обработката на млечни продукти. Подготвям и подреждам стока.

- Как пътувахте до България?

- С влак, автобус и самолет. До влака стигнахме с моите братя с автомобил. За България излетяхме със самолет от Стокхолм.

- Пихте ли алкохол по време на пътуването?

- Да, във влака изпих две бутилки вино. В самолета си поръчахме малко уиски и чаша вино. След това се чувствах като изгубен, паметта ми се губи.

- Къде са братята ви в момента?

- Те двамата са в Слънчев бряг, единият е с приятелката си тук. Другият от братята ми дойде да ме види в затвора малко преди вас.

- За първи път ли сте в България?

- Да, за първи път. Очаквах една приятна ваканция, която да ми се отрази добре на здравето, но...

- Готов ли сте да се извините на пострадалата камериерка?

- Да, готов съм да се извиня и го правя чрез вас. Искам да се извиня на пострадалата и на всички българи.

Това няма да го повторя, много съжалявам.

- Ваши сънародници също ви критикуват за постъпката и настояват за тежко наказание.

- Да, на кого би му харесало това, което направих? И аз не се харесвам, мразя се дори.

Аз не съм луд, осъзнавам какво съм направил, но не помня нищо.

- Имате ли желание да овъзмездите парично камериерката?

- О, да, да. Искам да ѝ помогна с всичко - с лечение и каквото трябва. Как е тя?

- Не е добре, посещава психолог.

- Не е добре? Наистина ли? О, много съжалявам.

- Опитахте ли да се срещнете с нея, преди да ви арестуват?

- Не, дори не знам как изглежда. Не съм имал възможност да говоря с нея.

- Преди повторния арест сте имали възможност да я намерите в хотела?

- Тогава всички в хотела се държаха с мен враждебно. Аз не можех да намеря брат си и дори си помислих, че е отвлечен.

Но аз не помнех нищо, разбирате ли?

- Говорихте ли с братята си те да намерят пострадалата българка?

- Трябва да ви кажа, че

снимката, която

в момента се

разпространява

от фейсбук като

моя, е на брат

ми Тоуг.

И в Швеция сега мразят него.

- Какво наказание е справедливо според вас?

- Съдията ще прецени за наказанието, но аз се надявам, тъй като ми е за първи път, да имам шанс да помогна на всички, които са били наранени от станалото.

Сега всички ме мразят, аз също се мразя.

Съжалявам за всичко, очаквах това да е една приятна ваканция.

- И все пак какво трябва да е наказанието, за да е справедливо?

- Не знам, не познавам българското правосъдие. Надявам се да не е повече от няколко месеца.

- Как се чувствате в ареста? Ще прекарате зад решетките, докато започне делото по същество срещу вас.

- Имам нужда единствено от крем, с който лекувам екземите си. Но вече съм казал на брат ми, той ще ми донесе.