Красимир Стефанов, изследовател на живота на поета: Четници убиват Ботев

Обретенов и Апостолов го ликвидират и изоставят, а турци го обезглавяват

КОЙ Е ТОЙ

Красимир Стефанов е роден на 30 април 1946 г. във Враца. Завършва журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Близо 50 години е на журналистическото поприще на регионално и национално ниво. Години наред изследва живота и гибелта на Христо Ботев, на когото посвещава и стихосбирката си "Моят Ботев".

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Стефанов, защо "приватизирахте" Ботев?

- Редно е освен на цял народ Ботев и Левски да бъдат лично достояние на всеки от нас. Да върнем двамата герои в реални граници на истинските им собственици - българите. Всеки да има своя Ботев и Левски. Затова аз "приватизирах" моя Ботев и моя Левски. И ги представих в моите стихосбирки.

- Кой е непознатият Ботев?

- Страшното е, че ние нищо не знаем за Ботев и Левски, грубо казано. Ние го получаваме наготово, не го откриваме лично. Дават ни го в едни параметри, удобни за манипулации на властта. Отвори ми очите биографията на Захари Стоянов, която за мен е покъртително четиво. Видях жив и много по-различен Ботев. Там той е един харамия на духа и тялото. Като учител преминава курс на военно обучение и е на крачка да кандидатства за наемен войник в руската армия. Той владее оръжието. Живее цяло лято със свой другар на един дунавски остров край румънския град Измаил като Робинзон. Поддържат огън, върху който ври гърне с уловен дивеч, риба и т.н., с които са се хранили. Той е невероятен човек на физиката и духа. Хъш до мозъка на костите. Организира кражби, за да отнеме от богатите и даде на бедните хъшове. Същински Робин Худ. След като е пратен в затвора, прави невероятен опит да избяга оттам - като Дядо Коледа се промушва през комина и излиза на покрива. Но стражата го забелязва и започва да стреля, а той се връща обратно. Няма такъв прецедент в цялата история. Такъв е моят Ботев.

- Когато Левски отива в Букурещ и разбира, че Ботев е в затвора, се застъпва пред Любен Каравелов за него. "Не", казва Каравелов. "Той е един хашлак, един разбойник." "Освободете го", отвръща Левски. Така се и случва. Но излиза беден и без да има кой да го подпомогне. Върви пеша, с изранени нозе до Букурещ. Но, за съжаление, не успява да се срещне с Левски. Това е генерална репетиция за пътя му от Милин камък до Околчица, когато скъсва командирските си ботуши и с наранените крака обува цървули в кошарата на един овчар. И малцина знаят, че Ботев загива с цървули на крака.

- Каква е истината за гибелта на войводата?

- След много проучвания и душевни битки разкрихме драматични неща в нашия филм "Убий Ботев" с помощта на писателя Илия Луканов от Враца. Той прави великолепни проучвания и слага в малкото си джобче всички български историци. Той прави проучванията на място. Не от кабинетите, не по документи и спомени. Това ни запали и нас. Ние открихме 141 години по-късно доказателството. Това е природният детектор на лъжата - върхове, пътеки, изворчета, разстояния между тях. Като сложихме и спомените на Никола Обретенов, лъсна цялата лъжа. Във филма друг писател, Румен Леонидов, възкликва: "Какво са правили три официални комисии? Кьорави ли са били да не разберат очевадното? Че Ботев е отвлечен от заговорническа група в обратна посока на пътя на четата, която тръгва към Крушовското кладенче да пие вода". Отмъкват го на 600 метра навътре в тъмното усое на падината Йолковица. Там, където не е имало бойни действия и не е стъпвал нито турски, нито български крак. И ние си обясняваме, че единственият мотив Ботев да позволи да бъде отвлечен е, че са го излъгали за среща с Никола Войновски, който гонил турски потери, за да не атакуват четата в тила.

- Защото още на Милин камък се заканва да потърси отговорност от виновните, че събраните от врачани 13 000 златни франка за въоръжаване потъват. Секретарят на врачанския революционен комитет Мито Цветков Бакалбашийски залага имота и честта си, взема на вересия цял керван лой и пастърма, откарва го във Влашко и го продава. Половината от получените 13 000 франка дава на Гюргевския комитет на Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Георги Апостолов и Никола Обретенов. Парите са за въоръжаване на Ботевата чета и издръжка на четниците. А другата половина дава за купуване на оръжие на врачанските съзаклятници. 500 пушки, 500 револвера и 100 000 патрона общо. А какво получават врачани срещу тези пари? Само 8 револвера. Това е драмата! И когато Ботев научава, че врачани са платили оръжието си, а не са го получили, се заканва, че ще разследва и ще накаже жестоко виновниците. А виновните са до него в щаба - Георги Апостолов и Никола Обретенов. Те са апостолите на Заимов във Враца. И затова го ликвидират. Поведението им е мародерско и отвратително. А истината е, че Ботев е убит с два изстрела - един в гърдите и един в челото.

- Нашата версия е, че е стрелял един от двамата гавази - или Сава Пенев, или Димитър Тодоров-Димитрото. Те са били на 20 крачки от Ботев. Били са там не да пазят от врагове, а да дебнат удобен момент да стрелят и да опазят самите заговорници дали някой от четниците няма да ги види.

- И какво се случва после?

- След това с контролен изстрел в челото е доубит войводата. Това най-вероятно е направил Георги Апостолов.
Това, че Ботев е убит от своите, не хвърля никаква сянка върху българите, върху народа. Убийците и предателите си имат имена. Това прави Ботев два пъти по-голям герой. Той се изправя не само срещу поробителите, но и срещу българите предатели.

- Една от легендите разказва писателят Илия Луканов. Той споделя как овчарят Вълко Очиндолски видял, че орли кръжат над една местност. Там намира обезглавеното тяло на войводата. Обезглавен е на следващия ден, когато турските потери обхождат мястото и го откриват. Отсичат главата и я занасят. Нищо чудно да са получили награда за смъртта на героя. Взели са му и мундира и един началник на башибозуците във Враца дълго време я е носил. Но никой не е документирал и фотографирал това, което е било достояние на цяла Враца.
Има едно сигурно свидетелство. Това са думите на Никола Обретенов пред официална комисия 1927 г. "Когато войводата беше убит, ние го оставихме да си лежи там, където беше убит." Вижте само как този наш герой е оставен за ядене от диви животни и поругаване от турските потери. Оставен от своите. И привеждам за сравнение примера с цар Калоян, който загива край Солун през 1207 г. Той е убит от свой военачалник. Но верните му другари не го оставят за подигравка от враговете и ядене от диви животни, а го завиват в овчи кожи и го занасят във Велико Търново. И затова сега намерихме гроба на Калоян.