Готвачът на Борис III награден с орден

За царската кухня по времето на Фердинанд и Борис III и до днес се носят легенди.

Най-важният човек в нея се казва Нацко Сотиров, главният готвач на двамата монарси. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. кулинарният майстор е нает да готви за новите господари.
Георги Димитров и Васил Коларов с радост опитват неговите шедьоври, въпреки че в речите си проповядват спартански начин на живот в името на родината и партията.
Нацко Сотиров попада в двореца на цар Фердинад едва 14-годишен. Участва в Първата световна война като част от 6-и пехотен полк в София.
Сведения за него достигат чрез сина му Ангел Сотиров, който завещава подробна биографична бележка.

"Баща ми е демобилизиран с три ордена за храброст - I-II и III степен - пише Ангел. - Има чин старши подофицер. През 1937 г. е издигнат за главен готвач и шеф на кухнята на цар Борис III. През годините на служба той винаги е с царя или царското семейство в някой от дворците им. Освен в България той пътува с Борис III и в чужбина. Награден е от него с три граждански ордена за граждански заслуги.
Получава орден от италианския крал Виктор-Емануил и югославския крал Александър."
Нацко Сотиров издава книгата си "Съвременна кухня" с повече от 3000 рецепти през 1959 г., като съдбата на книгата е повече от интересна.
"Първото издание на книгата на бай Нацко е от тогавашното издателство "Наука и техника", в което баща ми беше редактор - разказва пред "България Днес" художничката Текла Алексиева. - Така са се запознали и сприятелили. Помня, че бай Нацко направи торта за един мой рожден ден, прекрасна, украсена с розови рози ие разбира сее много вкусна! За неговата книга тогава излезе рецензия от Орлин Василев, комунистически поет ли беше или писател, и по комунистически проста. Там громеше и разгромяваше рецептите, имало фазани и трюфели и прочие буржоазни глезотии. Той я прочел и казал на жена си: "Жено, я свари един боб!". По този повод наказаха баща ми от издателството, понижиха го и комунизмът възтържествува... Затова през 90-те ме намери синът му, Ангел Сотиров. И така излезе съкратената версия от 1400 рецепти, която издадохме заедно. Както написах на четвърта корица, в нея има 24 рецепти за гозби от боб, следователно в първото издание са били повече. Надникнах в царската кухня опосредствено, чрез факсимилетата с менюта за някои обеди в двореца, одобрявани винаги от цар Борис. Те са приложени в книгата и от тях може да се направят някои изводи за дворцовия етикет и колко души са бивали канени по различни поводи. Преди години моят девер - професор Александър Алексиев, посети Симеон в Мадрид и му занесе екземпляр от книгата. Тогава той си е припомнил една случка. Когато бил малък, Симеончо отишъл в кухнята преди обед и хапнал тайно от сладоледа, приготвен за обедния десерт. Но изненада! Сладоледът бил солен. Някой сбъркал и вместо захар сипал сол в сместа. Обедът бил спасен с нов десерт, но Симеончо бил наказан за непослушание."