Ивайло Иванов, изследовател на живота на хайдутина: Панайот Хитов е баш войводата!

На нож е със Стамболов, Левски е знаменосец в четата му

КОЙ Е ТОЙ

Ивайло Иванов е роден на 31 март 1971 г. Повече от 22 години работи в системата на МВР. От малък свири на дудук, увлича се от историите за славните хайдути и тръгва по техния път. Живее в Брегово, основател е на чета "Тимошки хайдути". Член е на патриотичен клуб "Бдинци" - Видин. Не щади сили и средства да организира и участва във възстановки на исторически боеве. Провежда открити уроци по родолюбие в редица училища и дори детски градини.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Иванов, кой е Панайот Хитов за нашата история?

- Панайот Хитов е роден в Сливен през 1830 г. в бедно семейство. Израства на къра с овцете. Става войвода след много набези на турците към семейството му. В неговата чета хайдутстват Хаджи Димитър, Дядо Жельо, а по-късно се присъединява и Филип Тотю. Поддържа връзки с Георги Раковски, а Васил Левски му става байрактар. Става член на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Инициира Старозагорското въстание. След разгрома му преминава през билото на Стара планина и стига Сърбия. Тогава политиката на сърбите е била да приемат наши хайдути и войводи, но с условието да си предават оръжието. Разселват ги в различни места, за да не поддържат връзка един с друг, и така разбиват идеята за хайдутството.

- Въпреки че Васил Левски не бил съгласен, Хитов сключва договор със сърбите да им помага в сръбско-турската война. Те обещават, че ще ни помогнат с барут, боеприпаси и хора, като освободят Сърбия. Намира си и жена в Сърбия, но това не му пречи да поддържа връзка с Раковски в Букурещ и да подпомага комитета.

- Какви непознати факти можем да разкажем за войводата Хитов?

- Той е знаел перфектно турски. Дори е ходил в турски семейства и се е представял за турчин и че гони хайдути. Посрещали го като много важен турски гост и го нагощавали. Накрая нашамарвал турчина и му взимал парите. Плащал си на овчари за едно агне, да го заколят и сготвят. Освен това през 1877-1878 г. четата му е като разузнавателно подразделение на руските войски, които действат над Плевен. Бил е много добър в това отношение.

- За кратко е бил кмет на град Кула. Правят го почетен гражданин на Сливен. Депутат е в първото правителство, създадено от Антим I. Критикува политиката на Стамболов след идването му на власт. И както пише в книгата си: "Ако бях останал жив още два-три дни, щеше да ме убие". Толкова са били изострени нещата между тях.

След това е изселен и с жена си живее до смъртта си в Русе. Там са намерени и дневниците на Хитов от хайдушкия му живот. С негово разрешение, на базата на тези тетрадки, Каравелов написва историята му в книгата "Как станах хайдутин".

- Да. Умира на 87 години през 1918 г. в Русе. Фактически преживява Междусъюзническата, Сръбско-българската война и Първата световна война. Погребан е в градските гробища в Русе, а през 1978 г. тленните му останки са преместени в русенския Пантеон на възрожденците. В Сливен се съхранява сабята му. За мен Хитов е баш войводата.

- Познават ли Хитов нашите съвременници?

- Голяма част от българите, особено по-младите, не са заинтересовани да прочетат и разберат. Има млади, които не знаят дори кой е Левски. Изцепват се, че е футболен отбор. Именно затова чувствам и усещам призванието да запознаваме с мои съратници младите хора с историята, да ни виждат облечени по същия начин като хайдути, да говорим и дискутираме, да събудим жаждата за знания за българската история.

- Как се осъществи на дело идеята за тези открити уроци по родолюбие?

- Поканиха ни в математическата гимназия във Видин да направим изложба на старинно оръжие. Бяхме облечени като хайдути и опълченци. Видях как с насмешка ни гледаха. Гледаха по-бързо да ги освободят и да ходят да си направят дискотеката. Впоследствие споделих с ръководството на Регионалния инспекторат по образование във Видин идеята за тези уроци. Замисълът бе да съгласуваме темата със съответния преподавател по история и директора на школото и да правим подобни патриотични уроци. Като пак съм облечен с хайдушките дрехи, документи, мултимедия, изложба на хладно и огнестрелно оръжие. И по този начин видях как децата започват да се събуждат.

- Освен в училища посещавате ли други места?

- И в детска градина ходих. Чудих се какво да говоря на тези деца, които са от 3 до 6 години и са нешлифовани диамантчета. Импровизирах една приказка за България, с която да събудя гордостта в тях. В нея разказвам, че когато Господ е раздавал земя, нашите предци са били на полето. Защото са учени, че ден година храни и трябва да се трудят. И когато дядо Господ стигнал до нашата страна, земите били свършили за раздаване. Но като видял колко са трудолюбиви и изгорени от слънцето, смилил се над тях, откъснал парченце от рая и дал на нашите предци. А те започнали да се развиват, да го поддържат, измислили си буквички, започнали да се раждат дечица, да се строят градове. И така се получи много сладко. Мушичка да бръмнеше, щеше да се чуе. Толкова тихи и съсредоточени бяха дечицата.

- Какво е посланието ви към хората?

- Обичайте род, семейство, майка България. Защото човек, който не познава историята си, не заслужава бъдеще.