Николай Нинов, писател и пътешественик: В Средна гора има аналог на пирамидите

Мистерия е как древните са пренасяли 60-тонни скални късове

Кой е той? Николай Н. Нинов е пътешественик, журналист и писател. Роден е през 1955 г. в Червен бряг. Колеги го наричат търсач на неоткрити места и любител на древните мистерии, а приятелите - приключенец с око за скалните вълшебства. За да създаде новата си книга с пътеписи от малко познати и тайнствени кътчета на България, авторът прекарва над 700 часа отвъд пътеките - в изключително труднопроходими терени.

Давид Станчев

- Защо нарекохте книгата си "Времето гледа с десет очи"?

- По името на един от обектите - скална ниша с 10 отвора. Тя много наподобява известната пещера "Проходна" (където се намират "Очите на Бога") край Карлуково. Намира се между Червен бряг и село Девенци. Има пет входа, три "очи" на тавана и два странични отвора. Тази ниша се казва "Капанът на времето". Така я нарече преди време моят приятел Георги Колев - пещерняк от Червен бряг. Над тавана на пещерата той открива останки от древно селище - дялани зидове, парчета керамика. Част от тази керамика пада вътре през трите окна. По този начин "времето" попада в един своеобразен капан. Така се роди заглавието "Времето гледа с десет очи".

- Това ли е най-вълнуващият обект, който посетихте и описахте?

- Не... Безспорно това е най-интересната скална ниша в България. Но не мога да кажа, че е най-интересният обект. Много е трудно човек да отсее и да каже: Това е най-хубаво, това е най-интересно... Едни от най-атрактивните обекти и паметници, за които разказвам в книгата, са няколко мегалита в Средна гора.

- С какво се отличават те?

- Показват строителния стандарт на нашите предци. Това са огромни камъни, композиции от скални късове, които наподобяват арт инсталации. Намират се на недостъпни места. Това са човешки творения, не игра на природата. Най-големият въпрос е как древните са ги пренесли дотам - един такъв скален къс тежи 15-20, дори 60 тона... За съжаление, няма обяснение.

- Допускате ли, че е възможно да са дело на извънземни цивилизации?

- Има такава хипотеза, че древните са обменяли опит с извънземни цивилизации. В Западни Родопи, близо до известната Ковачевица, се намира скален комплекс, наречен "Кози камък", защото една от фигурите наподобява козел. Там има и скално изображение, приличащо на човек със скафандър, до него - ракета. В същото светилище е имало и изсечени в камъка карти - така наречените "звездни атласи", които по-късно са взривени. Друг такъв феномен е "Върбовският кръг" в Белоградчишко. На един склон над село Върбово има кръг, едната половина му е покрита с гора, другата е скала. От тази страна, която е разположена на скалата, контурът на окръжността представлява храсти и дървета. А от другата страна, в гората кръгът е очертан от все едно изгорена земя, няма никаква растителност. Целият този обект прилича на буквата "Ф". Така изглежда и целият Белоградчишки разлом (Белоградчишките скали), погледнати от много голяма височина. Как древните са знаели, че този скален масив изглежда така отвисоко? Летели ли са, кой ги е учил да летят? Не знаем. Пак повтарям: това са само догадки.

- Откога датират тези скални инсталации?

- Не можем да говорим за датировка. Трябва да се копае надълбоко, няколко пласта на надолу, за да се установи евентуално откога са мегалитите. Тези изследвания са много скъпи и официалната наука не се занимава с тях. По-скоро можем да отгатнем защо са там: както казах труднодостъпни места, но открити - обикновено с гледка в три посоки. Много подходящи терени за наблюдателници. Намират се близо до водоеми - тоест терени, на които траките са строили светилищата си.

- Огромна част от обектите, които описвате в книгата, са напълно или почти напълно непознати. Как научихте за тях?

- От хора, запалени по тези скални феномени. От тези, които живеят в местностите покрай обектите и които се интересуват от това древно наследство. Аз ги наричам алтернативни изследователи - имат различни професии, а свободното си време са посветили на проучването на тези пренебрегнати от археолози и историци места, на тяхното ритуално значение и на други не по-малко интересни ритуали.

- Съхранени до днес?

- Да, мога да разкажа за един такъв ритуал в село Кушла, Златоградско - "Хващане на жив огън". През август добитъкът се разболява от пасищна инфекция. Селяните викат ветеринаря от Златоград, който също е "алтернативен учен", водил ме е до мегалитите в Златоградско. Двама мъже кушленци отиват в гората и намират два пръта от хвойна. Забиват ги здраво в земята и пробиват дупки в тях. Напречно поставят трети кол от леска и го въртят с въже, докато пламне. Огънят се пренеся до селото върху керемида. Там чакат всички стопани с добитъка. От донесения пламък се разпалват два огромни огъня на три метра един от друг. Между тях се прокопава тунел и всички животни - болни и здрави, се натирват с главни да минат през този проход. Ветеринарят нарича това "опушване". Всеки взима от жаравата и разпалва друг огън вкъщи - за здраве на цялото семейство.

- Ефективно ли е?

- Докторът казва, че е.

- Описали сте доста древни светилища, "действащи" до днес, и легендите витаещи около тях. Кой е най-интересният разказ, който чухте от местните?

- Разказът на Найле Чаушева от Крибул в Западните Родопи, една от четирите жени, които водят ритуала на живото светилище "Скрибина" край селото. То е наследено от тракийското племе беси. Те са пробивали отвори в скалите и са се провирали. Този ритуал е бил свързан с прераждането. Днес Скрибина, както и другите живи светилища в България - около 10 на брой, е свързана изключително с лечебни обреди. При Найле и другите жени идват болни от най-различни места, с най-различни оплаквания. Помощ не се отказва на никого - без значение от какъв етнос е, от каква религия, по кое време е дошъл и т.н. От никого не се искат пари, жените го правят за едната вяра, заради желанието да сторят добро. Пътят до светилището е тежък, катери се или пеша, или с катъри. Болният трябва да облече нови дрехи, а върху тях стари. След като мине три пъти през отвора, човекът сваля старата дреха и връзва на дърво в дъбовата гора, като не може да ползва дъбче, на което вече е завързана чужда дреха. Само роднини могат да използват едно и също дръвче. Гледката в тази гора не е за всяко око: всичко е овързано в дрехи, там са оставени стотици страдания.

- Наричат това светилище и "Змийският камък"...

- Да. Легендата гласи, че собственик на светилището е змия. Никой не е виждал тази змия, но се явяват други животни. Найле казва: "Както си вървим към светилището, ми изскача заек. Или пък необикновено голяма пеперуда".

- Усещали ли сте нещо необичайно по тези места?

- Аз не. Може би само веднъж... При една скална ниша край село Мечкул ми прилоша, но не съм сигурен, че е от това. Докато жена ми усеща. На високите места казва: "Снимай, снимай по-бързо, струва ми се, че се отлепям от земята, нещо ме тегли нагоре към небето!"

- Нарекохте предишната си книга "Повторени сънища. Фотописи от мистична България". Сънувате ли местата, които посещавате?

- Може да се каже, но нещата стоят малко по-другояче. Зимно време не може да се пътува по тези места, само разглеждаме снимки и ги сънуваме, без да сме ги посетили. Та когато отидем там, гледката на живо е повторен сън. Понякога има и разочарования. Стигаш до мястото и се чудиш: "Е това ли е?". Но фотоапаратът си върши работата. Има случаи, при които виждаш обект на живо, не ти прави кой знае какво впечатление, а като погледнеш снимката вкъщи, забелязваш лица, фигури, необикновено красиви гледки. В този случай оптиката помага.