Циганета рисуват на Женския пазар

Скулпторът Теодор Бонев хвърля ръкавица към ромската общност

Ани Романова

Щура и креативна идея за културно събитие 3 в 1 - изложба, спектакъл и ревю под мотото „Циганска баница, или децата от Женския пазар“, има скулпторът Теодор Бонев. Това са платна с масло - портрети на малки циганета от Женския пазар, както и декоративни платна, вдъхновени от техните рисунки, с внушителните размери 120 х 100 см.

Самият Теодор Бонев има необичайна съдба. Той завършва каменоделско училище, а по-късно и Художествената академия. Още през 1990 г. заедно с първата голяма вълна наши емигранти решава да се изнесе в САЩ, макар да не знае и дума чужд език. И понеже няма виза, стига до остров Сент Мартен - част от Карибските острови, наричан още Островът на милионерите. Избира го, защото за там не се изисква виза. „Изобщо не знаех къде отивам и какво ще правя там, смятах по някакъв начин от острова да стигна до Щатите“, спомня си скулпторът. Но... остава на вълшебното място заедно със съпругата си. За над 20 години.

Първата година е нелегален - припечелва от туристи, изрязвайки портретните им силуети от хартия, бяга от хайките на емигрантските служби заедно с останалите си събратя по съдба от други държави. „Налагаше ми се да се крия заедно с други емигранти - предимно колумбийци и мексиканци... После вече чрез договор с една компания се легализирах, а по-късно направих и собствена фирма. Лека-полека, тъй като островът през това време се развиваше, започнах да правя декорации и архитектурни елементи, колони... Вкарвах камъни от Италия и станах конкурент на италианците, които дотогава бяха водещи в тази дейност“, разказва още той. И допълва, че дори наел 7-8 работници за бизнеса си. „Всичко вървеше много добре, защото вече имах собствено ателие и получавах големи поръчки за скулптури.“
Първата обществена работа Теодор направил по поръчка на кметството на острова - триметрова емблема от каменна цветна мозайка. Негови скулптури красят както крайбрежието, така и центъра на Сент Мартен и остров Гваделупа. „Островът просто имаше нужда от такива услуги, защото нямаше професионални скулптори. С базата, която имах вече, получих също и възможност да правя фигури от бронз, от мрамор... Най-голямата е с височина 6,5 м“, споделя още Теодор, а четириметровата Черната статуя на свободата създаде големи дискусии в много афроамерикански сайтове.

Първоначално той бил единственият българин на екзотичния остров, докато и други нашенци не открили райското място. „Дълго време бях единственият българин. После се появиха две момчета, една спортистка фехтовачка, дойдоха и мои колеги от академията, по едно време достигнахме до 20-30 души, като перманентно бяхме в контакт помежду си“, поясни художникът. Всички тези хора са били висшисти, възпитани, културни и успели да създадат собствен бизнес. Години наред всичко процъфтявало: „При една поръчка от хотел се работеше денонощно три месеца, но след това можеше да се живее спокойно две години без никакви финансови грижи. Впоследствие обаче се намесиха китайците и подбиха пазара с цени. Стана много трудно...“

След настъпването на световната криза пък спестените пари много бързо свършили и Бонев замислил да премести дейността си в Рио де Жанейро. Продал всичките си активи, отишъл там, останал за около месец, но никак не му харесало - престъпност, мизерия, шумотевица, мръсотия... „Забавно е, разбира се, но за кратко - дори рекламираните плажове не са това, което виждаме по картичките. Да не говорим, че са готови да те убият за един евтин часовник!“, категоричен е той.

Затова се върнал в България, за да изчака и тогава да реши накъде по света да се насочи. „Прибирайки се в София, първото, което видях по телевизията, бе репортаж за миньори. Интервюираха един от тях за неизплатените им месеци наред заплати. Журналистката го попита кога един мъж със закалка като неговата плаче. И тогава той се разплака пред камерата“, емоционално разказва Бонев. „Представете си железен едър мъж, практикуващ една от най-тежките професии на света, който рискува живота си всеки ден и е минал през какво ли не, да се разплаче публично! Толкова унизен човек не съм очаквал да видя! А той покорно, макар и със сълзи на очи, се върна в мината, за да продължи да работи... Така разбрах, че всякаква идея за съпротивата е кастрирана! Имам предвид "свещената злоба на роба“, за която говори Гео Милев. Тази свещена злоба, която не би търпяла и една минута майбаха на Вальо Топлото, тази злоба се бе превърнала в жалкия плач на миньора. И хората търпят унижения всеки ден заради прехраната си!“

Другото, което впечатлило твореца след четвъртвековното му отсъствие от България, било, че дни поред не видял нито една бременна жена в градския транспорт.

„Зачудих се какво е станало с България за това време, къде е тя?! Всъщност видях едно ритуално самоубийство на нацията ни, на цялата държавна структура - тотална демотивация, царяща навсякъде.

Предприемчив по дух, Тео направил малко ателие за лазерно гравиране на Женския пазар, а там - пълно с малки циганета. „Те бяха симпатяги и когато идваха да изкрънкат някоя стотинка, аз ги карах да ми казват азбуката и ги учех на добри обноски - да поздравявят, да са учтиви. Повечето от тези деца бяха от столични интернати и социални домове, но говореха български много добре и бяха страхотни сладури - като всички деца. Зная, че като се каже „циганин“, думата събужда неприятни асоциации, свързани предимно с кражби, насилие, дори убийства. Но тези деца бяха интересни типажи и характери и затова започнах да правя техни портрети на големи платна. Докато работех, ги карах да драскат с молив, каквото им хрумне, и за моя изненада те рисуваха много интересни неща, които преработих и искам да покажа.“ Според художника някои от тези деца са наистина даровити и заслужават да продължат да учат.

Така се родила и идеята за изложба-спектакъл в галерията на Женския пазар под наслов "Циганска баница, или децата от Женския пазар“ с последващ търг на портрети и платна, вдъхновени от детските рисунки, с изцяло благотворителна цел - парите от откупките да отидат за образованието и развитието на циганчета с дар. Той обяснява, че този социален експеримент ще покаже, от една страна, доколко ромите се подкрепят помежду си, а, от друга - доколко обществото ни е търпеливо: „Така ще се види дали и доколко я има междуромската солидарност, а богатите роми, като се радват на скъпи коли и къщи, до каква степен ще бъдат съпричастни със съдбата на по-бедните си събратя и даровитите деца. Платната може би не са шедьоври, но целта е по-скоро да се предизвика дискусия по темата. „Да, ще възникнат много проблеми, вероятно ще се стигне от едната крайност до другата, но в крайна сметка ще има нормален диалог между етноси, който винаги е липсвал!“, убеден е Теодор Бонев. „Често казано, очаквам скандал и хули по адрес на моята идея.“

Скулпторът смята събитието да стартира през септември и да покани на откриването на изложбата, както и на търга и модното ревю всепризнати таланти като Азис, Софи Маринова, Бони... „Талантът винаги е бил факторът, който свързва отделните етноси и култури в едно общество. Изкуството тушира всякакви етнически предразсъдъци и десетките обществени поръчки, които аз - един български емигрант, реализирах на Френските Антили, доказва това“, убеден е завърналият се у нас космополит.