Благой Атанасов, архитект и скулптор: Людмила измисли проекта на паметника пред НДК

Живкова въплъти в него идеята за цикличност в историята

Кой е той: Арх. Благой Атанасов е архитект и скулптор. Завършва архитектура в София, специализира скулптура в академиите на Виена и Брюксел. Завършва и преподава скулптура в Университета на Мериленд в Колидж Парк. От 1998 година живее и работи в САЩ. Автор е на много проекти и реализации на голямоформатни арт инсталации (Лазерен пиедестал за Статуята на свободата в Ню Йорк, Рамкиран прозорец - Музеят на Американския университет във Вашингтон, Рамкирано пространство в галерията на Университета в Колидж Парк, Мериленд, Успоредни линии в центъра на Вашингтон и много други). Съавтор е на паметника „1300 години България“ в Шумен и монумента „Знаме на мира“ в София. През 2015-а съживява и ателието си в Созопол.

Ани Романова

- Автор и съавтор сте на известни паметници и скулптури. Кои са те?

- С Крум Дамянов бяхме приятели и страхотен тандем. България никога не е имала по-добър колектив в областта на монументалното изкуство. Наше произведение е паметникът „1300 години България“ в Шумен, след национален конкурс в 2 тура, който спечелихме. Наше творение са и Камбаните в София. Впоследствие Крум направи още няколко много добри неща в тази област. Аз пък спечелих първа награда за паметник на Франсиск Масия в центъра на Барселона. Това е единствената българска първа награда в международен конкурс за паметник. Последваха още конкурси, награди, изложби в Токио, Нагоя, Вашингтон...

- Срещали сте се с Людмила Живкова. Какво ви каза тя?

- През лятото на 1978 година току-що бе приключил националният конкурс за паметника „1300 години България“ в Шумен. Тогава с Крум Дамянов получихме и възлагане за монумента „Знаме на Мира“, т. нар. Камбани в София. По време на проектирането имах няколко срещи с Людмила Живкова. На тези срещи докладвах проекта в различните му фази на проектиране и строителство. При първата ни среща още в самото й начало тя ми каза: „Вие спечелихте конкурс за паметник „1300 години България“ в Шумен. Ние тук, в София, ще си направим наш паметник, посветен на тази годишнина. Той ще превъплъщава идеята за цикличното развитие на историята. Ще построим една голяма спирала, която да отразява тази идея“. Тогава не обърнах много внимание на тези мисли. След първото ми посещение в Щатите през 1979 г. станах голям почитател на Изтока (философия, религия, изкуство). Сега разбирам, че идеите на Людмила Живкова за цикличност на историята, за всемирно единство са били някакъв вид ерес за онова време. Възможно е тази ерес да е допринесла за ранната й смърт. Политика и духовност са две различни неща.

- Каква е връзката между философия и изкуство?

- Китайци казват: "Тао е изкуството и изкуството е Тао". Те имат 2500 години традиция в изкуство, стъпило здраво върху философията им (таоизъм, конфуцианство, будизъм). На Запад тази връзка е по-рехава. Да вземем двама известни западни автори. Джексън Полок - бащата на абстрактния експресионизъм в САЩ и Христо Явашев-Кристо, когото българите добре познават. Полок в малкото интервюта, които е дал, говори за това, че когато рисува, не знае какво прави. В лекциите си Явашев разказва за процеса на одобряване, финансиране, квадратни метри плат, въжета и др... При цялата тази нечленоразделност на посланията им те дълбоко в творчеството си - несъзнателно може би, са стъпили върху една здрава недуална философия, която ги прави това, което са. Авторите на паметника "1300 години България" обаче са имали много сериозно, философски подплатено задание. Доколко са се справили с конкретната ситуация, е друг въпрос.

- Трябва ли паметникът пред НДК да се разрушава?

- Считам, че никой, който не е построил нещо значително и общопризнато, няма право да се занимава с разрушения. Политиците и чиновниците, които стоят зад това решение, са напълно некомпетентни лица. И най-малкото нещо в ръцете на твореца може да се превърне в бисер. Пикасо се ровеше в боклуците на вторични суровини и вадеше шедьоври оттам. От ръждясал велосипед правеше великолепна фигура на бик. Maрсел Дюшам обърна наопаки еди писоар, постави го в музея и сложи начало на нов жанр в съвременното изкуство. Когато творецът е озарен от Бога, той върши чудеса. Кой е този, който каза, че паметникът "1300 години България" не може да се реконструира и да се превърне в шедьовър? Странно е защо никой не се обърна за мнение към корифеите в тази област: Крум Дамянов, Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Русев, Иван Славов, Недко Солаков, Альоша Кафеджийски и др. Това са хора, през чиито ръце са минали тонове глина, гипс, бронз, камък. Къде е скулптурната общност? Къде са СБХ, САБ, Министерството на културата? Съществуват ли те и имат ли някаква роля в това общество? Хората, подписали смъртната присъда на монумента пред НДК, трябва да знаят, че в един съдебен процес "Народът срещу Разрушителите", ако загубят, трябва да възстановят с лични средства разрушеното. Политиците трябва да носят реална отговорност за своите действия.

- Имате ли друга идея за монумента?

- Преди време публикувах във Фейсбук проект, наречен „Синята пирамида“. Това е една светлинна опаковка на пространството около паметника. Целта беше да се привлече общественото внимание около мястото и процеса. Сега, когато наблюдавам деконструкцията, появяващият се метален скелет носи нови внушения - внушенията на скелетната скулптура на Пикасо, един жанр, който той добавя към класическото разбиране за скулптура. На тази част от деконструкцията гледам като на първи етап от реконструкция. Аз съм един от желаещите да опитат проект за реконструкция без абсолютно никакъв хонорар. Каня и моя стар приятел и колега Вальо Старчев да се присъедини. Струва ми се абсолютен блъф на разрушителите, че не могат да се намерят средства.

- Смятате ли, че подпалването на крана, който разтурва монумента, е нормална обществена реакция?

- Подпалването е престъпен акт. Да се превръща това в полемика, преди да има резултат от разследването, е губене на време и обществена енергия.

- Имате ателие в Созопол. Какво творите в него?

- Там работя живопис от серията „Абстрактни икони“, както и светлинни инсталации за Вашингтон и Ню Йорк, посветени на 250-годишнината от създаването на САЩ, която е през 2026 г. В момента имам голяма самостоятелна изложба в градската галерия на Созопол.