Слабаков-син раздава безплатен хляб Идеята е на майка му Стефания, първата съпруга на Петър Слабаков

Надя Панкова
Безплатен хляб, споделен от сърце. Така изненада в събота съгражданите си в малкото селце Фазаново синът на големия актьор Петър Слабаков - Красимир.
Идеята да се дарява хляб е на покойната му майка Стефания, или на галено Чечи, както я наричали всички. Затова и хлябът е сякаш от нея. Красимир е решил да го раздава два пъти седмично, всяка седмица. Докога?
"Докато мога да си го позволя, ще го правя. Два пъти в седмицата ще раздаваме на хората безплатен хляб", категоричен е Красимир. Със съпругата му Мария решили да осъществят идеята на Чечи, която приживе смятала, че хората в бургаското село Фазаново имат нужда от подобно нещо. Първата съпруга на Петър Слабаков дори съжалявала, че пенсията не й позволявала да отделя средства, за да помага на хората във Фазаново, където прекара старините си. Синът й обаче успява да осъществи мечтата й - във всеки дом във Фазаново да има хляб. Слабаков дори поръчал специални пакети, в които да слага топлите самуни. "Най-вкусният хляб е споделеният и "този хляб не се продава" пише с огромни букви на плика. Въпреки това хората всеки път питали колко му дължат. Не вярвали, че някой може безвъзмездно да им помага. Били изумени, че ще получават и хляб два пъти в седмицата.
"Повечето хора, които получиха хляба, а те не са много - във Фазаново има 30-ина души, питаха "ама как така безплатно", разказва Слабаков-младши. Ами ей така. Но веднага върнали жеста. Едни му донесли домашни яйца, други два огромни домата, почти по кило всеки, смее се Красимир. Който пък е прочут с дърворезбите си и у нас, и в САЩ, където работи по декорациите в къщата на Версаче в Маями, а сега е решил да работи за доброто на съгражданите си във Фазаново. Като им дава най-ценното - хляб.
Селцето си няма фурна, затова Слабаков купува хлябовете от Царево. Чиято ритуална зала е украсена с неговите резби и пана. Красимир е помислил и за зимата, тъй като тогава хлябът няма как да се доставя от врата на врата във Фазаново, тъй като пътят е непроходим. Затова убедил свой приятел да услужва с джипа си на горската служба, благодарение на която пък Фазаново ще има хляб и през зимата от името на Чечи, щастлив е Красимир.