Доц. д-р Явор Бояджиев, археолог: Пазарджишкото е най-старото злато в света

То е на повече от 7000 години

КОЙ Е ТОЙ: Доц. д-р Явор Бояджиев е археолог. Защитил е магистратура със специалност история, профил археология в Софийския университет през 1981 г. Автор е на множество статии и научни публикации, свързани с праисторията ни. Повече от 16 години ръководи проучванията край пазарджишкото село Юнаците, където бе открито най-старото обработено злато в света. "България Днес" се свърза с него, за да разкаже повече за първия град в Европа и какви тайни крие той.

Доли ТАЧЕВА

- Доц. Бояджиев, вие ръководите разкопките край пазарджишкото село Юнаците. Там открихте най-старото обработено злато в света, което предизвика международен интерес. С какво то се различава от златото, открито във Варненския некропол, което по-рано се смяташе за най-старото в света?

- Мънистото, което открихме, представлява извита златна пластина. Тя свидетелства, че хората са имали познания за обработка на злато. То е подобно на тези, които са открити във Варненския некропол и в Дуранкулак, но по-грубо изработено, което е нормално за един начален етап. Намерихме го на входа на едно жилище, което е по-старо от постройките във Варна с поне 100-200 години. Варненското злато се отнася към късния халколит. Откритото в Дуранкулак злато се отнасят към средния, началото на късния халколит. Златото от Юнаците със сигурност е от средния халколит. Въпросът е дали в неговото начало или в средата.

- Очаквате ли да откриете още такива златни елементи?

- При нас всичко е въпрос на късмет. В могилите много рядко се намират такива предмети. Всичко, което е ценно, се използва. Така че, ако излезе още злато, това ще е голямо щастие и ще докаже категорично, че става въпрос за сериозното му присъствие в живота на хората.

- В момента текат снимки за документален филм при вас. Разкажете за тях.

- Филма го снима журналист, който иска да го предостави на Би Би Си след това. Сюжетът е за значението на златото за древния човек. Тръгнал е от Колумбия, където се е срещнал с индианци и е разгледал техните представи за метала. След това е дошъл у нас, за да научи повече за най-старото злато и да го документира.

- Какви други предмети освен златото привлякоха вниманието ви?

- На мен лично най-силно впечатление ми направи една фигурка на животно, най-вероятно бик с кош на гърба. Това показва, че народът е използвал животните за прекарване на товари. Имали са добре развити търговски връзки. Открихме предмети, които доказват тясната връзка между село Юнаците и егейското крайбрежие. Най-вероятно е имало проходи през Родопите, където са пренасяли стоките с животни.

- Каква всъщност е предисторията на древната могила и кога е започнало проучването й?

- Могилата е известна много отдавна, още от началото на миналия век. Братя Шкорпил, които са първопроходците на археологията в България, я откриват. Първите разкопки са направени през 1939 г. от Васил Миков, който прави един голям сондаж. През 1976 г. започват редовни разкопки под ръководството на Румен Катинчаров от Археологическия институт в София. От 80-те години там започва да работи руски екип. От 2001 г. аз поех ръководството на обекта. Работил съм с гръцки колеги, а сега проучваме с Камен Бояджиев.

- Откога датира и каква част сте разкрили от нея до момента?

- Могилата има няколко периода на обитаване. Най-ранният започва около 5000 г. пр. Хр. Това е каменно-медната епоха, или така нареченият халколит. От този период сме установили поне 8-9 селища, но без да стигнем до дъното. След това идва едно прекъсване на живота от 1000 години, когато се заселват хората от бронзовата епоха. От нея сме разкрили 17 селища. Има и от тракийската епоха, както и средновековен некропол от 12-14 век. Интересното, което разкрихме в последното селище от халколитната епоха, е масивна стена, която е представлявала сериозно съоръжение не само за своята епоха, но и за следващите. Извън тази укрепена част е имало много голямо селище, от поне 100 хил. кв. м.

- Такава площ наподобява нещо повече от селище. Можем ли да кажем, че това е бил един от първите градове в Европа?

- Това наистина е площ, която дори в Месопотамия се приема за град. Да не говорим, че самата структура наподобява точно това. Така че спокойно може да кажем, че тук е било началото на градоустройството в Европа.

- Какво е представлявал този първи град?

- Освен интересните жилища открихме и помещения, които явно са били с производствена цел. Кипял е богат духовен живот. С много добре развита идолна пластика от глина и от кост.

- Някои го наричат Града на птиците. Защо?

- Защото открихме над 120 фигурки с птици. Няма друга такава могила у нас. Някои от предметите съчетават белезите и на птица, и на човек. Очевидно култът към тези животни е бил силно развит. Явно са ги използвали като тотем. Със сигурност това е свързано с техните вярвания.

- Споменахте едно хилядолетно прекъсване на живота. Какво е довело до гибелта на първия град?

- Дошли са завоеватели от изток, които го унищожили. Това са степни племена, номади, които са имали едно съществено предимство - опитомили са коня. Жителите са избити брутално, селищата опожарени. Това е една много драматична картина, която е регистрирана в последното селище от каменно-медната епоха.

- Какви са очакванията и амбициите ви до края на сезона?

- Нашите амбиции са основно да проследим последователността на могилата. Да разберем колко селища точно има и да получим някакви основни сведения за тях. Не може да я разкрием цялата, защото трябват огромни средства и един живот няма да стигне. Опитваме се да свържем сондажа на Васил Миков с последното селище и да сглобим една обща картина.