Древно селище се крие под Ропотамо

Мястото е на повече от 6000 години

Доли ТАЧЕВА

Подводно древно селище се крие в устието на река Ропотамо. Праисторическата капсула на времето е запазила информация за живота и бита на местните племена отпреди повече от 6000 години. За това разказа пред "България Днес" д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол.

Дълбините разкриват, че на това място последователно са съществували няколко селища от различни епохи.

"Открихме селища от османския период, Средновековието и късната античност. По време на работа успяхме да стигнем и до пластове, които датират от ранната бронзова епоха от 4-то хилядолетие пр.Хр. За жалост проучванията са в много ранен етап, за това не може да определим площта на селището", обясни Димитров.

Според специалистите, ако в ранната бронзова епоха хората са крачили не толкова близо до водата, то впоследствие, още с най-ранната гръцка колонизация, късната античност, Средновековието, та чак до османския период функцията на селището е била пристанищна. Старинните артефакти от тези епохи свидетелстват, че по течението на река Ропотамо навремето са минавали кораби с несметни богатства и изящни древни произведения на изкуството.

Подводните археолози са открили луксозна керамика, вносни съдове и предмети, каквито във вътрешността на страната са значително по-голяма рядкост. Вносна керамика от Мала Азия също присъства значително.

Многопластовият археологичен обект се намира на 4-5 метра дълбочина и е открит случайно от бургаския археолог проф. Иван Карайотов. Навремето страшен порой е потопил крайбрежното селце и е изгонило обитателите му.

Проучванията продължават, като догодина археолозите се надяват да направят съществена крачка към реконструкцията на историята на Черно море през последните хилядолетия.

Каменна гора расте в дълбините край Созопол

Невероятен феномен лежи на дъното на морето край Созопол. Каменна гора като в приказките е "поникнала" под водата. Вкаменените дървета се намират на метри от прочутия остров Свети Иван, на около 20 метра под вълните. Учените предполагат, че стотиците каменни стволове с диаметър от по няколко метра са расли преди седемдесет милиона години. Морето ги е заляло, а водата, която ги е покрила, според специалистите не е съдържала кислород. Така дървесината на гигантските растения се е вкаменила, вместо да изгние.